IN MEMORIAM
Алфред Брендел (1931–2025). Чешко-австрийският класически пианист, поет, писател, композитор и педагог, установил се в Лондон, отлитна на 17 юни т.г.
„Виртуозите се делят на две: такива, които са мои приятели, и такива, които са ми врагове – понеже искат да ме смажат с безмилостно желязното си можене. Алфред Брендел е от виртуозите, които са ми приятели. Със свиренето си той ме приласкава. Казва ми: „Аз те обичам. Човек съм също като теб. Вземи ме за приятел!“. Не ме нокаутира с брилянтна и куха виртуозност. Не ми натрива носа със свиренето си така, че да се почувствам нищожен. Не крещи: „Виж ме колко съм велик!“…“ – Брендел беше от кумирите на пианиста Тео Мусев (1938–2021). И на целия свят. Защото…
Няма суперлативен израз, познат и непознат, който да не беше употребен за Алфред Брендел в дните след смъртта му.
Няма добра похвална дума, която да не се каза.
Няма голям оркестър по света или музикална институция, или медия, която да не публикува собствен химнически и разплакан некролог.
Папата на днешния музикален свят сякаш си е отишъл.
Няма смисъл човек да се упражнява да измисля нещо свое и оригинално за Брендел – връз фона на определенията от последните дни. Рядко срещан, небивал заупокоен възторг…
„Интелектуалният магьосник на пианото“ („Нойе Цюрхер Цайтунг“).
„Той обогати и беляза културния свят за много десетилетия напред“ (Виенските симфоници).
„Философът на звука, поетът на тишината, майсторът на задълбоченото тълкувание“ (фондация „Аджитато“).
„Той даде толкова много на толкова много хора…“ (Викингур Олафсон, пианист).
„Музикантът на музикантите… Менторът на пианистите…“ („Гардиан“).
„Моят водач, ментор и бездънен извор на вдъхновение…“ (Пол Люис, пианист).
„Бравурен пианист с единствен по рода си път“ („Ню Йорк Таймс“).
„Като израз на неизмеримо високата оценка за неговата безценност ние му присъдихме титлата „почетен член на Виенската филхармония“ през 1998 г.“ (проф. Даниел Фрошауер, президент на Виенските филхармоници).
„Един от най-великите пианисти на XX и XXI век“ (Би Би Си).
„Една от върховите музикантски фигури на XX и XXI век“ (medici.tv).
Репертоарът на някой отличен, прославен днешен пианист, обхваща 1–2 ситно изписани машинописни странички. Репертоарът на Алфред Брендел се помества на 8 страници! От Бах и Балакирев – та до Шьонберг и Щраус, като минава през какви ли не екзотики като творби от Кшенек, Лигети и много Бузони. Дискографията на Алфред Брендел включва между другото и 114 компактдиска – колекцията за „Филипс“. Сонатите от Бетовен – запазена марка за Брендел, но и „Новият завет“ за всички негови колеги – пианистът е записал и издал на звукозапис по три пъти всяка една от 32-те сонати. Човек се пита: поради самокритичност ли? Поради обновяване на идеи и концепция ли? По маркетингови съображения?
Самият Брендел пише слисано: „Свирил съм, рисувал съм, писал съм стихове, учил съм, пътувал съм, смял съм се, живял съм, обичал съм …откъде ли съм намерил сили и време…“ И така цял живот. 94 години. Месеци преди края си той е със същата поразителна енергичност и бистрота на мисълта, както и 20 години преди това. Но не и със същата издръжливост на краката и на ръцете, както свидетелства негов ученик (българин).
