Политическият анализ обикновено се фокусира върху макрорамката на процесите, прекаленото вглеждане в отделното и конкретното се счита за подход, който бяга от същността на нещата. От друга страна, схващането, че дяволът се крие в детайлите в определени случаи придобива измерения, които надхвърлят всички очаквани резултати. Като пример в това отношение следва да се посочи парламентарната процедура. На пръв поглед тя е нещо безкрайно скучно, на което едва ли си заслужава да се отделя съществено внимание, ала подобна перспектива подценява значимостта на факта, че често пъти най-важното е закодирано в най-скучното и поради тази причина нашето съзнание проявява склонността да го игнорира. Една машина не може да работи нормално дори ако само един от нейните чаркове е повреден. Ние сме длъжни да му обърнем внимание, ако искаме да я запазим. В предишно изследване[1] разгледах как ГЕРБ, злоупотребявайки с правилата на играта на парламентарния терен, допринесе за трайно блокиране на работата на НС, за неговата обективна невъзможност да изпълнява регулярната си дейност и респективно за оставката на правителството на Орешарски. Тогава процедурата (дума, чието повторение не можем да избегнем по-нататък в текста поради липсата на синоним в българския език[2]) придоби друг тип значение. От средство за регулация на правилата на парламентарната дейност тя се превърна в инструмент за нейното целенасочено възпрепятстване, забавяне, спиране и блокиране. Стартът на работата на 47-ото НС даде достатъчно основание да твърдим, че парламентарните групи на ГЕРБ и на „Възраждане” полагат и ще продължават да полагат всички възможни усилия за осъществяване на пряк, директен и целенасочен саботаж в духа на наследената политическа традиция от 2014 г. Предимство в създалата се неблагоприятна ситуация сега е високият професионализъм, който демонстрира новоизбраният председател на НС. Въпреки младостта си и липсата на опит юристът Никола Минчев успява безупречно да излезе от безбройните процедурни провокации и формални нарушения на парламентарните правила, без той сам да погазва правилника, без да отнема думата и без да налага наказания от типа на отстраняване от пленарната зала. Наложеният модел на балансирано ръководство е безпрецедентен в историята на съвременния български парламентаризъм.
Сега следва да изброим конкретните техники на парламентарния саботаж, които се откроиха като отчетлива тенденция още от първите дни на работата на законодателния орган и едва ли ще престанат да се прилагат до самия ѝ край:
- бомбардиране с предложения за включване на точки в дневния ред от седмичната работна програма в началото на пленарното заседание в сряда. Всеки народен представител има право в изказване да мотивира своето предложение. След това то задължително бива поставено на гласуване и, ако бъде отхвърлено, депутатът може да поиска прегласуване.
- декларация от името на парламентарна група. Всяка парламентарна група има право на една декларация в рамките на 10 минути по време на едно пленарно заседание. Ако приемем, че трите опозиционни партии ГЕРБ, ДПС и „Възраждане” се възползват от това си право по време на трите редовни пленарни заседания, общото загубено парламентарно време би възлязло на 90 минути.
- искане от името на парламентарна група за поименна проверка на кворума, при което всички опозиционни партии или напускат пленарната зала, или не участват в регистрацията чрез компютъризираната система. Ако регистрацията е успешна, следващият способ е почивката.
- искане от името на парламентарна група за почивка извън регламентираната, която председателят на НС дава задължително. Ако приемем хипотетично, че в едно пленарно заседание всяка група се възползва от това си право, то би могло да се стигне до куриоза в неговите рамки да бъдат дадени осем почивки. За провал на заседанието са достатъчни и три от името на опозиционните групи на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане”.
- искане за създаване на временна анкетна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата по даден въпрос, внесено от името на парламентарна група, което задължително влиза като точка от дневния ред и се дебатира преди да бъде гласувано. Ярък пример за тотална липса на обосновка беше предложението на „Възраждане” да се създаде комисия, която да направи проверка на съвпадението на резултатите от машинното гласуване и хартиените разписки в два случайно избрани избирателни района в страната. Не беше предложена методология за случаен подбор, идеята за подобна комисия щеше да натовари членовете ѝ с непосилна по обем работа. Съществуват всички предпоставки разглежданата идея да бъде определена като незаслужаваща внимание глупост, която обаче отне близо два часа пленарно време.
- дебати по проект за решение на НС. Проектите за решение обикновено са съвсем кратки текстове, които не подлежат на задълбочено обсъждане и анализ. Куриозен пример беше как парламентът съкрати коледната си ваканция. Имаше две предложения – приетото на ПП да се работи до 23 декември и след това от началото на януари, и отхвърленото на ИТН – да се работи до 30 декември включително. Парламентарната процедура налага задължително гласуване и на двете предложения и възниква въпросът защо едно решение, което бива взето в рамките на две гласувания по една минута, трябваше да бъде дебатирано цяла сутрин – време, което е достатъчно за един добре работещ парламент, за да приеме обемист закон на второ четене.
