Начало Музика Концерти „Тамикрест“ и блусът на пустинята
Концерти

„Тамикрест“ и блусът на пустинята

Цветан Цветанов
12.10.2023
4003
снимка личен архив на „Тамикрест“

Разговор с Осман Аг Муса, фронтмен, китарист и автор на песните на известната туарегска формация, която ще има концерти на 14 и 15 октомври в Пловдив и София

„Тамикрест“, едни от водещите артисти на лейбъла Glitterbeat, вече отдавна не са непознато име и у нас. Първата туарегска блус-рок група от Мали, свирила някога в България, се завръща за трети път в София тази неделя (15 октомври, зала „Сингълс“ на НДК), а ден по-рано (в събота, 14 октомври) ще изнесе камерен концерт за първи път и за жителите и гостите на Пловдив – в най-добре озвучения малък клуб за жива музика в България „Би Боп Кафе“, който тази седмица чества своя десети юбилей. На родния език на туарегите „тамашек“, името на групата, означава „свързване“, „възел“, „обединение“, но също така и „бъдеще“ (за което първите три значения съвсем логично са предпоставка). „Тамикрест“ са от Кидал, северната част на Мали, и са сформирани само няколко години преди военния конфликт там, което предопределя и съдбата им на изгнаници, пътуващи по цял свят с музиката си – често с музиканти, идващи от други страни (Франция, Алжир, Нигер, САЩ), но припознали туарегския пустинен блус като свой. От оригиналния състав в момента в групата са двамата основатели – Осман Аг Муса (основен вокалист, автор на песните и китарист), Шейх Аг Тиглиа (бас, вокали) и френският им китарист Пол Салваняк, който, макар да се присъединява малко по-късно, се познава с двамата още от 2006 (годината на основаване на формацията), когато пътува за първи път до Мали с музикално-изследователска цел.

Представители на второто поколение туарегски блус музиканти, „Тамикрест“ са четвъртата световноизвестна туарегска група с „Т“ след „Тинариуен“, „Тартит“ и „Теракафт“. Още в ранните си години издават съвместен албум с триото на Крис Екман, Хюго Рейс и Крис Броко Dirtmusic (в което понастоящем е и Мурат Ертел от „Баба Зула“), а съвместните им студийни проекти или спонтанни колаборации на сцената включват още мароканската дива Инди Зара, най-известния представител на коренната айну-музика в Япония Оки Кано и грио-легендата Баба Сисоко от Мали, който излезе заедно с тях за една специална антивоенна песен при предишния им концерт в София. Иначе през последната година и половина „Тамикрест“ доста попътуваха по света – две американски турнета, едно австралийско и… отново в Европа – за кратко турне в Букурещ, Пловдив и София, като последните две дати са традиционно по покана на „Аларма Пънк Джаз“ и платформата „АфроВизия“.

Плакат Максим Мокдад

Осман, когато гледах групата ви за първи път преди почти 15 години на фестивала Sziget в Будапеща, вие бяхте двайсет и няколко годишни младежи. Каква е основната разлика днес за теб, ако погледнеш назад към онези години?

Всъщност не правя голяма разлика. Различното е нашият опит, тъй като повече пътуваме и се срещаме с повече и различни култури и видове музика. И това ни носи нов опит. Като се замисля за началото и днешния ден, мога да кажа, че виждам „Тамикрест“ като група, която се развива и целта ни е да покажем нашата музика по всички краища на света.

Има в интернет пространството един концертен запис на твоя песен, в който ти я свириш с легенди от предишното поколение в туарегската музика – виждаме те на сцена с членове на „Тартит“ и „Теракафт“, Набил Бали Отмани, Абдала Аг Алхсейни от „Тинариуен“… Съществува ли някаква по-дълбока връзка между туарегските музиканти от всички тези групи и какво означава за теб точно тези хора да свирят твоя песен?

Ние всички сме от един и същи регион в северната част на Мали и наистина „Тинариуен“ са първите, които започнаха нещо съвсем различно, защото свирят с модерни инструменти, а не само с традиционни. Електрическата китара се появява при тях още от 70-те години. А ние сформирахме групата чак през 2006 г. Но ние всички се познаваме помежду си и сме като едно семейство. А относно моята песен… винаги е удоволствие да чуеш как други музиканти свирят твоите песни…

Запознаването на света с туарегската музика е вид културна мисия за много хора от твоя регион. Това е така и за твоята група…

Разбира се, всяка страна, всеки етнос, всяка цивилизация си има собствена култура. Културата Тамашек (както се нарича и езикът на туарегите – б.а.) не е чак толкова позната и нашата идея чрез музиката е да ѝ придадем повече световна видимост.

