През последните две години словенският режисьор Йерней Лоренци беше представен в България с два спектакъла (в рамките на театралния фестивал „Варненско лято”). Той показва съвременна смелост в правенето на театър, която на българска почва е все още колеблива

Вече втора година Йерней Лоренци, многократно награждаван словенски режисьор, гостува със свой спектакъл на МТФ „Варненско лято”. Вълнуващи, оригинални и енергични,  неговите две представления, които имахме възможност да видим в България – „Буря” от А. Островски (2013) и „Бесният локомотив” от Станислав Виткиевич – Виткаци (2014) оставиха траен отпечатък в зрителското съзнание за силен, въздействащ театър. Самият Йерней Лоренци държи на категоричното разбиране за театъра като сбор от сили и енергии – без илюстрации, очаквани обрати на действието и предвидима актьорска игра. Това е тайната на успеха на неговите спектакли: зрителят има пряка връзка със света на спектакъла и свободно стига до неговото послание, докато театралният критик осмисля безкомпромисната режисьорска намеса като работеща концепция за правенето на съвременен театър.

Освен режисьор Йерней Лоренци работи и като преподавател по актъорство и режисура в Академията за театър, радио, кино и телевизия в Любляна. Вероятно работата с млади хора  фокусира Лоренци върху проблемите на съвременността, макар и през формата на текстове, писани преди повече от век.

Театърът на Йерней Лоренци бива определян като свръхинтерпретация на драматургията. Той не се опитва да преоткрие смисъла на вече познатия текст, а създава изцяло нов смисъл в структурата на изграден наново свят. Драматургията е просто база, от която той се оттласква както на ниво форма, така и на ниво съдържание. Именно затова неговият театър се определя и като ‘постдраматичен’ – той е преодолял конвенционалните порядки в своя стремеж не толкова към оригиналност, колкото към индивидуално потапяне в една конотивна на драматургията смислова връзка.

В театъра на Йерней Лоренци става въпрос за вземането на решения, които радикално концептуализират драматургията. Това е съвременна смелост в правенето на театър, която на българска почва е все още колеблива и несигурна. Той рекомпозира конструкцията на смисъла, като превръща текста не в действена илюстрация, а в асоциативна референция за смисъла, който драматургията носи сама по себе си. В този ред на мисли неговото художествено произведение е различно от първоначалното (текста), и то не само по формата на изразните средства (както става в конвенционалния театър). Той достига до ново знакообразуване, изграждайки нови закони, по които да се движи добре смазаната машина на представлението.

Това се случва с помощта на два основни фактора – актьора и пространството. Именно те ритмически образуват структурата на вече новата драматургия на представлението. Актьорите в театъра на Йерней Лоренци имат следните характеристики:

За актьора:

1. Запомнящо се сценично присъствие

Тук не става въпрос просто за ярка индивидуалност, а нещо повече – съзнателно изграден тип поведение, което по един или друг начин е интересно за гледане. За пример ще дам две много различни по характер артистични природи – тази на актьора, който играе Борис, любовника на Катерина в „Буря”, и тази на неговия колега от друг словенски театър, изпълняващ ролята на огняря Травайак в „Бесният локомотив”.

Първият достига до забележително постижение в своето изпълнение чрез органичното си превъплъщение в образа. Напълно верен на характерността на героя (плахост, нерешителност), той действа като че ли от свое име – дотолкова убедителна е неговата игра. Образът е изцяло в синхрон с неговото физическо присъствие на сцената. Той е леко пълен, което го прави отличителен в масовите сцени, и този, на пръв поглед, дефект се превръща в ярка черта на неговия персонаж и по този път той постига мечтания резултат за всеки актьор: зрителите вярват на неговите думи и изживяват заедно с него драмата на героя. Сложният конфликт на Борис е балансирано предаден чрез подчертаване на характерния за по-пълните хора забавен ритъм на действие. Преживяването на случващото се с по-бавно темпо от останалите едновременно допринася за богатството на ритъма на спектакъла и нажежава конфликта в драматургията. Вместо зрителят да намрази Борис, той му съчувства, тъй както изпитва съжаление и към Катерина, понеже и двамата са жертви на своя темперамент.

