1
1923

Там, където е гробът на Орфей

Във време, когато германските читатели асоциират България със социално слаби имигранти, най-често роми, настанили се неканени в градовете им, Франкфуртският панаир на книгата представи (на 10 октомври) едно различно издание – пътуване из българската периферия в слово и образ. С автора на фотографиите Кристиан Мурбек разговаря Людмила ДИМОВА.

christian1„Там, където е гробът на Орфей”, текстовете са на Илия Троянов, черно-белите аналогови фотографии на Кристиан Мурбек, логото – на издателство „Ханзер”. Томът се появи преди месец в немските книжарници и бе определен като един от върховете в тазгодишния есенен книжен сезон („Щутгартер Цайтунг”).

Как да се направи портрет на една страна отвъд туристическите гидове и вестникарските клишета „за старите комунистически кадри и новата олигархия”: пред този въпрос се изправят двамата автори: единият, роден в България, станал световно известен с романа „Събирачът на светове”, проникновен наблюдател на културните и социални процеси в Индия и Африка, пътешественик, вече установил се във Виена, другият – фотожурналист от Берлин, който посещава страната ни повече от двадесет години, а през последните 12 в проектите и репортажите си активно следи случващото се. Откриват, че най-добрият подход е през историите на хората, през разказа с художествен ключ (макар всяка история да има солидна документална основа) и през авторската репортажна фотография. Превъзходният като полиграфско качество том съдържа девет разказа (някои в първо лице) на Илия Троянов за хора, срещнати из Родопите, за рибари с празни мрежи край Дунава, за роми, които живеят на сметището, за присъстващите на едно погребение, за съгрешилия свещеник и циганина Цанко, който се стяга за сватба…

Всички те обитават едно необикновено за чужденеца пространство, белязано от „архаичната култура, постсоциалистическото настояще и напреженията на най-близкото минало”, пише немската критика. „Превъзходен том, посветен на една страна, която все още не е влязла във фокуса на останалата част от Европа”, отбелязва рецензентът на  сайта literaturcafe.de  Бернхард Хорватич. Черно-белите фотографии са „много интимни и открити, нещо изключително”, фотографът е „с превъзходно око за историите” на Троянов, посветени на „аутсайдери, хора, които се завръщат, хора с умения да оцеляват”.

„Снимките показват бедност, но и общност. Този, който е беден, може да оцелее само в общност”, продължава критикът, търсейки паралел с Германия, където „бедните са изолирани сред планини от богатство” и са неприятно изключение. „Бедните в Германия не се забелязват. В България не можеш да избягаш от гледката на бедността… Без да я разкрасяват, снимките са красиви. Историите към тях са тъжни, но и красиви.”

trojanow-4-2

Фотографът Кристиан Мурбек пред Портал Култура: „Нямахме за цел да покажем бедността. Да, България е най-бедната страна в Европейския съюз, фактите сами говорят. Тези фотографии са моето обяснение в любов към България.”

И наистина изчезващата България е документирана внимателно и с любов, от близко разстояние. Берлинчанинът, който сътрудничи на водещи немски издания – „Тагесшпигел”, „Тагесцайтунг”, „Цайт онлайн”, „Франкфуртер Рундшау”, е обходил почти всяко село в Родопите, връщал се е на едни и същи места по няколко пъти – в София, дунавските градове, Черноморието, регионите по границата с Турция и Гърция. Снима всички – от алианите до шахматистите в градинката на Народния театър.

Защо български мюсюлмани, защо роми? Тези въпроси е чувал и в Германия. „България е страната в Европейския съюз с най-висок процент мюсюлманско население.” Това е причината да се интересува от живия ислям. Но всъщност показва картината на всекидневието, без да редуцира хората до религиозната им или етническа принадлежност. Насочва своята „Лайка” към ситуации от междучовешките отношения, търси истории във всекидневието. Фотографията му се еманципира от вестникарския репортаж, стреми се да отиде отвъд ефектите. За да влезе в жизненото пространство на своите обекти, са нужни време и чувствителност. Обикаля пеш или с автомобил, спи в палатка или в селските домове. Изминал е над 15 000 км, направил е над 5000 снимки. На познанията му може да завиди всеки български журналист.

„Малцинствата са част от България. След влизането в ЕС България не успя да намери своята роля, а това би могло да бъдат тъкмо политиките спрямо малцинствата. Трябва да сте горди, че тук всички съжителстват в мир”, казва журналистът, който продължава да документира настоящето на балканските народи, преминали през военни конфликти.

Двамата с Илия Троянов са направили заедно няколко пътувания из България, върху други истории са работили независимо един от друг. Общуването между текстовете и фотографските образи следва неравноделен ритъм, във всяка история моделът е различен, но принципът винаги е да се избягва повторението на вече казаното със средствата на другото изкуство.

Прав е Бернхард Хорватич, когато пише: „Черно-белите фотографии… не просто съпътстват текста. Текстът не само съпътства фотографиите… Единството на текст и образ възниква при втори поглед. Изпитваш много по-силно любопитство да прочетеш текста и да разгледаш снимките и после още веднъж да поставиш текстовете в контекста на снимките и снимките в контекста на историите, които Троянов разказва. Видима става един тип паралелна култура. Показва се и се разказва не просто съжителството на периферни архаични модели на живот в един постсоциалистически ландшафт. От смесицата възниква самостоятелно трето, кореспондиращо със самостоятелното трето, което Мурбек и Троянов са изградили от съжителството на текста и образа. Още първата фотография, когато отвориш книгата, показва какво имам предвид. Тя е картина в картината. Виждаш една жена, която стои в една рушаща се къща, на първия етаж, тъй да се каже. При това пространството, в което тя се намира, е отворено. Жената стои сякаш в рамка на картина. Картина в картината. Вдигнала е  високо едно бяло палто. Картина, сякаш нарисувана от Гоя. На следващата снимка виждаш възрастна жена, облечена в черно. До нея бял хладилник и върху хладилника – телевизор. Тя гледа телевизор. Копнежният мотив се усилва от замъгления екран, като далечен пейзаж мечтание. Затова си струва да се разгледат и детайлите във фотографиите. Както си струва да се обхванат и детайлите в историите и така да се създаде мрежа от образи и текстове.”

След Франкфурт книгата ще бъде представена във Вюрцбург, Виена, Кобленц, Линц, Берлин, Залцбург и другаде, а догодина се очаква българското й издание.

Предишна статияАфери
Следваща статия2666