Начало Сцена Театрална работилница за емпатия
Сцена

Театрална работилница за емпатия

Лора Трайкова Гонсалвес
30.09.2016
1692
Photo by Kenzel Kache Verborge‎
Photo by Kenzel Kache Verborge‎

Анселмо Васконселос е популярен бразилски актьор, преподавател и писател, който от 11 години води театралната работилница Офисина Либре в Рио де Жанейро. Лора Трайкова споделя впечатленията си на участник.

В най-старото драматично училище в Латинска Америка – Висшата театрална школа „Мартинс Пена“ в Рио де Жанейро, в момента сякаш няма живот. От април преподавателите и административният състав са в стачка, а два месеца – до средата на юли, сградата беше окупирана от студентите, които подкрепиха преподавателите си в исканията за по-добри условия за работа и поставиха свои за качеството на обучението. От няколко месеца администрацията не е получавала заплати и студентите организираха благотворителни спектакли, като всеки билет, равен на килограм хранителен продукт, отиде за чакащите заплащане за труда си. Въпреки това традиционната театрална работилница Офисина Либре (Oficinа Libre) протече и в тези условия.

Анселмо Васконселос е актьор в повече от 50 игрални филма (Se segura, malandro! и Bar Esperança на Хуго Карвана, A república dos assassinos на Мигел Фария Мл., Brasília 18% на Нелсон Перейра дос Сантос), вероятно също толкова теленовели на медийния гигант Глобо, преподавател и писател, който от 11 години води четири пъти годишно двумесечната Офисина Либре. Курсът се плаща от федералното правителство на щата Рио де Жанейро, но последния Анселмо проведе без хонорар, за да изрази съпричастността си към стачката.

Аз стигнах до Офисина Либре, след като видях обява за „безплатен театрален курс“. Прослушването протече в рамките на пет минути, в които изрецитирах как искам да опозная театъра в кухнята му, понеже го обичам и съм писала за него в България, а Анселмо ми каза, че той преподава малко класически театър. Настоях, че за мен това ще е възможност да се доближа до културата на Бразилия, а Анселмо ме контрира, че засягал теми, методи и практики, които тук все още са непопулярни, че „преподава това, което не знае“ и „се учи заедно с участниците в работилницата“. Но си стиснахме ръцете и той ми позволи да бъда слушател в курса. По-късно всички избрани разбрахме, че ръкостискането е било ключово при решението му кого да допусне.

Анселмо Васконселос
Анселмо Васконселос

Анселмо е бил директор на „Мартинс Пена“ между 1988 и 1990 г. и когато го поканили за това, въпреки че нямал нито образованието, нито опита, той преспал в театралното училище, а на сутринта приел, воден от интуицията си. За малкото време, в което бил на поста, премахнал кандидатстудентския изпит и вместо това разрешил на всеки желаещ да посещава школата една седмица, преди той и преподавателите заедно да решат дали му е там мястото. Тъй като самият Анселмо не бил посещавал подобно училище, ходел на лекциите и упражненията на своите подчинени, за да се сдобива с нови знания, докато те били убедени, че го прави, за да ги шпионира и държи под контрол. Но макар да налага желязна дисциплина над себе си в 44-годишната си кариера, последната дума, която ще асоциирате с Анселмо, е контрол. Позволявам си да го наричам така свойски, защото културата на Рио налага непосредственост в отношенията, която се засилва и от приятелското отношение на самия Анселмо.

Той идва винаги навреме за срещите, които са два дни в седмицата и продължават четири часа. Става в 4.30 сутринта, за да избегне трафика и да се наслади на изгрева. Единственото, на което държи, е присъствие. Когато има снимки в телевизията, обикновено успява да издейства да не са по време на Работилницата.

Името Офисина Либре избрал по асоциация с коктейла Куба Либре. Анселмо ненавижда капитализма и съвременно му развитие, което впримчва човек в механизмите на консуматорското общество. В страна на жестоките контрасти като Бразилия подобен тип мислене съвсем не звучи овехтяло, като от учебник по научен комунизъм. Пропастта между многото онеправдани и малкото привилегировани, между които все още няма стабилна средна класа, внасяща равновесие, е необятна.

Photo Anselmo Vasconcellos (20)

Всеки понеделник курсът започва точно в 8.30 със запалване на инсенс, отпиване на глътка вода и дружно пляскане с ръце. Преди това Анселмо е изчистил главата си от мисли и се е не-подготвил, за да усети накъде иска да го отведе настоящият момент. Започва беседата си с идея, която неусетно се влива в друга; заговаря ли за хранителните навици на модерния човек, учудващо се гмурка назад във времето към историята на античната гръцка трагедия, разведрява се от непознати подробности от живота на малко известна култура по света, докосва наболели теми от бразилската действителност, изпъстря с лични спомени и споделяне на работни моменти с други местни актьори, проверява с неочаквани въпроси дали участниците в Работилницата не дремят и неусетно излиза от спиралата след час и половина.

