Виртуозният испански пианист и композитор пристига в София с триото си с перкусиониста Алейш Тобиас и челиста Мартин Мелендес за концерт в Кино „Люмиер“ на 18 юни
Както винаги, заслугата е на „Джаз Плюс“, от години основната образователна институция у нас, когато гостуват невероятни артисти от Иберийския полуостров, независимо дали иде реч за джаз, фламенко, фадо, съвременна музика, или за всичко това заедно. А в музиката на родения на остров Менорка пианист Марко Мескида наистина откриваме всички тези традиции – дори фадото, да: чуйте само как звучи албумът му с португалската певица Lina_ от 2025 г.! Разбира се, това са различни посоки, различни творчески търсения и не на последно място – колаборации с различни по натюрел творци. По един начин подхожда Марко Мескида към работата си със Силвия Перес Крус, по друг с Lina_, по трети с Чикуело, по четвърти с триото, с което ще го чуем в София. „Пианистът е като шивач – споделя Марко няколко дни преди пристигането си – и за всеки артист, с когото работиш, трябва да прецениш какъв костюм или рокля да ушиеш с музиката си.“ И още: „Опитвам се да съм откровен с музиката си, защото обичам и блуса, и Равел, и Арво Пярт, и Елтън Джон, и „Бийтълс“… обичам южноафрканската музика, обичам и северноафриканската музика, и японската, и Кийт Джарет, и Бил Евънс“…
Албумът Táctil (2026), пиесите от който ще бъдат представени в София, е четвърти пореден и за триото на Марко Мескида с каталунския перкусионист Алейш Тобиас (свирил и записвал през годините още с Азиза Брахим, Силвия Перес Крус, Las Migas, Моми Майга, Христина Белева) и с испано-кубинския челист Мартин Мелендес. Триото, подобно на другото му основно трио – с Чикуело – е създадено преди точно десет години и развива свой собствен музикален език на границата между джаза и средиземноморската чувствителност – с нюанси, разбира се, от множество други музикални традиции. Ако начертаем една от основните линии, развивани от „Джаз Плюс“ у нас през годините, можем да го поставим някъде между „Алборан“ и квартета на Ануар Брахем. Плюс (защото в „Джаз Плюс“ винаги има и плюс) дори нещо от Есбьорн Свенсон, без ни най-малко да преувеличаваме.
Кой е пианистът Марко Мескида и какъв е неговият личен джаз?
Трудно ми е да го облека в думи – аз съм музикант: композитор и импровизатор. И свиря музиката, която чувствам. Тя може да е в много и различни стилове – от поп до фламенко и от рок до джаз или съвременна музика. Не е лесно да бъде определено. Опитвам се да бъда свободен човек – много, много свободен човек, който свири на пиано. А начините за това са различни. Музиката ми е еклектична, като същевременно това е моят почерк и мнозина могат да го разпознаят и да кажат: „Марко е като този коктейл“. Защото наистина става дума за коктейл от различни вкусове.
А пианото? Какво е то за вас и как развихте връзката си с него през годините?
Средство за комуникация. Чувствам го като партньор в комуникацията ми с хората. Мисля, че това са точните думи. С пианото връзката ми е много лична… и много стара, защото започнах да свиря още на шест… – оттогава са минали 34 години. Дори още отпреди това – като бях на четири – ми дадоха едно синтезаторче „Касио“, на което непрекъснато свирех. Днес съм професионален музикант, но продължавам да съм и онзи малък Марко, който непрекъснато свири и открива света с клавишите. Разбира се, човек трябва да е много дисциплиниран и концентриран в тази работа и връзката ми с пианото невинаги е била гладка и лесна, но днес то е мой партньор, който винаги ми помага. Духовно свързани сме, мога да кажа.
Кой е първият ви музикален спомен на сцена?
Помня, че първия си концерт направих като органист. Бях на 13–14 и живеех на родния си остров Менорка. В началото въобще не си представях, че един ден това ще е професията ми. Но в един момент забелязах, че хората се чувстват щастливи на концертите ми. И така започнах да изграждам връзката си с публиката. Много упорито се подготвях музикално, за да осъществя тази нова мечта – един ден да съм музикант и да обикалям целия свят, което и стана. През последните 15 години многократно пропътувах земното кълбо – от Япония до Съединените щати и от Южна Америка обратно до Европа, създавайки свое собствено музикално звучене. И днес това е животът ми – моята страст и радост.
