Европейската награда на публиката LUX беше връчена на 14 април 2026 г. в Брюксел. Получи я филмът „Звукът на любовта“ на испанката Ева Либертад
Павлина Желева, специално за Портал Култура
СЪБИТИЕТО
На 14 април в сградата на Европейския парламент (ЕП) в Брюксел, в добре познатата на евродепутатите, но и на широката публика пленарна зала Hemicycle, чиято полукръгла форма се възприема като нещо повече от просто архитектура, бе връчена Eвропейската награда на публиката LUX. Очаквано или не, победителят се оказа малък, но трогателен филм, в който глухотата не е драматургическа уловка, а дълбоко съпреживян акт на съпричастие. У нас филмът на испанката Ева Либертад е познат като „Звукът на любовта“, докато международното му заглавие е непромененото Sorda („Глуха“).
С продължилата малко над час официална церемония, изговорена на английски език, но с осигурен на живо онлайн превод на 24-те официални езици на Европейския съюз, приключи няколкомесечното популяризиране на европейското кино и насърчаването на публиката да го гледа.
Както вече споменах, изборът на мястото има своята символика – в пленарната зала, където обикновено са настаняват 704 представители на главния политико-икономически съюз на континента, този път вместо тях се бяха събрали предимно хора от киното и влюбени в него почитатели. Все пак, доколкото наградата на публиката LUX се организира и присъжда от ЕП и Европейската филмова академия (ЕФА) в партньорство с Европейската комисия (чрез програмата „Творческа Европа“) и мрежата Europa Cinemas, залата беше приютила и политическо представителство. Сред емблематичните лица бяха първият заместник-председател на ЕП Сабине Ферхайен, а също и Нела Рил, председател на Комисията по култура и образование. Първата, извървяла пътя от кмет на родния си град Аахен в западната част на Германия до позиция с отговорности по бюджетните въпроси, политиките за изкуствения интелект, но и защитата на европейското културно наследство и конкретно на Европейската филмова награда LUX, се прояви като сърцат и динамичен човек. Подчертано топлото ѝ отношение към представителите на номинирани филми не остана незабелязано. Втората, също германка, но от Хамбург, бивша учителка, първата цветнокожа кандидатка за евродепутат на страната си и абсолютна защитничка на разнообразието в киното, спечели аудиторията с ясната си позиция за бъдещо двойно увеличение на бюджета за култура. Без политическа надменност двете показаха, че грижата за европейското кино се крепи и на техните рамене.
Тук ми се иска да припомня, че Наградата LUX съществува от 2007 г. като инициатива на ЕП и въплъщава разбирането за киното като една от най-значимите културни индустрии, която следва да получава, доколкото е възможно, ефикасна подкрепа. В продължение на 12 години финалистите винаги са били три, а крайният победител се е избирал чрез гласуване единствено от евродепутати. Финансовият ангажимент на ЕП и тогава, и сега е насочен към активната промоция на номинираните заглавия и по-конкретно към субтитрирането им на 24-те официални езика на ЕС. През 2009 г. „Източни пиеси“ на Камен Калев се нареди в краткия списък на номинациите и получи безценните преводи. През 2017 г. „Слава“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева също успя да се класира, макар само в дългия списък на номинираните.
През 2020 г. форматът на Наградата LUX се преосмисли, като основната промяна засегна начина на гласуване. За първи път в света на киното то се разпредели поравно между политици и широка публика, като всеки дял получи по 50%. Тук се намеси и започналото разширяване на ЕФА, която след оттеглянето на най-дългогодишния ѝ президент Вим Вендeрс (1996–2020) реши да издига на водещата позиция жени – първо полската режисьорка Агнешка Холанд (2021–2024), после и френската актриса Жулиет Бинош.
По този начин инициираната от ЕП филмова награда LUX се превърна в естествена част на Европейските филмови награди, които през последните години също станаха по-видими на терена на глобалната география. Броят на окончателните LUX финалисти се увеличи от три на пет. Избира ги жури от филмови експерти, предложено от ЕФА и одобрено от ЕП. Главната му задача е да подкрепя наистина доброто кино, ангажирано със силна социална и човеколюбива кауза. Накратко, онова, което разбираме под т.нар. films of conscience (филми със съвест).
