По време на медицинската криза с Ковид 19 публикувах текста „Технопандемия“[1], в който констатирах, че в „свободния свят“ постепенно се формира, а в публичното пространство активно се разпространява нова идеология, която стъпва върху нарастващо възхищение от постиженията на съвременната техника. Множество човешки същества са дотолкова ентусиазирани от перспективите за подобряване удобството в живота им с внедряването в него на модерни технологии, че започнаха да привиждат в тяхното развитие не само способ за справяне със своите ежедневни грижи, но и панацея за решение на екзистенциалните си проблеми. С откриването в технонауката на универсално обяснение на случващото се в заобикалящата днешните хора действителност си обяснявам нарастващия им интерес към спонтанно формиращите се през последните години технонаучни светогледи[2]. Същевременно установих, че за мнозина наши съвременници изглежда вече не е достатъчно да изберат някоя от тези рационални картини на света, респ. да намерят своето място в нея. Те привиждат в съвременните технологии нова божествена сила, т.е. изповядат по същество една технорелигия[3]. Напоследък у мен се формира впечатлението, че заслеплението от могъществото на технонауката кара немалко днешни хора да отидат дори отвъд този вид обичайна религиозност. Те попадат под въздействието на нов тип суеверие – техно-научно, на което ще се спра по-долу.

Какво представлява „класическото“ суеверие?

На базата на публични информационни източници[4] и най-вече на съдържателна дискусия на няколко компетентни по темата колеги, проведена във формата на „професорско каре“, предлагам сбито представяне на явлението суеверие в традиционния му вид. Владимир Градев посочва неговата етимология, според която суеверието е „всуе вяра, суетна вяра“, т.е. лишена от Бог ерзац вяра[5], при която празнотата ѝ може да се замести с псевдобожества. От канонично религиозна гледна точка суеверието се определя като „празноверие“, т.е. куха, безсмислена вяра. Следователно под тази рубрика попада всеки вид вяра, който не е ориентиран към Бог. Чрез суеверията доверието се пренасочва към всичко, което може да замести Бог за човека. Сръбският светец Николай Велимирович (†1956) твърдял, че суеверието означава подчиненост на човека спрямо твари и предмети от по-низш тип.

Според Георги Каприев по своята същност суеверието е „приписване на свръхприродни качества на хора или предмети“[6]. Калин Янакиев определя неговия характер като езическа религиозност, при която „напразно вярваш в многото богове на езическия пантеон, и в съдбата“[7]. Цочо Бояджиев обръща внимание върху ниското интелектуално ниво, до което се достига при упражняване на суеверието, тъй като при него се наблюдава „спиране на разсъждението на едно стъпало по-ниско“ от осмислената вяра, като то се основава върху „намирането на някакви леми и някакви изходни положения, които сами по себе си не са аргументирани, приемат се на доверие и обяснението на случващото се идва оттук“[8]. Същевременно според него суеверието задоволява „естествения стремеж“ на хората да си осигурят „помощници“, „институции, които да се грижат” за тях, които да са „обозрими“, „да не бъдат трансцендентни“ и да не „изискват някакво специално интелектуално усилие“ за тяхното постигане[9].

Можем да обобщим, че по своята природа суеверието представлява съвкупност от ирационални вярвания в наличието на всемогъщи свръхестествени сили (същества или материални обекти), върху които хората нямат контрол, но които могат да предизвикат важни намеси в човешкия живот. Тази спонтанна и неразумна вяра е тясно обвързана със силни чувства и страсти и е силно податлива на внушения. Тя е израз на постоянен стремеж на хората да предотвратят неблагоприятни събития – оповестени чрез пророчества и поличби, – както и на наказания за липса на уважение към свръхестествени сили: вампири, самодиви, таласъми и др. духове с мистични способности. Приемането на разнообразни поверия е опит на хората да си обяснят случващото се с тях и да го променят според желанията си чрез магии, заклинания и други подобни практики.

Светогледната основа на суеверието се крие в убеждението, че в света действа строга причинно-следствена връзка, като човек е подчинен на тази детерминация. Приемането на неизбежността на събитията води до признаване невъзможността на хората да се противопоставят на по-мощните от тях безлични сили, т.е. те приемат по принцип страдателна позиция в действителността. Техните постъпки стават несвободни и се осъществяват според принципа „стимул – реакция“. Самите хора се превръщат в тела, които взаимодействат механично помежду си. Резултатът е обезличаване на човеците от световни сили без ясна физиономия.