Имала съм чувството, че съм свидетел на най-неподправения моноспектакъл, който този обаятелен мъж изживява пред очите ни, защото се оставя интуицията и естествената логика на дискурса да го водят напред. Но той е умел актьор – гласът му с кадифена нотка привлича колкото се може по-близо, тъмните му очи палят искри в тези, които се хранят с енергията им. Типичното му за Рио произношение, в което ш-тата заместват голяма част от с-тата, внася допълнителна мекота.

В понеделник Анселмо представя различни идеи, които заедно изследваме,  обсъждаме техники, за да стигнем до нови идеи за театъра. Той отдавна иска да интегрира Работилницата с останалите курсове в школата, защото не е привърженик на разделението между студентите. Ако те могат свободно да се движат между специалностите, ще се сдобият с повече и по-разнообразно познание. Вероятно и затова в курса има и редовни студенти от „Мартинс Пена“. За Анселмо няма правилен път – той е функция на всички нас заедно. И докато изследваме реалността, която театърът създава във взаимодействието с нашата реалност, се опитваме да се доближим максимално до творческия процес, а не до резултата от него.

Анселмо споделя теорията на Йоши Ойда за невидимия актьор, която той развива в едноименната си книга. Ойда говори за това, че когато зрителят осъзнае какъв е методът на актьора и се доближи максимално до неговия занаят, той спира да е подвластен на магията на изпълнението. Зрителят не бива никога да вижда актьора, а само неговото изпълнение. Актьорът трябва да чувства, а не да играе персонажа си. Колкото по-малко играе, толкова повече влиза в историята и я съпреживява, а с това помага и зрителите да я съпреживяват.

В този ред на мисли всеки участник в Офисина Либре може сам за себе си да определи кога е видял Анселмо – човека, и кога Анселмо – актьора. Той винаги проявява емпатия и интерес към другия, готов е да споделя мислите си, но в същото време успява да запази почти недоловима дистанция. Докато съм го наблюдавала как живописно пресъздава някои от своите спомени и след това обяснява коя част от тях е доизмислил, съм се замисляла за еластичните и крехки граници между актьорското изпълнение, автентичната личност зад него и импулса да разкажеш и досъздадеш някаква история.

Photo Anderson Nacimento Pio
Photo by Anderson Nacimento Pio

Понеделник е време и за упражнения по концентрация, комуникация, партниране с другия, внимание към случващото се около нас на „сцената“ и импровизации, етюди за създаване на образ и действие от няколко човека на базата на общ жест, изследване на индивидуалната реакция в създадените обстоятелства, упражнения за ритъм, глас, емпатийно общуване и много, много, много продължителни прегръдки, които предизвикват производството на окситоцин, и така се отпускаме, усещаме се по-сигурни, а страховете и тревогите ни намаляват.

Офисина Либре няма определен план на занятията, който да се повтаря с всеки курс. В това се убедих от два курса. За Анселмо е много важно да освободи актьора от напрежението на мисълта „кога и как ще се представи пред публика“ и му дава този шанс още първата седмица. При това в напълно свободните рамки на пърформанса, чийто единствен уточнен елемент е началото, и се знае какъв е знакът, който ще постави края му.

Преди всеки пърформанс, който трае средно по 20 минути, трябва да се направи картографията на спектакъла. Тя се оформя с думи, носещи определен смисъл и внушение за тези, които ги предлагат. Често са вдъхновени от разискваните теми или от нещо, върху което някой от участниците размишлява в този момент и би искал да изследва. Всички заедно решаваме какво ще бъде осветлението, дали ще има музика.

Основната задача в целия курс и най-вече по време на пърформанса е как да се свържем с другия, как да участваме заедно в нещо, като не знаем какво е то, но трябва дружно да го изградим. Анселмо ни подтиква винаги да търсим останалите, да не се „заиграваме“ прекалено дълго сами или по двама. Вместо да се конкурираме, да помагаме на другия да израства. В същото време да поканим зрителя да се включи, както намери за добре, в пърформанса, да му помогнем да стане свидетел на случващото се.

Той смята, че театърът трябва да носи преди всичко политически заряд. Като подтиква зрителите към активна позиция в театъра, като поставя задача на актьорите да въвлекат пасивно наблюдаващите, Анселмо неусетно помага на личността да заеме активна позиция и в обществото.

Дали човекът избира да се репродуцира, или да се образова и развива като личност? Дали избира да стане копие, или да извърви пътя си като оригинал? Това са някои от важните въпроси, с които Анселмо провокира младите и не толкова млади обърнати към него душú. В днешно време попкултурата рекламира върховенството на отделната, неповторима личност, но Анселмо смята, че колкото повече сме обвързани с личността си, толкова по-нееластични и затворени оставаме. Той насърчава всички да не приемат пърформанса твърде насериозно, защото от грешката може да се роди нещо неочаквано, автентично и красиво.

