Начало Книги Изборът Техниката на психоанализата
Изборът

Техниката на психоанализата

Зигмунд Фройд
23.08.2023
2903

В тази книга са събрани образцови текстове на Фройд, в които той описва психоаналитичната работа в т.нар. „технически“ аспект

Изданието е резултат на грижливо проучване на легендарни в историята на психоанализата издателски подбори на тези Фройдови текстове, но добавя към тях допълнителни работи. По този начин обхваща наистина целия творчески период от живота на Фройд. Подредбата слага акцент върху хронологията на написване на текстовете, с което помага у читателя да се оформи ясна представа за процеса на развитие и узряване на психоаналитичния метод. Всъщност метод, теория и практика тук заблестяват в цялото си класическо великолепие. Текстовете са незаобиколима референция за всеки практик, за всеки обучаващ се и обучител в областта на психоанализата, психотерапията и психологията. Същевременно те са важно, а и много привлекателно четиво за изкушените от хуманитарна рeфлексия и от саморефлексия.

Изданието се финансира частично от Националния фонд „Култура“.

„Техниката на психоанализата“, Зигмунд Фройд, превод от немски Елица Цигорийна, съставителство Антоанета Колева, Елица Цигорийна, послеслов д-р Давид Иерохам, Издателска къща „КХ – Критика и Хуманизъм“, 2023 г., съвместно с Българското общество по психоанализа и групова анализа“

Как да си служим с тълкуването на съновиденията в психоанализата?[1]
(откъс)

Централният психоаналитичен журнал има задачата не само да ориентира читателя за напредъка в психоанализата и да публикува по-кратки психоаналитични статии[2], но също и да предлага на обучаващите се по-ясни формулировки за вече познатото и да спестява на начинаещите време и усилия чрез подходящи инструкции за провеждане на психоаналитично лечение. Ето защо отсега нататък във вестника ще се появяват и статии с дидактичен характер и техническо съдържание, чиято същност няма да се състои в това да информират за новостите в областта.

Въпросът, който възнамерявам да разгледам днес, не се отнася до техниката за тълкуване на съновидения. Няма да обсъждам нито как се тълкуват съновиденията, нито как се прилага тълкуването им, а единствено как изкуството да се тълкуват съновидения влиза в употреба при психоаналитичното лечение на болни. Безспорно с тълкуването на съновиденията може да се процедира по какви ли не начини; в психоанализата обаче отговорът на един такъв технически въпрос никога не се подразбира. Както навярно има повече от един добър път, така има и множество лоши пътища, и съпоставянето на различните тълкувателни техники ще ни разясни ред неща в тази посока, макар и да не ни отвежда до избора на конкретен тълкувателен метод.

Онзи, който преминава от това да тълкува съновидения към това да лекува с психоанализа, продължава да се вкопчва в интереса си към съдържанието на разказваните от пациента съновидения и да иска да ги изтълкува възможно най-изчерпателно. Скоро обаче той ще забележи, че в терапията условията са съвсем различни и че ако иска да осъществи намеренията си, ще влезе в сблъсък с най-непосредствените терапевтични задачи. Дори и първият сън на пациента да се окаже особено ползотворен за въведение в необходимите начални разяснения, съвсем скоро ще започнат да се появяват нови съновидения, толкова дълги и мътни, че тълкуването им няма да може да се доведе докрай в деня на работната сесия, чието време е ограничено. Ако лекарят продължава да работи по тълкуването и през следващите дни, в това време ще му бъдат разказвани още новопоявили се съновидения, които ще му се налага да оставя настрана, докато не прецени, че не е приключил с първото съновидение. От време на време продукцията на съновидения ще е толкова изобилна, а напредъкът на пациента в разбирането им – толкова несигурен, че аналитикът няма да може да се отърве от идеята, че този вид поднасяне на материал не е нищо друго освен проявление на съпротивата, която се възползва от актуалния опит, а именно – че лечението е неспособно да се справи с материал, сервиран по такъв начин. Междувременно лечението значително ще се е отдалечило от действителността и ще е загубило контакт с актуалното. На тази техника следва да противопоставим правилото, че е от изключително значение за лечението да сме наясно с онова, което е на повърхността на психиката на пациента в настоящето, за да можем да се ориентираме кои са комплексите и съпротивите, възбудени у него към момента, и кои са съзнателните контрареакции, ръководещи поведението му. В полза на тази терапевтична цел почти винаги сме задължени да изоставяме интереса си към тълкуването на съновиденията.

