Начало Идеи Теофилакт Български и „Софронието“
Идеи

Теофилакт Български и „Софронието“

Росен Петков
04.10.2023
3249

Като всички знаем, „Неделникът” (или „Кириакодромион”, известен още като „Софронието” по името на създателя си) е внушителна книга за времето си, отпечатана на ленена ръчно лята хартия, формат фолио, с едър шрифт „стара кирилица” и няколко ксилографии в началото. Повечето изследователи считат тази книга за първата печатна книга на новобългарски. Когато съм коментирал старите книги, винаги съм се старал преди това не само да ги прелистя или да се насладя на хубавите им кожени подвързии, но и да ги прочета (доколкото е възможно). Четейки поученията на св. Софроний Врачански преди Рождество Христово, си спомних, че текстът се повтаря (с малко разлики) в началото, в „предисловието” на книгата.

„Неделник“, предисловие, 1806 г.

Тези, които са добре запознати с руските издания на Четириевангелието, ще се сетят, че този текст присъства като предисловие към Евангелието от Матея, но може би малцина са обърнали внимание, че в редица източноправославни издания на Четириевангелието това предисловие се озаглавява „Теофилакта Архиепископа Болгарского предисловие, еже от Матея, светого Евангелия”.

Руско евангелие от XVII век, предисловие от Теофилакта Архиепископа Болгарскаго

Интересният момент тук е, че предисловието на Теофилакт Български (наричан още Теофилакт Охридски, Блажени Теофилакт), което присъства в много руски издания на евангелията, в редица средновековни наши и сръбски издания, не присъства в българските възрожденски издания на Четириевангелието, Новия Завет или Библията (XIX век). Няма да го видите нито в „Новия Завет” на Петър Сапунов (1828), нито в „Новия Завет” на Неофит Рилски (1840), нито в пълното издание на Библията от 1871 г. Това може би се обяснява са факта, че Теофилакт Български не е долюбван много от Българската църква, може би поради факта, че е бил грък, назначен от византийския император за архиепископ на Охрид. А и за самия Теофилакт се твърди, че много не е долюбвал българите. Но забележете каква „реклама” за самите нас е фактът, че в предговорите към Евангелието от Матея той се титулува „Теофилакт Български”.  Така се титулува и в първите печатни издания на тълкуванията му, издадени на латински в Кьолн, Париж и други градове в началото на XVI век.

Тълкувание на евангелията от Теофилакт, архиепископ Български, XVI век

Ако прочетем текстът-тълкувание на Евангелието от Матея в едно от първите печатни издания на тълкуванията на евангелията от Теофилакт (Theophylacti Archiepiscopi Bulgariae In quatuor Evangelia enarrationes… Париж, 1539), ще забележим, че този текст до голяма степен съвпада с текста на предисловието на Евангелието от Матея, както и с предисловието на „Софронието”. Разбира се, за авторството на т.нар. съчинения на Теофилакт има много спорове, както и вероятно Теофилакт е ползвал редица текстове на свои предшественици. Но „нишката” на този текст от XVI век досега може да бъде проследена с доста голяма достоверност, което показва и настоящата статия. 

Любопитно е да отбележим, че Предисловието на Теофилакт присъства и в редица ръкописни книги от XVI–XVII век. При създалия се преди време скандал с т.нар. „македонски средновековни ръкописи” (изложбата в Брюксел на ръкописи от Македония), една от македонските телевизии по невнимание показа снимки от ръкопис, предисловието към Евангелието от Матея, където ясно се вижда името на Теофилакт Български, с което предизвика комични закачки от българска страна.

А това е една друга ръкописна книга от Рилския манастир, където също може да се види присъствието на това предисловие към Евангелието на Матея (края му):

Предисловия на Теофилакт вероятно са се поставяли и преди другите Евангелия, например има запазен ръкопис от XV век в Рилския манастир с предисловие към Евангелието на Йоан. Но по-късно, през XVII и XVIII век, в руските книги остава само пролога към Евангелието на Матея.

Това, че този текст е заимстван от Софроний, вероятно от руските пролози към Евангелието на Матея, изобщо не омаловажава неговите заслуги. Текстът е преразказан в контекста на неделните поучения и е направен опит да се разкаже на по-достъпен език. Макар че Софроний не е могъл да избяга от църковнославянския (старобългарския), по онова време не е имало примери за книги с „книжовен български” (тогава все още няма общоприета граматика и лексика), все пак той се опитва да напише книгата на „болгарский простий язик… к разумению простому народу”.

