Начало Идеи Актуално Твърдите ядра – стожер на демокрацията
Актуално

Твърдите ядра – стожер на демокрацията

912

На избори трябва да се гласува – така казват. Това бил начинът гражданите да упражняват демократичното си право и да държат управлението на държавата под своя контрол. Защото нали в съвременния цивилизован свят управлява народът…

Но какво става, ако няма за кого да се гласува? Може би преди да се отговори на този въпрос, се налага да се отговори на друг – как така няма за кого да се гласува, защо се е стигнало дотам?

Няма за кого да се гласува, когато никоя от политическите сили не покрива необходимите критерии за доверие, което да се изрази в подкрепа на изборите. А какво представляват тези критерии?

Критериите за доверие изискват от кандидатите да докажат, че ще работят почтено и всеотдайно в името на общото национално благо. Изискването е колкото строго, толкова и естествено – политическите представители нямат друг смисъл.

Само че се случва така, че предизборните обещания не се изпълняват и доверието е излъгано. В такъв момент на терена излиза нов играч, чиято сила произтича от провала на старите. Той казва: те лъжат, а аз не – гласувайте за мен.

Обаче и новият играч е хванат в лъжа. После идва друг – и той е хванат в лъжа. У нас тази ситуация се разгърна с невиждана досега интензивност в много кратък период. И заваляха предсрочни избори – един след друг, „безкрай на шир и длъж”.

В навечерието на шестите по ред предсрочни избори в рамките на три години можем без съмнение да заявим, че ако следваме споменатите критерии, няма за кого да се гласува. Заедно ни излъгаха и продължават да лъжат.

И тук се извисява глас – не вярвайте, че всички са маскари, това е манипулация, която цели да потънете в апатия и да спечелят лошите. Откъде идва този глас? Идва от нечие твърдо ядро, няма откъде другаде да дойде.

Твърдите ядра се отличават с фанатизирана последователност, техните членове не се влияят от дискредитиращи разкрития, ако ще фактите да свидетелстват, че разкритото е истина. Истината няма значение.

Как така истината няма значение? Ами, така. За твърдите ядра грешките са „грешки на растежа”, те са „малка правда”, а по-важна е „голямата правда” и даже лъжите на нашите не са лъжи – противниците така са извъртели нещата.

От телефона на висш държавен служител изтичат снимки. На тях той и друг, още по-висш, се веселят в компанията на обвинени в тежки престъпления лица. В повечето кадри присъства и пудел сред нахвърляни наоколо пачки с пари.

По-рано в медиите се разпространяват фотографии, подхвърлени незнайно от кого, на които се вижда чекмедже на нощно шкафче, пълно отново с пачки. На следващ фотос шкафчето е до легло, на което спи премиерът на републиката.

Сюжетът с чекмеджето става повод за скандиране „Оставка и затвор! Веднага!”. Вълната е яхната и на нейния гребен се понася политическата промяна. Както беше споменато, провалът на старото отваря вратата пред новото.

Новото поема по пътя си и скоро след това стига до сюжета с пудела. За нещастие в него са замесени точно тези, които са скандирали и са получили електорална подкрепа, за да преборят корупцията и да накажат виновните.

Междувременно двете враждуващи крила са започнали да си сътрудничат и за известно време упреците са отстъпили мястото си на нещо като съвместни действия, но този така или иначе подозрителен епизод е приключил.

Обществото е дълбоко смутено от историята, в която лошите и добрите сменят местата си, докато накрая всеки е потънал в кал до уши. Започва разбираемо негодувание срещу цялата тази смрад.

Спасителни пояси хвърлят лидерите на твърдите ядра. Снимките не са никакво доказателство. От единият отбор се чува – нека бъде осъден пуделът, ха-ха-ха. Очаква се другият да отвърне – вкарайте в затвора чекмеджето, ха-ха-ха.

Ха-ха-ха. На фона на тези шеги и закачки по върховете на държавното управление на хората наистина започва да им се повръща, но цинизмът и безочието тепърва ще нарастват по време на кампанията, която ще апелира за нашето… доверие.

Малко повече от месец преди изборите сюжетните линии се обогатяват с още разклонения. Към фалшификатите на старата власт се добавят фалшификати на новата. Твърди се, че самото ѝ случване е свързано с подправяне на документи.

От отбор „Чекмедже” искат прокуратурата веднага да се намеси – фалшифицирането на документи се санкционира с ефективна присъда. Отбор „Пудел” отвръща, че прокуратурата си е затваряла очите за предишни грехове.

Вече никой от активно ангажираните не се интересува от критериите за почтеност и всеотдайност по същество. Подобни изисквания в политиката могат да бъдат само лозунг в рамките на повсеместната политическа демагогия.

Влошеното състояние води до криза на демокрацията. Липсват достойни представители, а наличните задушават възможността за включване на такива, като светкавично ги оплитат в порочните си мрежи.

Но демокрацията няма да погине. В мрака светят фаровете на твърдите ядра. Тези неразрушими кули, тези стожери. От кого са изградени? От обсебени или зависими гласоподаватели, от купени с пропаганда и привилегии гласове.

Оказва се, че демокрацията не е това, което е. За да се върне към дефиницията си, ще трябва самите твърди ядра да претърпят качествено израстване. Как? Надеждата е в житейските уроци, които обръщат представата за полза и успех.

Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.

Свързани статии