Предвид това правило, как да се отнасяме към тълкуването на съновиденията в анализата? Приблизително по следния начин: като всеки път се задоволяваме с резултатите от тълкуването, постигнати в рамките на една сесия, и не оценяваме като загуба факта, че не сме съумели да опознаем пълното съдържание на съновидението. През следващите сесии работата по тълкуване не продължава по подразбиране, а само ако забележим, че в това време нищо друго у пациента не напира да излезе на преден план. Следователно прекъсванията в тълкуванията на съновиденията не са изключение от правилото, според което болният трябва да изговаря първото, което му идва на ум. Ако се появят нови съновидения, преди да сме приключили с ранните, следва да се занимаем с по-неотдавнашните продукти, без да се упрекваме, че сме пренебрегнали старите. Ако пък съновиденията са прекалено пространни и подробни, трябва да се откажем от пълното им разрешаване още от самото начало. Като цяло следва да внимаваме да не демонстрираме извънреден интерес към тълкуването на съновидения и да не предизвикваме у болния впечатлението, че ще настъпи застой в работата, ако той не носи сънища на лекаря. В противен случай рискуваме да пренасочим съпротивата от произвеждането на съновидения към тяхното прекратяване. Следва да култивираме у анализантите убеждението, че анализата намира материал да продължи при всеки случай, независимо дали те ни предоставят съновидения и независимо от степента, в която аналитикът се занимава с тях.

Сега ще се запитате дали пък не се отказваме от прекалено ценен материал, хвърлящ светлина върху несъзнаваното, след като прилагаме тълкуването на съновидения само в условията на подобни методически ограничения. На това може да се възрази по следния начин: загубата никак не е толкова голяма, колкото изглежда при не­достатъчното вникване във фактическото положение. От една страна, трябва да е ясно, че при всички условия наситените съновидения в тежките случаи на невроза са принципно неразрешими в своята пълнота. Този тип съновидения често се изграждат въз основа на цялостния патогенен материал на случая, който лекарят и пациентът все още не познават (т.нар. „програмни“ или „биографични“ съновидения[3]), и понякога са равнозначни на превода на цялото съдържание на неврозата на езика на съновиденията. В опита ни да разтълкуваме подобни съновидения всички налични, недокоснати до този момент съпротиви ще се задействат и съвсем скоро ще бъде поставена граница на разбирането. Пълното тълкувание на тези съновидения съвпада с края на анализата. Ако сме записали съновидението още в началото на анализата, ще можем да си го обясним чак в нейния край. Случаят е същият като с разбирането на някой отделен симптом (например водещия симптом): цялата анализа служи за неговото разясняване. По време на лечението се стремим да схванем ту едно, ту друго парче от значението на симптома и така до момента, в който сме способни да сглобим всички парчета. По същия начин не можем да очакваме нищо повече и от появяващите се в началото на анализата съновидения; следва да сме доволни, ако в опитите си за тълкуване сме разгадали дори само някой единичен патогенен порив на желание.

Следователно, отказвайки се от намеренията си да изтълкуваме цялостно някое съновидение, не се отказва­ме от нищо постижимо. По правило не губим нищо и прекъсвайки тълкуването на по-стария сън, за да се насочим към по-неотдавнашния. От добрите примери на напълно изтълкуваните съновидения сме научили, че множеството последователни сцени, съставляващи едно съновидение, могат да имат идентично съдържание, което чрез тази поредица от сцени прави опит да се наложи с все по-голяма яснота. По аналогичен начин сме научили, че много от сънищата, явяващи ни се в една и съща нощ, не представляват нищо повече от опити някакво идентично съдържание да намери израз по различни начини. Можем да сме сигурни, че поривът на желание, който днес образува един сън, ще се завърне и в друг сън, ако този порив е останал неразяснен и господството на несъзна­ваното над него не е било прекратено. Ето че и често най-добрият начин да доведем тълкуването на съновидението докрай е да го изоставим и да се посветим на следващия сън, който ще актуализира същия материал в навярно по-достъпна форма. Наясно съм, че не само за анализантите, но и за лекарите е прекомерно изискването по време на лечението да се откажат от съзнателната представа за це­лите и да се оставят на едно подобно ръководство, което въпреки всичко все още ни се струва „произволно“. Мога обаче да ви уверя, че възнаградени биват всички случаи, в които сте решили да се доверите на собствените си теоретични постановки и сте си наложили да не оспорвате ръководството на несъзнаваното в произвеждането на взаимовръзки.

Следователно аз пледирам за това, че в аналитичното лечение тълкуването на съновиденията не бива да се упражнява като самостоятелно изкуство и че боравенето с него следва да е подчинено на всички технически правила, които ръководят воденето на лечението като цяло. Естествено, от време на време можем да действаме и по друг начин и да стигаме по-далеч в изследователския си интерес. В тези случаи обаче винаги трябва да сме наясно какво правим. Следва да се вземе предвид моментът, че откакто вярваме, че разбираме по-добре символиката в съновиденията, сме и по-независими от хрумванията на пациента. Някой особено изкусен тълкувател на съновидения може например да се окаже в позицията да прозира в съновиденията на пациента, без да трябва да му налага мъчителното им и дълго преработване. Следователно за този аналитик отпадат всички конфликти между изискванията за тълкуване на съновиденията и изискванията относно провеждане на терапията. Нещо повече, той ще се чувства изкушен всеки път да експлоатира максимално тълкуването на съновиденията и да съобщава на пациента всичко, което е отгатнал от тях. С това обаче той ще е усвоил методика на лечение, която значително се отдалечава от приетата, както ще ви демонстрирам в друга връзка. В никакъв случай не съветвам начинаещите в психоаналитичното лечение да вземат този извънреден случай за образец.