Вторият пример (Травайак от „Бесният локомотив”) показва много по-радикална интерпретация на персонажа. Актьорът го реализира чрез принципите на екстатичния театър. Това не лишава поведението на актьора от органика, но тя е пресъздадена на много по-различно ниво. Свръхемоционалността е предадена чрез специфичен тремор – като че ли персонажът съществува в определена честота от трептения. Това не предполага техника на превъплъщението, а техника на съществуване, присъстване на сцената, овладяно чрез принципите на екстатичния театър. Актьорът следва определен вид енергия, която овладява чрез експресията на говора и физическото си поведение. Ярък пример за това е моментът, в който двата влака се блъскат и актьорът е изправен на колене на авансцената и пресъздава действието чрез тресене на цялото си тяло и лице. В тази свръхекспресия той изпада в състояние на съзнателно провокиран транс. В цялостното режисьорско решение тази негова техника на поведение е подчинена изцяло на естетиката на авангардната драматургия (както в случая с Борис от „Буря” органичното поведение на актьора съответства на руската класическа трагедия).

Запомнящото се сценично присъствие на актьора не е самоцел на режисьора: той внимателно контролира потока на актьорските присъствия и артистичните природи, за да ги подчини на една естетика. В нея той умело вплита различни принципи на изграждане на образ и пространство, като по този начин обогатява структурата на своята постановка.

2. Интензитет на присъствието на актьора

Всяко едно от актьорските изпълнения се превръща в нетрадиционно (особено за българския конвенционален театър) поради своя интензитет. Всеки един от актьорите прави всичко друго, но не и да „маркира” действието. Под режисурата на Йерней Лоренци всеки постига максималното за своите възможности, като използва своя собствен ритъм на създаване на образ. През обединяването на различен по вид ритъм  в единна цялост, конструкцията в изпълнителската част постановката се изгражда чрез различни нива, а те са:

– актьорска природа/артистична индивидуалност
– система на изграждане на образа
– различна по вид, характер и качество експресия

Обединяващият фактор от гореизброените е именно интензитетът на актьорското присъствие – всеки един от тях играе на максимума на своите способности. Оттам концентрацията на тези енергии прави атмосферата на спектакъла нагнетена и зрителят усеща, че се случва нещо силно и завладяващо. Това е една трета от успеха на спектаклите на Йерней Лоренци (другите две са режисьорската концепция и пространството, за които ще стане дума по-късно).

3. Ритъм на изграждане на въздействието от спектакъла

Думата „ритъм” е ключова за разбирането на спектаклите на Йерней Лоренци: той всъщност съчетава различни, понякога противоположни по характер актьорски присъствия. Това не е нищо друго, освен композиране на сложен свят от взаимовръзки и взаимодействия. Йерней Лоренци твори ритъм – всяка една част от постановката е двигател за друга и по този начин се получава перманентно движеща се машина – изключително жив спектакъл.

Чрез своите концептуални режисьорски решения Йерней Лоренци комуникира с публиката не толкова чрез музиката, колкото чрез ритъма, в който са интегрирани текст, актьорско изпълнение, музика и пространство. Това превръща спектакъла в една неделима цялост, която взаимодейства на интелектуално и сетивно ниво със зрителя. Ето защо в едно критическо мислене би могло да се оформи цялостното впечатление, че спектакълът „Бесният локомотив” е „…сетивно, музикално преживяване, в което публиката се отдава напълно на ритъма”[1].

За пространството

1. Концептуална режисура, изразена чрез сценографското решение

Много е важно да се подчертае функцията на сценографията в спектаклите „Буря” и „Бесният локомотив” – тя не е постигнат резултат от натрупвания на информация по време на репетициите, а водещ фактор във визуалното решение на представлението. Всъщност това е начин за най-пряка комуникация с публиката – пространството се свързва много по-бързо със зрителите, отколкото изговорената реч или музицираната фраза. Йерней Лоренци използва това, като прави сценографията равнозначен компонент на спектакъла заедно със звуковата партитура, драматургията и актьорското присъствие.