А как Менорка повлия на оформянето ви като артист? В представите на нас, хората от континета, да си от остров, навярно създава някакви романтични представи. Освен това не един и двама любими музиканти са родени именно на остров. Последният, който ни посети тази година, беше Нилс Петер Молвер… Та, какво е Менорка за вас?
Живях там до 18-ата си година. Но нося и до днес в себе си цветовете на острова, спокойствието му, красивото му небе, водата наоколо… За мен всичко това продължава да е вдъхновение. Но когато бях на 18, импулсът беше точно противоположният – да напусна острова и да се опитам да завладея света. И когато тръгнах от Менорка, направо кипях от енергия. После, след само три години в Барселона, можех да кажа, че съм постигнал повече, отколкото тамошните музиканти за цяло десетилетие – толкова силна беше енергията, която ме движеше тогава.
Като споменахме свиренето на орган, мислили ли сте някога да запишете албум на орган?
Доста свирех на орган в миналото, импровизирайки при това, и да, в някакъв следващ момент от живота си бих записал такъв албум. Трябва да открия точния момент и да се подготвя обаче, защото през последното десетилетие не съм свирил много на орган, концентрирах се основно върху пианото. А за да бъдеш добър органист, който има какво да каже на публиката, трябва да се фокусираш специално върху това, като този фокус е доста различнен от фокуса, който поставям днес върху свиренето на пианото. Но да, защо да не запиша един ден и такъв албум – частично импровизирана музика, но и някои от прекрасните пиеси, които свирех между 13 и 22 години.
Сега за триото с Алейш Тобиас и Мартин Мелендес. Алейш го познаваме в България – дори преди половин година беше във Варна като част от квартета на сенегалския музикант Моми Майга. И неговата музика е „коктейл“ от перкусионни инструменти от всякакви далечни култури, които обаче, събрани заедно, звучат „на неговия език“.
Да, звукът на Алейш е много специален, защото не идва от полето на джаза, а от съвсем друг музикален свят, в който съжителстват различни стилове и традиции. Както знаете, той владее множество традиционни перкусионни инструменти от Африка, Южна Америка, Азия – това е много характерно за него, интересът му към различни култури. Ако ми трябваше джаз барабанист, бих потърсил другиго, но Алейш Тобиас е точният човек за това трио с богатата си звучност. Неговият комплект барабани, включващ бомбо легуероси и различни метални перкусии, също отразява личния му стил. Съвсем различна конструкция от стандартния комплект барабани…
А как необикновената конфигурация от инструменти и личности в това трио влияят на вас самия като композитор?
В пълна степен. Изключително вдъхновяващо е – по един наистина дълбок начин. Обикновено много задълбочено обмислям с кого и какво да свиря. И в случая с Алейш и Мартин типът произведения, които създавам за тях, е по-средиземноморски, по-близък до иберийската звучност, която няма много общо с джаза от другата страна на океана. Например, ако Алейш свири на тамбурина, това ме подтиква да напиша мелодия, вдъхновена точно от изсвиреното на тамбурината… или на бендир, на джембе, на бомбо легуеро… Същото е и с Мартин Мелендес – със своето чело той е много различен от стандартния контрабасист в джаз триото – може да свири с лък или пицикато, може да държи басовата линия, но и да въвежда нови мелодични линии. И това богатство в звучността ме вдъхновява.
Това от гледна точка на ритмите и мелодиите, но имах предвид дали специфичното звучене на тиото ви вдъхновява да използвате пианото по необикновен начин.
Това винаги го има. Опитвам се. Защото пианото не се състои само от 88 клавиша. Вътре в него има и една прекрасна арфа. Много богат и специален инструмент, от който винаги съм се стремял да изваждам и нови звуци.
За онези, които още не са имали възможност да слушат триото ви, как ще го опишете?