Важно е да се установи какви са духовните корени на интересуващото ни явление. Основната причина за разпространението на суеверието през всички епохи и на всички места К. Янакиев вижда в „базисната невяра в човешката свобода“[10], в „трудността на човека да приеме, от една страна, че е свободен, а от друга страна, че е фундаментално отговорен“[11]. В ядрото на феномена стои специфичен възглед за хората като „чисто природни обекти, върху които действат други природни обекти“, като „в най-базисния смисъл на думата изглежда суеверието е невяра в човешката способност да въздейства на този свят и стилизирането на човека като обект на този свят, като възел на безлични сили“[12]. Според В. Градев влияещите върху човека свръхестествени сили по дефиниция са „лоши”, демонични и „враждебни“[13], а не безчувствени. Те се възползват от слабостта на хората, както и от нежеланието им да поемат риска от направа на самостоятелни житейски избори.

Суеверието има за свой основен източник страховете на хората от беди и нещастия, с източник зли сили (демони, вещици, магьосници и др.), които предизвикват ужас със своите потенциално опасни за тях действия. Обичайните прояви на суеверието са използваните от хилядолетия практики с окултен и езотеричен характер, които винаги са свързани с нещо тайнствено като опит да се отговори на въздействията, идващи от „невидимия свят“. Употребата на нарочни символи (амулети, талисмани) или характерни ритуали има за цел да повлияе на непознатите духове за омилостивяване и предизвикване на благосклонно отношение към вярващите в тях.

За разбиране на факта на възпроизвеждане на суеверието във времето е важно да се посочат предпоставките за неговото разпространение. Ц. Бояджиев вижда в „невежеството“ тягата към суеверие у хората от всички времена. Г. Каприев намира неговите корени както в неграмотността, вкл. богословска, така и в съпътстващата я горделивост у немалко човешки същества. К. Янакиев смята, че суеверието задоволява базисна „потребност от вяра“ на хората, която обаче не е смирена и осмислена.

Сред разнообразните форми, в които се е проявявало суеверието досега, нерядко се прибягва до прояви на идолопоклонничество. То понякога може според К. Янакиев и да е „църковно“[14]. При всички случаи става дума за действия за „обективация на вярата“[15], които имат предпазващ или причиняващ характер[16]. Г. Каприев установява, че контекстите за проява на суеверието могат да са както „религиозен“, така и „атеистичен“[17]. Очакваните резултати от суеверните практики са благоприятни за психиката на тези, които ги осъществяват – оказват терапевтично влияние върху нея. Спазването на предадените по наследство действия – с „доказана“ с времето „ефективност“ – намаляват тревожността и носят временно успокояване.

Смисълът на суеверието е да помогне на човека да приеме и да се приспособи към обстоятелства, които не разбира или които не може да промени. Много хора се чувстват по-уверени за бъдещето си, когато следват предварително известен им модел за поведение, включващ предписания за избягване на опасности и заплахи. Те с готовност приемат преки въздействия (словесни или други) върху себе си от неведоми сили или въздействия чрез посредничеството на други хора, които се отличават с готовност за възприемане на внушаваното.

Съвременно състояние на суеверието

Наследени от миналото са съществуващите до ден днешен мистични практики, свързани със суеверие, като: сатанизма (черни месии), спиритизма (общуване с души на мъртви), магьосничество (черна и бяла магия), знахарство, гадаене (с махало, на кафе, на карти и др.), хиромантия, баене, вуду магии и ежедневни практически действия, превърнати в навици (например „чукане на дърво“, „връзване на ръцете на червен конец против уроки“). Всички те са отговор на широко разпространените в нашата епоха безпокойство от неясното бъдеще, остро чувство за тревожност в днешния живот, съответно очаквания за страдания и беди. В тази ситуация разпространението на суеверието намира благоприятна почва за израстване, тъй като според В. Градев то дава „сигурност в един същностно несигурен свят“[18].