Що се отнася до най-първите съновидения, които пациентът споделя в анализата си, още преди да е научил каквото и да било за техниката на техния превод, всеки аналитик е в позицията на онзи висшестоящ тълкувател на сънища, за когото говорихме по-горе. Тези начални съновидения са, така да се каже, наивни и подобно на съновиденията на т.нар. „здрави хора“, издават много на слушателя. Оттук възниква и въпросът дали лекарят трябва незабавно да превежда на пациента всичко, което е разчел в съновиденията му. На този въпрос няма да отговарям тук, тъй като той е подчинен на по-всеобхватния въпрос, а именно – на коя фаза от лечението и с какво темпо лекарят следва да въвежда пациента в познанието за забуленото в душевен план. По правило, колкото повече пациентът научава за практиката на тълкуване на съновидения, толкова по-неясни стават съновиденията му. Цялото придобито знание за съновиденията служи за предупреждение в процеса на тяхното образуване.

В „научните“ разработки върху съновиденията, които, колкото и да отхвърлят идеята за тяхното тълкуване, все пак черпят свеж заряд от психоанализата, се натъкваме на все същото напълно излишно старание да се съхранява точният текст, разказващ съновидението, уж за да се предпази от изопачаванията и ерозиите, причинени от последващите дневни часове. Някои психоаналитици изглежда също не разчитат на собственото си последователно опознаване на условията за образуване на съновиденията, като дават на лекувания поръчения непосредствено след събуждане да фиксира съновиденията си, записвайки ги. Подобна мярка е излишна в терапевтичен план и пациентите с удоволствие се възползват от нея, за да нарушават съня си или за да влагат големи старания в нещо, от което няма полза. Няма спор, че с цената на тези усилия текстът, разказващ съновидението, бива спа­сен и че в противен случай той би бил погълнат от забравата. Също толкова лесно обаче можете да се убедите, че от всичко това болният не печели нищо. От текста няма да се появят хрумвания и ефектът би бил същият, както ако текстът не е бил запазен. В първия случай лекарят несъмнено ще е научил нещо, което иначе би му убягнало. Далеч обаче не е едно и също дали нещо се знае от лекаря или от пациента; тази разлика ще бъде удостоена със специално внимание на друго място.

Накрая нека спомена определен тип съновидения, условията за които възникват единствено в рамките на психоаналитичното лечение и които могат да озадачат или заблудят начинаещите. Това са т.нар. „съпровождащи“ или „потвърдителни“ сънища, леснодостъпни за тълкуване поради това, че произтичат не от друго, а от изводите, извлечени от хрумванията на пациента през последните няколко дни от лечението. Може да ви се стори, че пациентът сякаш е бил така услужлив веднага да придаде форма на съновидение на онова, което му е било „внушено“ непосредствено преди това. На по-обиграния аналитик обаче му е трудно да приписва на своите пациенти подобен тип услужливост; той схваща тези съновидения като потвърждения, които са добре дошли, и констатира, че те могат да се наблюдават само при определени условия на въздействие по време на лечението. Повечето съновидения все пак изпреварват лечението, така че, след като сме отстранили от съновиденията познатото и понятното, те започват да ни предлагат повече или по-малко ясни индикации за нещо, което до този момент е оставало скрито.

[1] „Die Handhabung der Traumdeutung in der Psychoanalyse“, 1911; преводът на текста е по изданието му в: Zentralblatt für Psychoanalyse, 2 (3), 109-113; бел.пр.
[2] По-дългите и концептуални психоаналитични трудове се публикуват в основания през 1909 г. Годишник за изследвания в областта на психопатологията и психоанализата [Jahrbuch für psychoanalytische und psychopathologishe Forschungen] под редакцията на Карл Густав Юнг; бел.пр.
[3] В VI глава на допълненото и преработено издание на Тълкуване на сънищата от 1911 г. Фройд дава дефиниция на биографичните съновидения: те дават цялостен обзор на инфантилния сексуален живот на пациента под формата на последователен разказ или история. Терминът „програмно съновидение“ не фигурира в останалите трудове на Фройд; бел.пр.

Зигмунд Фройд
23.08.2023

Свързани статии

Още от автора