Препоръчвам на хората да дойдат да ни чуят на живо. Триото звучи освежаващо и в пиесите можете да разпознаете множество неща от историята на музиката, но това в крайна сметка дори не е толкова важно. Важното е, че ще съпреживеете на живо музиката, която трима инструменталисти създават по свой много виртуозен начин, и това ще събуди дълбоки чувства във вас. Също така тази музика разчита и на общуването между множество различни естетики – латиноамериканска, импресионистична, но с намигане към романтизма… Не знам как да я опиша – много изискана музика и същевременно звучи популярно, като фолклор.
Това са корените, сърцевината ѝ – така бих я описал и аз: не е фолклор, но въздейства на публиката по подобен начин.
Да, защото винаги съм се опитвал да съм близко до хората, да се раздавам с абсолютна щедрост и музиката ми да носи ведрост и лекота. Аз не искам да свиря само за музиканти – иска ми се музиката ми да стига до всякакви хора и да ги докосва. Затова и препоръчвам на всички да дойдат. Знам, че като кажеш „джаз“, публиката винаги малко се плаши в началото… Но в това трио не свирим джаз, а много и различни неща, сред които и джаз. Енергията на общуване между нас тримата е много силна и не е трудно за човек да се идентифицира с нашата музика, защото в крайна сметка тя носи щастие. Мощна е. И много жизнена.
Случвало ли се е спонтанно да „преведете“ дадена идея от някоя от другите ви две трио формации на езика на това трио? Или обратното?
Не смесвам нещата много-много, приятелю. Винаги съм се опитвал да създавам специфичен звук за всяка от групите си. Не ми се иска да свиря подобни едно на друго неща, когато работя с толкова характерни музиканти. По-скоро всеки път гледам да изследвам различни звучности именно поради това, че имам на разположение този или онзи чудесен музикант, който ме е вдъхновил. И този звук аз съответно съм създал за него, а не за другиго. Това е нещо много специално, което искам да кажа с музиката си, да го заявя. Създадох Táctil специално за Алейш и Мартин. Когато създавах проекта Tornado, си мислех точно за лудешкия начин, по който свирят контрабасистът Маса Кавагучи и барабанистът Рамон Прат. Същото е и с Чикуело: когато смесваме фламенко с джаз и класика, ние го правим, защото това е звукът на триото ни с него. И никога впоследствие не пробвам да прехвърля дадена композиция от една група в друга. По-скоро винаги се опитвам да търся много и различни посоки в задълбочаването във всяка от тях.
Напълно съм съгласен с това. Имах предвид по-скоро нещо друго: предполагам, че това може да се случи в позитивен план. Просто свирейки си нещо, да усетите привкуса на една от групите в контекста на другата и да си кажете „аха“, изненадвайки самия себе си.
Това да, защо не… В крайна сметка аз съм си Марко. Марко, който свири на пиано. И тези неща са нормални. Колкото и различни разговори да водим в различните ми групи, все пак аз съм същият човек, така че тези моменти са много, много възможни.
Кой е най-яркият спомен от предишното ви гостуване у нас по покана на „Джаз Плюс“ преди няколко години?
Много добре си прекарах, защото дойдох със семейството си и останахме в София 4 или 5 дни. Усещането беше за приятелство и откривателство. Разхождахме се из София, попивах града, вдъхновявах се от него. И накрая, когато трябваше да изсвиря соловия си концерт за пиано, импровизацията ми беше вдъхновена точно от София – от щастието да съм в този град. Свирих доста свободно онази вечер… Знаете, соловият концерт за пиано започва от импровизацията, буквално от нищото, от което ти създаваш нещо, импровизирайки. И като засвирих, се изля щастието, че съм в София в този момент… Когато свиря с триото, ние импровизираме, но се водим по композициите, които познаваме много добре и сме репетирали многократно. Соловият концерт не знаеш къде ще те заведе. Той е като замайване, като вихър… Много добре помня този концерт и всичко, което ме вдъхнови за него – дните, прекарани в София, гостоприемството на Маргарита и Явор, чувството за приятелство, чувството на щастие в публиката.
Концертът на триото на „европейския Кийт Джарет“ Марко Мескида с Алейш Тобиас и Мартин Мелендес ще се проведе в кино „Люмиер“ (зала 11 на НДК) на 18 юни, четвъртък, с начало 20 часа. Билети има в системата на Eventim. Специалната изненада на кпнцерта е участието на Христина Белева.