Ще ми се да разкажа една невероятна история. Не само колегите не ми вярват, и аз самата почти не си вярвам. Прекарах 30 спокойни минути в разговор на кафе, на четири очи с Алфред Брендел в лоби-бара на неговия хотел „Астория“ в Лайпциг. Имах нарочно уговорена среща от пресцентъра на Лайпцигския Гевандхаус-оркестър с цел интервю за БНР и за тогавашния вестник „Култура“. Световната знаменитост се появи точно в 10.30 часа според уговорката ни, седна срещу мен и се разговорихме. Предната вечер бе свирил с Гевандхаус-оркестъра (Бломстед/Моцарт, 22-рия концерт К 482). Аз пристигнах специално за концерта от Хамбург. Прекарах деня на концерта, без да излизам от сградата на Гевандхаус естествено, причаквайки дискретно големия артист на всеки ъгъл, ей тъй, просто „да му подишам въздуха“, пък дано проумея явлението „Брендел“ по-добре. Сам той свири няколко часа. Сякаш имаше тепърва много да учи. Той, който беше изсвирил многократно и записал всичките 28 клавирни концерта от Моцарт. На генералната репетиция само маркира, с тъжен и недоволен вид, недоволен от себе си. Не изглеждаше щастлив – човекът, в чиито крака бяха и колеги, и публика…
В деня след концерта седях срещу един висок, прегърбен, поолисял, изморен мъж с високи диоптри, с всеопрощаваща тъжна, бащинска усмивка и мило си говорехме някакви невесели неща. Бях обзета от голяма жал, също поради факта, че предстои сега да задавам някакви въпроси, а той да рови из главата си, да ми отговаря учтиво, със специални поздрави за непознатата нему България. А разговорът ни беше за умората, за събуждането в чужд град и чуждо легло всеки втори ден, за неговите хиляди и хиляди превъплъщения, за наложителния чест и внезапен скок в чуждата композиторска кожа, за благодарността към публиката – да! – Брендел я обича тази своя публика. За това как е записал грамофонната плоча с творби от Бах за един-едничък ден (та нали се намирахме в Лайпциг, в града на Бах), понеже бил приключил записите за предишната плоча един ден по-рано. Бах „му бил в ръцете“, та седнал да го запише, да не стои студиото без работа. Представете си само! Всеки, който е влизал в звукозаписно студио, има представа как се записват 40 минути музика за един ден, обикновено това се равнява на шест студийни часа за няколко различни мащабни творби. Няма как звукозаписните часове да са повече в един ден. Инак ушите и концентрацията на хората от звукорежисьорския екип не биха били на висота по-дълго, не говорим за пианиста, който може и да е перпетуум мобиле, или бог Шива.
И така, аз не включих микрофона. НЕ ЗАПИСАХ НИТО ДУМА ОТ БРЕНДЕЛ! Не направих интервюто, за което бях мечтала. Изведнъж се усетих жалка пред величието на този човек, смачкана от мисълта за огромните товари, превили плещите му. Видях себе си като една изключително неуместна, обременяваща и досадна „дръжка за микрофон“. И как да го извадя тоя микрофон, като беше видно, че ще му стигна най-много до лакътя, метафорично казано. Нямах и грам индикация, че тия себеусещания са основателни, но си ги имах, въпреки окуражителното и извънредно мило отношение на звездата. И се усетих парализирана. Разбираш ли ме сега, Таня?…
Брендел е удостоен 23 пъти с почетна титла от университети – Кеймбридж, Оксфорд, Йейл, от Джулиард Скуул Ню Йорк, с наградите на „Сони“ и на „Сименс“, Наградата на императора на Япония и др. Какви ли още не отличия, ордени, медали и почетни звания ще блещукат във витрините на бъдещия музей Брендел…
Отлетял е кротко, сред близките си в Лондон.
Накрая – отново думи на един от обожателите на големия пианист, неговия ученик Имоджин Купър: „Той беше единствен по рода си в пантеона на великите пианисти. Вдъхновяващ и безкомпромисен, с превъзходни познания за литература и изкуство, но и за музиката естествено. Свиренето му беше интензивно и визионерско, преподаването също, ала суровият хумор бе винаги наблизо“.
П.П. Апропо, тази загуба остави българските медии до голяма степен хладни. С изключение на БТА, 2–3 сайта, БНР и радио КласикА – отскоро също покойник, за огромно съжаление. Прочее, със своята адекватна и високопрофесионална реакция на смъртта на „тихия колос“, редом с гигантите БТА и БНР, новозакритата частна радиостанция за класика отново доказа неоспоримото си право на съществуване.
