Преди година бяхме свидетели на протеста срещу промените в Закона за горите. [1] Протест, прочул се като Окупирай Орлов мост!. Днес за добро или зло паралелите с февруарските протести 2013 станаха неизбежни. Но по-важно е да си припомним именно казуса около Закона за горите, който по структура доста напомня на настоящото лято. Той се заявяваше като битка срещу сливането на държавна власт с частни интереси, тогавашните управляващи от ГЕРБ отново твърдяха, че протестът е организиран, в случая от зелен октопод, въведоха разделение между София и провинцията и се създаде усещане за обществена манипулация, която ескалира в битка срещу bTV и дадени представители на социологически агенции.

Историята започва на 9 април 2011, когато влиза в сила нов Закон за горите. Център на проблема става придобилият известност раздел IV „Учредяване на ограничени вещни права върху поземлени имоти в горските територии” и в частност чл. 54, който се отнася до правото на строеж върху поземлени имоти в горските територии. Чл. 54 не позволява изграждане на ски съоръжение на горските територии без промяна на предназначението на ползване на територията въз основа на отправено искане към определени по чл. 55 инстанции. Като следствие на нанесените изменения в началото на декември 2011 представители на фирмата, стопанисваща съоръженията на природен парк „Витоша” – „Витоша ски”, обявява, че лифтовете няма да функционират поради наличен правен казус. Той не позволява на фирмата законово да почисти и обезопаси просеките под лифтовете, защото няма предоставен сервитут. Такъв не е получен, тъй като Министерството на околната среда и водите отхвърля предложения от „Витоша ски” специализиран подробен устройствен план поради некачествена еко оценка. Планът предвижда разширяване на ски зоните на Витоша, който не е съобразен с плана за управление на природен парк „Витоша”, а той забранява строителство на нови съоръжения до 2014 и е в нарушение със Закона за защитените територии. Така „Витоша ски” спира лифтовете през декември 2011 преди началото на ски сезона и остават неработещи до самия му край. Искането е да бъдат нанесени поправки в Закона, които да позволяват на фирмата да обслужва лифтовете. Законовите промени, които фирмата „Витоша ски” изисква, дават право на строеж на ски писти и съоръжения върху горските терени без промяна на предназначението на територията. Това означава без подробен устройствен план, съобразен със статута на територията, а в допълнение към това ще отпадне и таксата, която се заплаща при промяна на предназначението. На 28 декември 2011 правителството обявява, че приема тези предложения за изменение в закона.

Съобразяването на публичната власт с исканията на конкретна частна фирма „Витоша ски” създава внушението, че законът се приема в услуга на съответната фирма. Така Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани”, Петко Цветков от „Биоразнообразие”, Тома Белев, по това време все още директор на природен парк „Витоша”, правят публично изявление. В него те казват, че фирмите инвеститори в ски курортите са собственост на офшорни компании – като например „Витоша ски”, свързаната с нея „Юлен” в Банско и „Рила спорт” в Паничище. Те изискват фирмите да декларират публично собствениците си, чийто имена не са обществено достъпни. Споменава се Цеко Минев като предполагаем собственик на „Витоша ски”, председател на Българска федерация по ски и акционер в Първа инвестиционна банка.

На 10 януари 2012 се стига до открито изявление от страна на природозащитници, че държавната власт работи в полза на олигархията, и обявяват протестни действия срещу новите „лобистки” поправки в Закона за горите.

Следват множество малки протестни действия под формата на флаш моб, които ескалират в Окупирай Орлов мост! на 13 юни 2012 с искания президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху Закона.

Да си припомним, че флаш моб е такава форма на протест, при която няма предварителна организация и не се съгласува с общината. Случва се спонтанно, без организатори и разчита на окупиране на ключови градски места и затова често бива съпровождан с насилствени акции от страна на полицията. Но важното тук е, че тази форма на протест трудно излъчва представители. Липсата на представители стана особено важна, тъй като отново на ход срещу протеста влязоха конспиративните теории. Тогавашният министър на земеделието и храните Мирослав Найденов, съвместно с министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, поддържаха версията, че протестът е организиран от зеленият октопод. В допълнение протестът беше разказан отново като градски срещу провинцията. Софийските глезльовци, които тънат в охолство, са срещу икономическото развитие на страната. Тогавашните управляващи мобилизираха чувството на недоволство на населението по региони, част от което се преживява като ощетено покрай въвеждането на Натура 2000.[2] Така се стигна и до контрапротест. Паралелно недоволството срещу начина, по който беше отразяван протестът срещу Закона за горите в националната телевизия bTV, ескалира след предаването на Диана Найденова с гост Петко Цветков. Краят беше победа за протестиращите от Окупирай Орлов мост!, но за сметка на непрекъснат публичен натиск. Натиск, в който продължава да се поддържа версията, че зеленият октопод спира икономическото развитие на страната. Живеем, в очакване, че някой ще пострада от старите съоръжения на Витоша.

Тактиките на управляващите да свеждат политическите позиции на гражданите до това, че са купени и манипулирани през конспиративна интерпретация, както и да разделят общественото мнение без диалог между визиите за управление, водят до невъзможност да се случи публичен дебат. Дебат за по-доброто регионално развитие на страната например. Затова, стъпвайки върху опита от лятото на 2012, ми се вижда важно да се опитаме да надскочим конспиративната интерпретация, защото тя бива употребявана както от управляващите спрямо протестиращите, така и от протестиращите спрямо управляващите и контрапротестиращите. Когато на конспирацията отговаряме с конспирация, тогава затвърждаваме същата тази интерпретация. Затова си задавам няколко въпроса, които смятам, че са публично уместни. Ако допуснем хипотетично, че някой продава своята гражданска позиция, се питам: Как се стига до този феномен? А ако не са продаващи, се питам какви недоволства биват мобилизирани за контрапротест? Как тези недоволства легитимират обществено тъкмо контрапротеста? И няма ли общи положения между протеста и контрапротеста тъкмо въз основа на съдържанието на недоволството?

Един поглед над протестите през почти цялата година очертава ясно какви са тактиките на властта – разделяне, което се възползва от усещането за бедност, опити за манипулации на общественото мнение чрез статистически данни и определени медийни канали, чрез стилистика на полицейското присъствие и ефектите, което то създава върху начина на презентиране на протеста, и конспиративни интерпретации. Но тъкмо те очертават и възможните тактики на съпротива.

Леа Вайсова е докторант по социология  в Новия български университет. Автор на Портрети на изчезваща София (в съавт., 2012) и публикации по съвременна политическа философия, социална теория и социология на околната среда.