ПРОЦЕДУРАТА
Тя е дълга и ангажира доста енергия на голям брой хора от ЕП и ЕФА, които работят заедно. Веднъж избрано, журито следва график, който започва през юни. Тогава започва обсъждането на петте филма, които ще бъдат номинирани (в последното жури заседаваха 12 души от различни националности, от България участва Жаклин Вагенщайн). Всеки има право да предложи най-много две заглавия. Игралните филми, които журито обсъжда, трябва да са обърнати към публиката, като няма дискриминация на теми, жанрове и проблемни зони. Желателно е също така филмите да засягат теми, обхванати от законодателната дейност на ЕС. Тук основателно изниква въпросът за творческата свобода на авторите и опасността от евентуално удобно нагаждане към една или друга политическа рамка. За да не стига до подобно (неприлично) съобразяване, съществува и друго изискване – филмите, от които се избира, да са минали през оценката на голям международен фестивал или да са разпространени в салоните на поне пет държави членки на ЕС.
Малко по-късно, в началото на октомври, в сградата на ЕП в Страсбург се обявяват петте номинации. От този момент нататък започва маратонът на безплатния им показ и оценяването им чрез онлайн гласуване. Тази година, между октомври 2025 и април 2026 г., с финансирани от ЕП субтитри на 24 езика, петте номинирани заглавия бяха прожектирани в различни киносалони в Европа близо 1000 пъти и бяха гледани от над 120 000 души. Както казах в началото, на 14 април 2026 г., на територията на ЕП в Брюксел прозвуча името на носителя на Наградата LUX – „Звукът на любовта“.
ТИШИНАТА, КОЯТО БЕ ЧУТА
В този филм главната героиня Анхела не чува, а за да бъде разбирана от околните и най-вече от любимия си съпруг Хектор, разчита на жестове и мимики. Двамата се обичат и искат да имат дете. В началото влюбената двойка си е самодостатъчна. Говорят си без думи, тишината между тях е споделена. В същото време, особено когато е сред повече хора, около Анхела е шумно. Тя не чува нищо, зрителите – точно обратното. Звуците са преекспонирани и подсъзнателно увеличават усещането за дискомфорт. Заради постоянно затруднения си контакт с външния свят Анхела е спокойна единствено когато работи в керамичното си ателие. Там тя има добронамерени и обичащи я колеги, там е насаме с глината, която ръцете ѝ владеят. Там не ѝ е необходим посредник. За всичко останало обаче тя е зависима. За да чуе звънеца на вратата, се задейства светлинка, за да си купи слухов апарат (който ненавижда, защото уголемява околния шум до непоносимост), ѝ е нужна помощта на мъжа ѝ. Неизбежно той е до нея. Понякога не му е приятно да влиза в конфликт с околните, но го е решил – винаги е на страната на Анхела.
Като обитател на света на чуващите Хектор мечтае и бъдещето им дете да е от него. Това обаче не радва обезателно Анхела. Следва мъчително раждане, по време на което тя не разбира какво ѝ говорят акушерките, а Хектор – единственият в състояние да ѝ „преведе“ техните команди – е изблъскан извън полето на видимост. Сцената е брутална и съкрушителна, особено в момента, когато става ясно, че глухата майка не може да чуе първото изплакване на детето си.
От този момент нататък малката Она, както спонтанно избират да кръстят детето си двамата родители, се превръща в основната причина за проблемите между тях. Доскоро един, интимният им свят се разцепва – едната му част е чуваща, другата – не. В едната е шумно, в другата – не. Она, оказва се, не наследява глухотата и расте, търсейки опора най-вече в баща си. До самия си край филмът следи болката на Анхела от принудителната ѝ изолация и битката да приобщи дъщеря си към своя труден свят.
Майчинският инстинкт не ѝ дава мира. В крайна сметка тя успява да помогне на детето си да усети, че е възможно жестовете да означават и думи. И макар да е от другия свят, толкова чужд на майка ѝ, в един момент Она започва да „чува“ беззвучния ѝ глас. Тишината вече не ги разделя. Глухота вече не е инвалидност, а различност с право на достоен живот.
След международния успех на филма в конкурса „Панорама“ на Берлинале и първата награда на публиката оттам, в Югоизточна Испания и по специално в Мурсия, родния град на Ева Либертад, се случва нещо важно. Властите узаконяват задължителността на жестомимичен специалист всеки път, когато раждащата майка има проблеми със слуха. Дори за „превода“ на първото изплакване на рожбата.