В съвременната действителност суеверието намира благоприятна почва в голямата нестабилност на масовото съзнание. То е силно податливо на манипулации и лесно се люшка в разни посоки, тъй като е разколебано във вярата си в традиционните ценности: истина (достоверност), добро, красота, справедливост, свобода. Загубило здравите си ценностни ориентири то не намира опора и в обичайните авторитети, като се лута в търсене на смисъла на случващото се. Готово е да възприема безкритично всякакви измислици, фантазии, слухове и пр. небивалици, разпространявани от различни лъжепророци, стига те да се съгласуват с песимистичната му житейска нагласа. Подходящи условия за развихряне на тази псевдовяра създава т.нар. „клипово съзнание“, отличаващо се с фрагментарност на възприятията, непоследователност и противоречивост в мисленето, идейна хибридност, водещи до еклектика и кич. За мнозина наши съвременници липсват ясни отговори на фундаментални екзистенциални питания: смисъл и начин на живот, личностна и общностна идентичност. Те нямат подредени картини на света, в които да се обяснява неговото устройство и функциониране. Задълбочава се съмнението в силата на разума. Този скепсис види до загуба на здрав смисъл у големи маси от хора, т.е. до тяхното „оглупяване“ („дебилизиране“) и варваризация.

Тук на помощ идват различни гурута, които отговарят на желанието на хората да получат предвидимост за това, което им предстои. Чрез различни форми на предсказване на бъдещето тези актуални ясновидци (врачки, гадатели, оракули, екстрасенси) вещаят стряскащи прокоби за бъдещи катастрофи и предстоящ световен апокалипсис. Тези шарлатани спекулират както със страховете на хората, така и със здраво вкоренена у мнозина от тях вяра в късмета или предопределената им горчива участ. Отговарят на „нуждата“ от тълкуване на озадачаващи масовия човек „световни загадки“ (мистерии). Възползват се от високата степен на внушаемост, душевна уязвимост и лесно предизвикван уплах у него. Вместо да дават кураж на себеподобните си да вникнат в трудни за проумяване явления, те задълбочават неведението им за тях. Изкушават ги с вяра в чудеса и обещания за щастие, особено ако бъдат възприети като опекуни на доброволно подчиняващите се и материално възмездяващите покровителството им безпомощни хора. Този бизнес с илюзии, воден от меркантилни подбуди за лично облагодетелстване, на практика сее още по-голямо объркване и в много случаи морална поквара.

Същевременно днес възникват и нови форми на суеверие: свръхсетивни въздействия чрез йога, автогенна тренировка, трансцендентална медитация и пр. Основани на безкритична вяра са и явления от областта на нетрадиционната медицина като: хомеопатия, Бахова терапия, лечение със скъпоценни камъни и др. Те отново са израз на доброволно подчинение от страна на хората на по-мощни от човешките сили. Отговарят на особено състояние на човешко възприемане на събитията от живота, което не зависи от нивото на интелекта или на образованието им. И днес може да се наблюдава поведението на учени, инженери, архитекти, юристи и др., които се проявяват като суеверни хора. Тяхната вяра например в числа (магически, щастливи и нещастливи) цели да проумее заложения не-Божи промисъл.

Технонаучно суеверие

На съвременния „пазар на верите“ съществува богат избор. Възможни обекти на обожание са както традиционните Бог, природа, безлични духове, така и различни изкуствено създадени продукти от човешки същества. Възможността да се създаде нов вид суеверие се реализира на практика чрез появата на нареченото от Г. Каприев „научно суеверие“[19], което той определя като „нерелигиозно“[20]. Каприев посочва, че вече се наблюдава и „суеверно доверие в техническите науки“[21]. Подобно на всяко друго суеверие то е по същество „приписване на свръхприродни качества на хора или предмети[22], вкл. създадени от хора. Тези квазибожества не са естествени сили, а са изкуствено сътворени от човешки същества. Те въздействат върху други хора като „обекти“. Например чрез окултни методи за лечение с помощта на „енергетични потоци“, „силови центрове“, радиестезия и т.н. Някои технологии поемат ролята на познатите от миналото посредници между тайнствените духове и хората. Така например изкуствения интелект (ИИ) вече се използва за изработване на хороскопи.