Туарегската култура обаче, както можем да чуем и в последния засега издаден албум на „Тамикрест“ Tamotaït, много добре „разговаря“ с културите на други страни. Ето, тук участва Инди Зара от Мароко, която е един вид „съсед“, но и Оки Кано със своя традиционен айну-инструмент тонкори от Хокайдо. Нека да си поговорим за срещите с културата на Другия.

Вдъхновяваме се често от написаните думи, от литературата и избрахме тази дума за заглавие на албума, защото означава „развитие към нещо позитивно“. Що се отнася до думите, традиционните текстове в туарегската култура са основно влияние при нас, но когато става вече въпрос за музиката, винаги сме много отворени към традициите и стиловете на други култури при срещата си с тях. Музиката е езикът, на който можем да говорим с целия свят. И когато пътуваме, ако ни се удаде възможност да се срещнем с музиканти, представители на местната култура, винаги бихме свирили с тях. Сега в България също бихме го направили. През 2017 г. например бяхме в Япония и там срещнахме Оки Кано и други музиканти. Бяхме много впечатлени от традиционната им музика и техниката им на свирене… Дотолкова, че два месеца по-късно преднамерено се върнах в Япония, за да науча повече. А когато с групата отново имахме японско турне през 2019 г., поканихме Оки да свири с нас. Същият е случаят и с Инди Зара. Нашият китарист Пол вече беше китарист и в нейната група и се срещнахме всички заедно на един концерт в Белгия, а след това я поканихме и да запише песен с нас. Същото беше и с Мурат от „Баба Зула“ – запознахме се на концерт в Истанбул и в следващия момент вече свирехме заедно.

В музиката на туарегите, а и на цяла Западна Африка са кодовете на това, което в Америка наричат „блус“, а в Монголия или Виетнам е просто традиционна пентатонична музика… Спомням си една песен на Уму Сангаре от Мали, която покойният американски тромбонист Розуел Ръд беше аражирал за монголска фолклорна група в Бурятия – и звучеше страшно автентично. Откривате ли понякога и вие тези културни сходства, когато пътувате по света?

Изключително е интригуващо, когато откривам подобни на нашата култура неща, да – особено тук в Европа, както и в Азия… Слушал съм музиканти от Монголия, когато бяхме на турне в Япония. Още през 2011 г. в Берлин свирихме веднъж с монголски музиканти. И всъщност ако сравня туарегската музика с монголската, в пеенето има сходни моменти. Има сходства и в инструментите, но това е така в цялата световна музикална история – подобни неща са възниквали на различни места по света… Но най-близък до туарегската музика за мен винаги е бил американският блус. Ако сравним историята на развитие на тези два вида музика, ще видите за какво говоря. Блусът е създаден в Америка, но от африканци, които са били откарани като роби там. И в тая музика може да се усети цялата тъга и носталгия на човека, попаднал в страна, която не познава и в която се чувства изгубен… По подобен начин музиката на езика „тамашек“ с електрически китари се е развила през 70-те години в Либия – от млади хора, туареги, изгнаници, избягали там и живеещи в лагери. Тая музика се е родила точно в бежанските лагери. Част от тези хора са избягали от голямата суша, а други (малко преди това, през 1963 г.) – от конфликта между управляващите в Мали и местните туареги. Всички тези млади хора са напуснали своите страни през 60-те и 70-те, заминали са за Алжир и Либия с надеждата да намерят нещо по-добро там и един ден, когато нещата се оправят, да се върнат. И например в Либия те са посрещнати от армията на Кадафи, която им предлага да ги обучи, за да могат да се върнат по своите родни места, да воюват и да си възвърнат родината. Но всъщност това се оказва лъжливо обещание. Впоследствие Кадафи задържа и използва тези млади хора в своите си войни в Сирия и в Чад… Но това, което исках да кажа, е за сходството – както в американския блус, и в нашата музика, се усещат тъгата и носталгията по изгубения дом – блусът и музиката на туарегите са родени в едни и същи мъки… А когато слушам друга музика, от другия край на света, не слушам толкова дали е пентатонична, или не, а слушам душата ѝ. Искам и моята музика да се слуша така.

Всъщност блус може да се свири и само на един-единствен тон, ама изсвирен така, че безпогрешно да кажеш „това е блус“…

Така е, в музиката има инструменти, има ритъм, има я ръката, която свири на инструмента, но душата е единението между всички тези неща.

Превод на интервюто Милица Ганева

* На софийския концерт на „Тамикрест“ на 15 октомври (неделя) се очаква да се включи и специален гост за една от финалните песни. Билетите за зала „Сингълс“ са почти изчерпани, така че съветът на организаторите е, който има желание и възможност, да се насочи към Пловдив, за да ги гледа ден по-рано – на 14 октомври (събота).

Цветан Цветанов
12.10.2023

Свързани статии