- процедура по начина на водене на заседание. Тя се дава задължително при поискване и прекъсва парламентарните разисквания. Целта ѝ е изказващият се да назове конкретно нарушение на правилника, което председателят е извършил. Тя обаче е тежък проблем в работата на НС, защото депутатите от опозицията преднамерено злоупотребяват с нея, а Никола Минчев проявява учтивост и толерантност, не им отнема думата и не им изключва микрофона. Времето за тази процедура неправомерно се използва за всякакви отклонения от формулировката на нарушението по същество – политически изказвания, нападки към опонентите, реплики към изказали се депутати под формата: „Уважаеми господин председател, взимам дума по начина на водене, за да Ви помоля да обясните на господин… че”, след което следва политическа тирада. По-горе казахме, че тази процедура е тежък проблем, тук ще допълним, че той има системен и дълготраен характер. Обстоятелството, че той не беше решен и сега в епохата на промяната, е белег за ключов институционален дефицит на българския парламентаризъм.
- лично обяснение. Правилникът дава възможност то да бъде използвано от депутати, които се чувстват засегнати лично от изказване на друг техен колега от парламентарната трибуна. Имат се предвид случаи на обида, клевета, изказване на неверни твърдения. Може да се каже, че наред с процедурата по начина на водене личното обяснение е един от най-често използваните способи за нарушаване на парламентарните правила. Достатъчно е само народен представител да чуе името си във връзка с темата на разискванията и, дори без ни най-малко да е засегнат, да поиска думата за лично обяснение и да започне да говори по съществото на разискванията. Споменавайки колегата, който го е „засегнал”, му дава възможност и той на свой ред да поиска лично обяснение. Често пъти в рамките на едно пленарно заседание се е стигало до комичната ситуация да се изсипят купища от лични обяснения, следващи едно след друго, които председателят няма как да спре. Така парламентът престава реално да работи поне за половин час и се намира в състояние на една безсмислена говорилня, която няма как да се нарече дебат. Ако партиите на промяната действително искаха да възродят парламентаризма, трябваше поне да въведат в новия правилник ефективни санкции и ограничения срещу злоупотребите с процедурата по начина на водене и с личното обяснение.
- верижна поредица от безбройни изказвания, реплики и дуплики само в рамките на една парламентарна група при изчерпан дебат и при нежелание на останалите да се изказват. Този инструмент е запазена марка на ГЕРБ.
- продължителни и безплодни изказвания по ратификации, които по принцип се приемат и винаги са се приемали без редакционни промени. Българската парламентарна традиция от последните трийсет години е утвърдила практиката ратификациите да се гласуват бързо, консенсусно и без дебат. След падането си от власт през април ГЕРБ положи всички възможни усилия, за да провали тази позитивна практика.
- изказвания по закони на второ четене в случаи, когато законът е приет на две четения в рамките на едно пленарно заседание – става дума за ситуации, при които народните представители нямат нито едно предложение за промяна в законопроекта между първо и второ четене. Най-пресният пример е първият приет закон от 47-ото НС – този за изменение на Закона за ДДС, който удължава с една година намаления размер от 9 % на ставката по ДДС за туризма и ресторантьорите. Това беше единствената разпоредба в проекта за нормативния акт. По нея имаше пълен консенсус между представителите на всички парламентарни групи. Нямаше дори предложения за намаляване или удължаване на срока. Въпреки споменатите обстоятелства в пленарната зала заваля поток от словоизлияния на депутати от ГЕРБ и от ДПС, обясняващи колко е важен законопроектът и как ще го подкрепят в окончателния му вид. Нека да подчертаем, че подобен тип изказвания по принцип са допустими само при разисквания на първо четене, а на второ – представляват грубо нарушение на правилника. То нямаше как да бъде предотвратено от председателя, който може да направи забележка на оратора, но не и да го лиши от правото да вземе думата.
Със сигурност могат да бъдат изброени още техники на парламентарния саботаж. Посочените дотук еднозначно потвърждават хипотезата, че той съществува обективно и че основен инструмент за неговото осъществяване е злоупотребата с процедурата. През последните месеци в публичното пространство се наложи тезата, че промяната ще доведе до възраждане на парламентаризма. Разбира се, има и една по-песимистична гледна точка, според която непримиримата опозиция ще предизвика неговия залез.
––––––––––––––
[1] Ждребев, А., Антиинституционалността в популистката стратегия на министър-председателя, Публични политики.bg, година 9, бр. 1, 01. 2018. с. 85–104.
[2] Същото се отнася за редица правни термини, които са залегнали в Правилника за организацията на дейността на НС. Например изразът „искане от името на парламентарна група” се употребява за цяла поредица от най-различни процедури, но той е лишен от лингвистичен еквивалент. С оглед на споменатото обстоятелство по-нататъшните тавтологии в статията стават неизбежни.