Идеята е да се разчупи рамката на текстоцентризма в театъра, да се поставят в центъра актьорът с неговото тяло и зрителят, който е съавтор на спектакъла. Затова и в Работилницата попадат млади актьори или просто изкушени от театъра хора с различни професии – танцьори, музиканти, поети. За Анселмо добрият актьор се превръща в индигова личност – някой, който развива силна неприспособимост към социалните и обществени условия, има строго критично отношение към действителността.

Photo by Anderson Nacimento Pio
Photo by Anderson Nacimento Pio

Вторият уъркшоп ще протече с нов модул – Анселмо предложи за избор три текста – „Вакханки“ от Еврипид, „Крал Лир“ от Шекспир и A dama da lotação („Жената от автобуса“) на бразилския драматург Нелсон Родригес.

Не знам защо избрах „Вакханки“ – може би защото юношеските ми спомени от древногръцката трагедия тежат от усещането, че съм се опитала да се доближа до нещо, когато още не съм била готова за това. Дори не се замислих, че преводът на португалски едва ли ще направи по-понятен текстът на Еврипид за мен. Политическите и социални проекции на „Вакханки“ останаха малко далеч от мен, но затова пък приех с отворени обятия опиянението от виното и топлината на останалите ми колеги, с които се впуснахме в по-скоро срамежливи – особено като имам предвид карнавалната култура на местните, – сценични интерпретации на вакханалиите. Понеже не съм Анселмо, мога да споделя, че според мен нашата група така и не успя да излезе над вакханалията и да покаже политическия момент в пиесата.

Друго предизвикателство, което Анселмо предложи, беше да направим солово изпълнение, не по-дълго от 10 минути, в което да упражним научаване на част от избран от нас текст. Предизвикателството е двойно, защото трябва и да репетираме сами. А репетицията за Анселмо е вид репресия на свободната, спонтанна изява. Репетицията очаква от актьора да открие идеалния момент и да го фиксира, запамети и после да го възпроизведе. Дори да се опитва да прави това органично, има опасност от механизация.

По-голямата част от участниците се престрашихме да се изправим пред публиката и собствените си страхове. Всички бяхме неподправени, къде по-талантливи и успешни, къде – не, но както каза един от нас смирено: „Всеки иска да е Мерил Стрийп, но е ясно, че не всеки може“. Аз, лично, си забравих монолога и преминах към замислената втора, импровизационна част. Нямам никаква представа защо накрая се чувствах окрилена и щастлива, въпреки провала в тесния смисъл на задача и изпълнение. Окрилени и щастливи споделиха, че са се почувствали и останалите „солисти“.

Последният ни пърформанс преди финала на Работилницата беше изключително емоционален. От около 40-те човека, които започнахме, малко се бяха отказали. Усетих, че съм намерила едно кътче в огромната Бразилия, което да усещам като свой дом – там, където има хора със сходни търсения. Но тази представа се разми бързо-бързо като издухването на цветния прашец, с който се оформя търпеливо една мандала. Може би защото културата тук е такава – емоциите се развихрят бързо, разпалват се една друга, изстрелват се към някаква наситена връхна точка и после се разпиляват също така бързо. Така се правят и спектаклите, впрочем. Няма репертоарни театри – едно представление се играе средно до 3 месеца, преди да слезе от сцена. Малко са феномените, които оцеляват няколко години.

Първите седмици след Офисина Либре си спомних думите на Анселмо, че повечето забравят Работилницата след края й, макар след всеки пърформанс да се кълнат, че в живота им липсва усещането за емпатия, приятелство и съмишленичество, което съществува в залата. След 28 години, в които е бил държавен служител на школата „Мартинс Пена“, Анселмо размишлява, че вероятно е време за край на Офисина Либре, особено след един повече от щастлив финал на една повече от успешна Работилница.

Сред участниците имаше поети, драматурзи, танцьори, хип-хоп певица, политическа активистка от Перу. Сред най-колоритните личности беше 71-годишният Моасир Араужо – актьор и полиглот, говорещ 8 езика. Той беше един от малкото, които съсредоточено си водеха записки. Твърдеше, че цял живот се е опитвал да бъде актьор, а тук започнал да се учи как да спре да играе и просто да бъде персонажа си.

Родриго Варанда, актьор от дублажа и музикант, открива в Офисина Либре „богата, дълбока и променяща реалност“. По думите му въпросите за морала, религията и ценностите на актьора стимулират всеки участник да преразглежда вече утвърдените истини, да не оставя ума и тялото си да повтаря движения. „Ако се отдадете напълно, имате шанса да излезете от Офисина Либре като способен на свободна интерпретация човек, без фалшива скромност или лицемерен морал, които могат да развалят дори най-качествения спектакъл“.

 

Специални благодарности на Анселмо Васконселос и участниците в Офисина Либре Мария Ареас и Андерсон Насименто Пиу, както и на фотографа Кензел Каче Верборге за предоставените снимки. 

 

Лора Трайкова Гонсалвес
30.09.2016

Свързани статии

Още от автора