Повече от 40 години Джулиън Хамилтън представя творчеството си по света. Творческата му дейност е предимно импровизирана. Композира внезапно и едновременно с текстове, които съпътстват неговите представления. За него е естествено да съчетава дългогодишната си практика на писане с танца. Неговият лейбъл BLUEDOG PUBLISHING.net продуцира видеоклипове с проектите му на DVD, компактдискове и печат. Тази година Джулиън Хамилтън издаде албума с поезия Jack Gets Out of Prison заедно с басиста Wilbert de Joode.
С премиерата си Magnolia and Strangers Джулиън Хамилтън и Деница Дикова откриха на 16 юни в Derida Dance Center третото издание на фестивала „Етюди и приятели“.
Какво провокира съвместната ви работа с Деница Дикова? Каква беше отправната точка за колаборацията ви в Magnolia and Strangers като двама много различни интердисциплинарни артисти?
Деница дойде да учи при мен преди няколко години, бях впечатлен от спокойния и задълбочен начин, по който ни гледаше как танцувахме. Нейните въпроси бяха искрени и показваха усещане, което разбирах: чувство за ирония, за несправедливостта на нещата и за поезията, която може да се роди само когато очите, ушите и тялото са активни, способни и целенасочени. Видях това в нейното присъствие, начина ѝ на танцуване и нейната фотография. Да създам и да играя в представление с колеги, това за мен означава да усетя тяхното въображение и в самия танц да прочета техните фрази, начина им на изразяване. Ако мога да разчета това, тогава много други различия могат да присъстват. Magnolia and Strangers започна с нейната покана към мен да се присъединя към фестивала „Етюди и приятели“. Написа ми няколко думи и от тях аз създадох поема… без да изпитвам нуждата да питам, да разбирам и да разследвам защо точно тези думи и какво биха могли да означават за нея. Такъв текст за мен често е ненужен, когато създаваме представление. (Преди няколко години, по време на работа в изцяло импровизационен код на изпълнение, точно преди да започнем, един от музикантите се запъти към сцената и каза: „Шефе! Дай ми една дума за тази вечер, само една дума“. Направих го и това беше достатъчно – никакви обяснения, които да отнемат величието и силата на едната дума!).
Какъв беше подходът ви към текста, движението и импровизацията в този проект? Придържахте ли се към вече определени принципи и структури, или започнахте отначало?
Не следвам никакви правила, навици и структури, когато създавам. Просто го правя и материята води посоката… докато имам очи и сърце, за да я виждам! Това Гинзбърг нарича „мъдростта на баба“. Просто наблюдаваш и действаш, колкото се може по-малко, но винаги си готов да направиш повече, ако това е необходимо… И наблюдаваното ще израсне и ще се превърне в събитие. Танцът и текстът винаги идват спонтанно; така творя. Аз съм бърз и лек в това, въпреки че подготовката може да отнеме и години. Пиша всеки ден, затова влизането на думите в системата е „добре смазано“ – щедро и щастливо доставям текстове, правя го вече над 50 години… Но не е важна продължителността на времето, а любовта към думите и създаването на поезия, и споделянето ѝ с другите – това има значение. Текстът в представлението е минималистичен, деликатен.
Описвате проекта като theatre of simple needs или „театър на простите потребности“ – дали това определение е израз на философията ви за пърформанса като цяло?
Да, предполагам, че е. Винаги съм чувствал, че театърът е място, където човешките чувства и опит могат да бъдат обект на внимание. И така те естествено се променят на мига заради природата на театъра, който позволява да се възприеме другият, без да бъде съден. Затова тези промени трябва да имат пространство и контекст и да се приближават към по-простото с много повече лекота от усложняването и съхраняването на статуквото. „Да го запазим просто“ – така ще видим какво се случва; тогава всичко може да бъде включено. Ние сме сложни, но театърът съдържа простота, която позволява естествена промяна във възприятието.
Бихте ли разказали как вашата компания Allen Line се позиционира в съвременния европейски танц?
Allen Line, както и предишните ми компании (като Джулиън Хамилтън Къмпани) са управлявани от мен, освен това танцувам в продукцията. Използвам импровизационен метод на създаване и всичките ми изпълнители са го изучавали. Насочвам ги към различни дълбочини на творческия процес и те, от своя страна, подпомагат моята визия за корените или семената на всяко представление. Това е рядък начин на работа. Много хореографи днес карат танцьорите си да импровизират, за да произведат материал, от който да избират и да пренареждат. Аз изобщо не работя по този начин. Аз режисирам, но не се намесвам в деликатността и не се чудя какво правим заедно. В музиката това има своята история и традиция. В танца, мисля, че съм един от малкото, които работят на това ниво и дълбочина. (Има и други като чудесната Кейти Дък, например).
Много често смесвате ролите на артист и на учител. Как ви се отразява работата с толкова много начинаещи артисти?
Навлязох в театъра благодарение на това, че хора в различна възраст работят заедно и споделят своя опит. В танцовата сфера по-възрастните изпълнители често се оттеглят и стават преподаватели. Не вярвах в тази формула и се радвах на много дълга творческа кариера като изпълнител. Но заедно с артистичната практика преподавах. Двете дейности се допълваха естествено. Повлиян съм от тези, с които съм работил (през последните 20 години). Разбирам младите артисти, обичам да слушам начина, по който те рефлектират света.
