Руският композитор Александър Гречанинов е роден в Москва на 13 октомври 1864 г. в религиозното семейство на дребен търговец. За първи път вижда пиано на 14 години, ала това не го възпира няколко години по-късно да постъпи в Московската консерватория тайно от родителите си. Изключително развълнуван е от произведенията на именития си сънародник Чайковски, любовта към когото запазва до края на дните си. През 1890 г. се прехвърля в Санктпетербургската консерватория, която завършва три години по-късно. Там среща композитора Николай Римски-Корсаков, който му оказва всякаква подкрепа.
През 1896 г. Гречанинов се завръща в Москва като известен композитор. Тогава започва и периодът на най-активната му творческа, педагогическа и обществена дейност. Той посреща с възторг Февруарската революция в Русия от 1917 г. – в чест на това събитие дори написва химн. В края на същата година обаче променя мнението си за станалото в страната: „Дойде студ, глад и почти пълно изчезване на духовния живот”. Въпреки това композиторът продължава да работи: съчинява духовна музика („Литургия Доместика”, 1917 г.), преподава, изнася концерти-лекции, занимава се с детско хорово пеене, изучава и обработва народни песни.
До началото на Втората световна война живее в Париж, където създава голяма част от произведенията си. В края на 30-те години на XX в. възрастният вече Гречанинов заминава за САЩ, където остава до края на живота си. През 1946 г. руският композитор получава американско гражданство. В Ню Йорк дава частни уроци, изнася концерти и съчинява музика в различни жанрове – оперна, симфонична, камерно-вокална, духовна. Умира в дълбока старост на 91 години на 4 януари 1956 г. Тържествена панихида за него е извършена в Свято-Покровския събор от митрополита на Американската православна църква Леонтий (Туркевич).
Гречанинов е автор на внушителен брой съчинения – около 1000, в това число 6 опери, детски балет, 5 симфонии, музика към спектакли на Московския художествен академически театър, многобройни вокални и инструментални съчинения (включително прекрасни произведения за деца – самият композитор твърди: „Винаги съм обичал децата”) и др.
Той е автор и на немалко духовни произведения, между които споменатата „Литургия Доместика“ („Демественная”, т.е. домашна) за тенор (алт), струнен оркестър, орган, арфа и челеста; втората разширена версия от 1926 г. е с участието на хор. Заедно със „Страстна седмица“ това музикално произведение бележи връх в творчеството на композитора. И днес можем да се насладим на записа на „Литургия Доместика“ със солист великият бас Борис Христов, с участието на Българската хорова капела „Светослав Обретенов” с диригент Георги Робев и Камерния оркестър на БНР. Част от „Литургия Доместика“ е известната „Сугуба ектения“ за бас соло и хор, която можем да чуем в изпълнение и на големия руски оперен певец Фьодор Шаляпин.
Най-ценна част от творчеството на Гречанинов са неговите духовно-музикални произведения. Самият той счита, че именно с духовната музика, която звучи в храма, трябва да започне приобщаването на хората към високото и чисто изкуство. Освен православни творби Гречанинов създава няколко католически меси и мотети.
В дореволюционните години той стига до идеята, че в православното богослужение могат да се използват и музикални инструменти. Надява се, както и в Римокатолическата църква, в Православната църква също да се въведе органът. Като дете се наслаждава на звученето на органа в католически храмове. Счита, че въвеждането на органа не само би обогатило богослужението, но би помогнало и за премахване на преградата между Източната и Западната църква.
„Хорът е симфонизиран – какво следва нататък?“ Това е въпросът, който си поставя след създаването на „Литургия Доместика“, „Страстна седмица“, „Всенощно бдение“ и други духовни произведения.
На 8 декември 1917 г. на съвместно заседание на подразделението за църковното пеене и четене на Поместния събор на Руската православна църква и Надзорния съвет при Московското синодално училище за църковно пеене композиторът предлага въвеждане на орган в църквата. Тази идея е отхвърлена категорично.
Във факта, че Гречанинов иска въвеждане на органа в руското православно богослужение можем да открием свидетелство както за предпочитанията му към чистата музикалност в богослужението, така и за свободолюбивата му натура. Това, че прекарва последните години от живота си в САЩ (където намира признание) е в известна степен доказателство за второто.
Запознавайки се с биографията на композитора Гречанинов, разбираме, че житейският му път не е бил никак лек. Самият той признава: „Аз не принадлежа към щастливците, чийто жизнен път е осеян с рози. Всяка крачка от артистичната ми кариера ми е коствала невероятни усилия”.
Трябва да признаем, че дори само появата на такава завладяваща творба като известната Сугуба ектения от „Литургия Доместика“ е достатъчна, за да оправдае тези усилия. Предлагам да я чуем в прекрасното изпълнение на покойния протодякон Стефан Марков (†2019), чийто въздействащ солиращ бас, наред със завладяващия съпровод на хора на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, докосва Небето…