Технонаучното суеверие, подобно на своите предшественици, се опира върху чувството за безсилие на хората, които са готови да се „подчинят на съдбата си“. Само че днес това, което им е „писано“, вече е дело не на незрими персонажи, а на произведения на себеподобните им. Тези съвременни могъщи средства за намеса и насочване живота на хората отново се вписват в обяснителни схеми, подчинени на строг детерминизъм и отказ от свобода. Доброволното подчинение на всемогъщи и неконтолируеми от хората фактори, притежаващи огромни възможности за влияние върху човешкия живот, е следствие от ширещия се страх от бъдещето, базиран върху нагласата, че опасности дебнат отвсякъде. Заплашени от неведоми „душмани“, немалко наши съвременници изпитват нужда от подкрепа на благосклонни покровители, създадени от други хора чрез технонауката.

В епоха на криза на доверието във всеки и във всичко, вкл. в себе си, израз на всеобхватната криза на основанията на „свободния свят“[23], мнозина от днешните хора са готови да привидят себе си като жертви на тайни заговори (завери), т.е. на злостни козни на недоброжелателни към тях сили. Широкото разпространение на безкритичната вяра в „конспиративни теории“, които се възприемат безрезервно и без да се проверява основателността им, показва колко уязвими са хората днес за опростени и в крайна сметка ирационални обяснения на събитията.

На помощ в тази ситуация на максимално разгърната мнителност идва технонауката, която обещава както рационално обяснение на явленията и процесите в съвременната действителност, така и подкрепа за справяне с многобройните и разнообразни заплахи, които тя носи. Само че технологичното невежество на огромната част от хората води до приписване на мистична мощ на технологиите. За тези вездесъщи средства за въздействие като че ли няма невъзможни за решаване задачи. Ала тяхното устройство, функциониране и потенциал за предизвикване на беди рядко се разбира и отчита. Затова им се приписват типичните за всеки вид суеверие характеристики: непроумявана, но всемогъща сила, която подчинява хората и предопределя начина им на съществуване. От тази нагласа на безусловно подчинение на неразбираеми, макар и видими сили, у много хора се възползват създателите на технонауката. На тези кумири от сферата на технологиите се приписват едва ли не чудодейни способности, които формират цели кохорти от последователи, следващи ги сляпо в тълкуванията им на смисъла на случващото се. Немалко от тях насърчават технонаучното суеверие, стъпвайки върху човешката глупост, мързел и суетно самодоволство на всичко знаещи, но всъщност малко разбиращи сложната и бързо променлива съвременна действителност хора. Последиците от дейността на възползващите се от култа към личността на подобни „харизматични личности“ са нехуманни.

Разбира се, отношението към техниката днес не е еднозначно. То варира между крайностите на техноентусиазма и технофобията. Първата масова нагласа се изразява в заслепление от огромния потенциал на новите технологии – от постоянните изобретения, които променят живота на хората, като им носят разнообразни ползи, изобилие от блага, постигнати бързо, лесно и удобно. Втората, също широко разпространена нагласа, възприема технологиите като заплаха – буди страх и дори ужас, доколкото носи рискове от поробване или дори унищожение на човечеството. И при двете обаче не се оспорва разбирането, че технологиите при своето натрупване са отключили процес на самоиндуциране. Съвременната техника все повече се възприема като самостоятелен субект на действие.

Техносуеверието днес е на път да се утвърди като „полуофициална идеология…“[24], основана върху убедеността в предопределеността на технологичното развитие, което хората не са в състояние да насочват или спират. Оставени на течението на събитията те много често не разбират човешкия му смисъл. Тази непроницаемост и невъзможност за проумяване на технонаучния процес е съчетана с безпомощност и готовност да му се подчинят. Най-ярък пример в това отношение е визията за изкуствения интелект, като водещо ерзац божество, на което се приписва собствена воля[25]. У него се привиждат мистични способности, доколкото е обладан от „алгоритмични духове“[26]. Особено впечатляващи масовата аудитория са имитациите на човешки дейности, осъществявани от преструващи се на хора ИИ (чатботове). Сред тях се откроява създаването на изкуство, т.е. способността за „творчество“, както и предлаганите решения на проблеми в сферите на здравеопазването, образованието, науката, медиите, бизнеса, финансите, кадровата политика и пр. Всички те претендират за висока ефективност и производителност, респ. потенциал за голяма печалба.