„Неделник“ („Кириакодромион“, „Софроние“), първо издание, 1806 г., отпечатан в Римник (Ръмнику-Вълча), Румъния, печатари и коректори: Димитриа Михайло Попович и синът му Георги. В края на книгата е добавено и името на Теодор Стоянович от Видин. С няколко ксилографии и редица орнаменти

Още един интересен факт за „Софронието” – част от орнаментиката на „Неделника” също вероятно е заимствана от други издания на неделници с поучения. По онова време е имало практика една печатница да използва една и съща орнаментика или гравюри за няколко подобни издания. Ето един пример за румънски неделник, издаден в края на XVIII век, приликата с декорацията на „Софронието” е очевидна.

Нека отбележим, че заимстванията на текстове или декорации е било нормално при консервативните традиции на богослужебните книги. Известно е например, че руските евангелия са ползвали един и същ едър шрифт (стара кирилица) и дори едни и същи ксилографии (на евангелистите) векове наред. Например някои от малките орнаменти водят своето начало още от първия руски печатар Иван Фьодоров:

Малки орнаменти, които идват още от орнаментиката на първия руски печатар Иван Фьодоров

„Неделникът” на св. Софроний Врачански е наистина внушителна, „голяма” книга, отпечатана с много усилия и средства, оставила отпечатък в съзнанието на хиляди българи. Приносът на Софроний за нейното съставяне и отпечатване е достоен за възхищение. Ненапразно книгата има над 17 издания до момента! За тези издания, както и съвременния текст на „Неделника” може да видите тук.

„Неделникът” на св. Софроний Врачански е единствената му отпечатана приживе книга, в 1000 екземпляра, в някои от бройките са приложени и спомоществователите. По-късните издания са поправени и езикът е осъвременен. Една друга негова творба, „Житие и страдания грешнаго Софрония“, издадена доста по-късно след смъртта му от Раковски във в. „Дунавски лебед“ (1862), е изключително колоритен разказ за онова време, написан умело и с чувство за хумор.

И тъй като е добре старите книги не само да се гледат или колекционират, но и да се четат, нека завършим с предисловието на „Софронието”:

„В древността преди закона хората не са се просвещавали от Божественото писание, нито от книги, те са имали чиста мисъл и са се просвещавали от Светия Дух и така те са знаели Божията воля и сам Бог е говорел с тях. Такива са били Ной, Авраам, Исаак, Иаков, Моисей и другите пророци. След като отслабнали във вярата, човеците станали недостойни да се просвещават от Светия Дух. Затова човеколюбивият Господ, нашият Бог, благоволил да им даде Писание, та да се просвещават от него, да помнят и поменават Божията воля.”

Росен Петков работи в областта на графичния дизайн, историята на българската печатна книга, връзката между стари и нови медии. През 2010 г. и 2012 г. (второ, допълнено издание) издава книгата „За старите книги и компютърните изкуства”, през 2021 г. – илюстрирания каталог (лимитирано номерирано издание, 300 бр.) „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“. Участвал е в проекти за обучение на подвързачи на книги, реставратори на хартия и др., както и в издаването на ръководства. Председател е на Организационния комитет на международния форум за компютърни изкуства „Компютърно пространство”. Препубликуваме текста му за Теофилакт Български и „Софронието“ от неговия блог.

––––––––––––

Използвана литература:

1. Св. Софроний Врачански, „Кириакодромион” („Неделник”), 1806, Римник (Румъния).
2. THEOPHYLACTI archiepiscopi Bulgarie, In QVATOR EVANGELIA, Parrisiis, 1539 г.
3. Новини за изложбата на български средновековни ръкописи, представени като македонски на изложба на Македония в Брюксел.
4. Издания на „Кириакодромион” („Неделника”), както и съвременния текст на „Неделника” може да видите тук.
5. Превод на руски на тълкуванията на Новия завет на Теофилакт Български.
6. Стоянов, М., Украса на славянските ръкописи в България, „Български художник”, 1973 г., стр. 104.
7. Петков, Р., За старите книги и компютърните изкуства, СОКИ, 2012 г. (първо издание, 2010).

Росен Петков
04.10.2023

Свързани статии