2. Визуалното решение на спектакъла като ключ към драматургията

Йерней Лоренци влага специфичен смислов заряд в материалния свят на представлението и това е най-ясно изразено чрез употребата на музикалния инструмент. Освен първоначалното им използване като иконически знак, режисьорът им придава и допълнителен смисъл като знак-символ и именно тогава те се превръщат в ключ за тълкуване на драматургията на представлението (което обхваща по-широки пространства от текста).

В „Бесният локомотив”, както и в „Буря” основен интерпретативен ключ е музикалният инструмент. В първия спектакъл представен от две пиана, локомотивът присъства като фундамент както на звуковото, така и на визуалното ритмическо решение на спектакъла. Пианата конструират свят, под знака на който персонажите присъстват на сцената.

Същото се случва и в „Буря”, където река Волга е изобразена чрез камерен оркестър „Волга”. Това е смисловообразуваща метафора, на чийто принцип се подчинява художественото произведение. Нейният свръхсмисъл се разкрива чак на финала на действието – Катерина, която по пиеса се хвърля в реката, в спектакъла на Йерней Лоренци се включва като първа цигулка в оркестър „Волга”, който през цялото време е бил на сцената. Това ниво на интерпретация предлага както различно значение, така и различен смисъл в решението на Катерина.

Символи и знаци на сцената. Смисъл на представлението

Макар и да няма строго фиксирани знаци в спектакъла, все пак могат да се открият различни елементи и предмети, които на сцената придобиват свръхзначение. Примерите с музикалните инструменти в двата спектакъла на Йерней Лоренци са доказателство за това. Те са предмети, които преминават отвъд придобиването на функцията на знак и се превръщат в символ – метафора, под знака на която минава цялото представление.

Самият ритъм е ключов образувател на конструкция и смисъл: според спецификата на човешката психология един индивид би могъл да забрави себе си (като под това се разбира собственото си его) чрез няколко вида дейности: секс, спорт, изкуство. Обединяващото в тези три съвсем различни категории е, че включвайки се в тях, човекът става част от един по-голям от самия него ритъм. Това го кара да забрави себе си и да диша и действа в една по-мащабна структура, позволявайки на действието да заеме територията на съзнанието му.

Йерней Лоренци използва това в две посоки – в света вътре и вън от своето представление. В интервю за театралния бюлетин на МТФ „Варненско лято” той казва: „Театърът трябва да се случва, трябва да го преживеем. Той трябва да ни набразди отвътре.”[2] Това важи както за актьорите от неговите представления, така и за публиката, но разбира се – за всеки по различен начин. Истината е, че по време на театралната игра те наистина споделят един и същи ритъм и всеки, било то зрител или актьор, е част от нещо по-голямо – света на представлението.

Йерней Лоренци е познат на българската публика от двете си участия на най-мащабния форум за театър в България – МТФ „Варненско лято. През 2013 г. той гостува със своя многократно награждаван спектакъл „Буря” от Островски, а през 2014 г. представи своя интерпретация на пиесата „Бесният локомотив” от полския авангардист Станислав Виткиевич – Виткаци.

„Буря” от Александър Н. Островски в Градски театър – Любляна, режисьор  Йерней Лоренци, сценография Бранко Хойник, костюми Белинда Радулович, хореограф и асистент-режисьор Грегор Лущек, композитор Бранко Розман. Участват: Йожица Авбелий, Матей Пик, Ника Розман, Аля Капун/ Барбара Рибникар, Борис Остан, Примож Пирнат, Яка Лах, Янеш Старина, Йете Остан Вейруп, Майя Рох, Борис Керч. Спектакълът е носител на 9 награди от Международния театрален фестивал в Марибор – най-големия форум в Словения.

„Бесният локомотив” от С. И. Виткиевич в Словенския национален драматичен театър – Любляна, режисьор Йерней Лоренци, композитор Б. Розман, драматург Ева Крашевец, сценография Бранко Хойник, костюми Б. Радулович, хореограф и асистент-режисьор Г. Лущек, езиков консултант Татяна Станич, светлинен дизайн Паскал Мерат, асистент-режисьор Ева Кокали, участват: Янеш Шкоф, Аляж Йованович, Майа Север, Тина Врбняк, МаТийа Розман, Нина Иванишин, Петра Говц, Звоне Хрибар