Борбата със суеверието в различните му форми по принцип предполага атакуване на невежеството и предлагане на базирани върху разума разяснения на феномените от човешкия живот. Що се отнася до технонаучното суеверие, то е нужно по-дълбоко вникване в резултатите от развитието на науката и подчертаване на инструменталната природа на технологиите. Важно е да се насърчава дейността на медиаторите на научните постижения, които да посочват както теоретичния, така и екзистенциалния им смисъл за хората. Тук изпъква ролята както на самите учени, така и на популяризаторите на техните открития. Не на последно място, създателите на съвременните технологии следва да предлагат реалистични прогнози за приложението на техните „рожби“, които сами по себе си няма да решават „вечните въпроси“ на човешкото съществуване, оставащи си постоянна отговорност на самите хора. Пред представителите на хуманитаристиката и социалните науки, както и по-общо на тези, работещи в сферата на духовната култура, все така стои изпълнението на тяхната изконна мисия – да убеждават другите в първостепенната важност на идеалните хуманни ценности и принципи, които да играят ръководна роля в човешкия живот.

Противодействието на технонаучното суеверие, както и на другите му форми, зависи от способността ни да проявяваме здрав разум и да не се поддаваме на внушения от ирационални източници. Все така е нужно да правим осмислени избори и да поемаме отговорност както за собствените си съдби, така и за съдбините на човешкия род. В усилията ни за отстояване на свободата си можем да заложим върху трайни хуманни ценностни основания като любовта, а също върху чувства като „състрадание“, „смирение“ и „сътрудничество“, съпротивлявайки се на „враждебността“, „злонамереността“, „омразата“ и „жестокостта“. И ние, днешните хора, също следва да водим борба с „вечните“ порочни мотиви на човешкото поведение: суета, алчност, властолюбие и пр. Особено важно е отстояването на истината като висша ценност и цел, въпреки че понякога тя се представя като пречка за постигане на материална полза и житейски успех. Банална, но винаги актуална е задачата за търсене на отговори на постоянните светогледни въпроси – разбиране какво и защо се случва в света и даване на обяснения чрез факти и аргументи, резултат от работата с понятия. Елемент от тази дейност е и разумно използване на силата на технонауката като инструмент за подобряване благосъстоянието на хората.

–––––

[1] Вж. текста ми „Технопандемия“ // Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски“, Т. 64, 2021.
[2] За някои от тях вж. текстовете ми: „Конструктивистки неовитализъм“ // Портал Култура, 18.05.2021; „Фаталистичен неоинтелектуализъм“ // Портал Култура, 12.07.2021; „Квантовият“ дух на времето“ // Портал Култура, 22.08.2022; „Дали информатизмът е светогледът на бъдещето?“ // сб. Предизвикателствата на постиндустриалното информационно общество, София: УИ „ТУ-София“, 2022; „Изкуствен интелект и човешка отговорност“ // Портал Култура, 11.02.2025.
[3] За нея вж. главата „Технорелигия“ от книгата ми „Технонаучните „светогледи“ и кризата на хуманизма“, София: „Парадигма“, 2023.
[4] Имам предвид базирани в дигиталното пространство информационни ресурси: „Уикипедия“, „Уикиречник“, „Речник на българския език“, „Лексит“, „сайт „Православен храм“, „sanovnik.bg“, „bg.uniproyecta.com“, „OnlineRechnik.com“ и др.
[5] Бояджиев, Ц.; Янакиев, К.; Каприев, Г.; Градев, В. 2022, Суеверие // Професорско каре, София: Фондация „Комунитас“, с. 312.
[6] Пак там.
[7] Пак там, с. 314.
[8] Пак там, с. 322.
[9] Пак там.
[10] Пак там, с. 312.
[11] Пак там, с. 317.
[12] Пак там, с. 312.
[13] Пак там, с. 313.
[14] Пак там, с. 324.
[15] Пак там, с. 321.
[16] Пак там, с. 319.
[17] Пак там, с. 312.
[18] Пак там, с. 317.
[19] Пак там, с. 321.
[20] Пак там, с. 322.
[21] Пак там.
[22] Пак там, с. 312.
[23] Вж. съответния параграф от раздела „Духовната ситуация на нашето време“ в публикуваната ми наскоро книга „Кризата на ценностите и българския политически живот“ (София: „Парадигма“, 2025).
[24] Харари, Ю. Н. 2024, Nexus. Кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до ерата на изкуствения интелект, София: „Изток-Запад“, с. 11.
[25] Пак там, с. 15.
[26] Пак там, с. 8.