Разбира се, особено важна е трайната позиция на Сабине Ферхайен, „че Наградата LUX подкрепя разпространението на европейски филми и осигурява достъпност чрез субтитри на всички езици на ЕС, включително за глухи и хора с увреден слух“ (последното се случи за първи път тази година).
ЛИЧНИЯТ ОПИТ
Най-ценен в този филм е личният опит на Ева Либертад. Изпълнителката на главната роля – Мириам Гарло, която е глуха актриса, активно занимаваща се с комуникация чрез жестове в театъра, е нейна сестра. Докато растат, двете постоянно се учат една от друга и сравняват възможностите на чуващите с пречките пред нечуващите. Безрезервната обич на Ева към Мириам довежда до създаването на късометражния филм Sorda, който още през 2023 г. привлича вниманието на испанската филмова общност и тя го номинира за Наградата Гоя. Тогава той е режисиран съвместно от Ева и от Нурия Муньос Ортин, продуцент и ключова фигура зад успеха на „Звукът на любовта“ (тя също беше в Брюксел и участваше в публичните изяви по повод филма). От своя страна, освен режисьор и драматург Либертад е и социолог с активна позиция срещу различните форми на насилие.
Съвместната творческа работа на тези три жени се опира най-вече на личното съпреживяване и разбиране на спецификата на сценария – всеки детайл от него минава през обратната връзка с Мириам. Тя постоянно го допълва със свидетелства за реакциите и преживяванията на глухите хора. Това нейно участие по този именно начин е ключово за предаването на майчините тревоги, не имитирани, а действително преживени. Достоверността на комуникацията, показана отвътре, е главното постижение на филма.
Буди уважение и всеотдайността на чуващия актьор Алваро Серванес като Хектор, чиято подготовка за ролята е минала през задължително научаване на езика на жестовете и осмислянето му като главен драматургичен елемент на разказа.
Изпълненият с емпатия, „Звукът на любовта“ спечели в конкуренция с обиколилите света „Сантиментална стойност“ на Йоаким Триер и „Обикновен инцидент“ на Джафар Панахи, а също и с трогналите специфичните си общности „Кристи“ на ирландеца Брендън Кенти и „Обичай ме нежно” на французойката Анна Казенав Камбе.
Явно във време, когато повсеместната агресия и грубост доминират на макрониво, евродепутати и публика са предпочели да се солидаризират с един незабележим и доста непознат микроживот „без звук“. Крехкостта на този филм прави наградата за него особено ценна.
СЪДЪРЖАНИЕ СРЕЩУ ФОРМА?
В определени моменти определени хора (има и такива!) смятат, че Наградата LUX, независимо от силните си социални послания, не винаги демонстрира високо художествено ниво. Припомням няколко от лауреатите през последните години: през 2021 г. документалният Collective („Колектив“) на Александър Нанау разнищи корупцията в здравната система на Румъния и получи две номинации за Оскар, а също и Наградата за най-добър европейски филм на ЕФА; през 2022 г. Quo vadis, Аида? („Къде отиваш, Аида?“) на босненката Ясмила Жбанич разказа покъртителна лична история от зверското клане в Сребреница от 1995 г. и получи три значими награди от ЕФА; през 2023 г. Close („Близо“) на белгиеца Лукас Донт показа фаталните последствия от емоционалното насилие в юношеска възраст и получи Големите награди на фестивалите в Кан и Сидни; през 2024 г. The Teachers’ Lounge („Учителската стая“) на Илкер Чатак разбута прикритите пластове на образователната система в Германия и обра главните немски филмови награди; през 2025 г. анимационният Flow („Потоп“) на латвиеца Гинтс Зилбалодис обиколи света с приказката за животни, успяващи да се държат едни за други по-добре от хората, и спечели Оскар, както и Наградата на ЕФА за най-добър анимационен филм.
Очевидно става дума не само за добро, а за много добро кино. Благодарение на грижата за неговото широко разпространение в Европа то постоянно увеличава своята публика. В постоянния си стремеж към човешка близост Наградата на публиката LUX успява да въплъщава и споделя автентичен положителен опит.
На проведената среща на режисьорката Ева Либертад с представители на международната преса в Брюксел тя отговори на няколко въпроса.
Глухите актьори
Въпросът за тях ми се задава непрекъснато. Имам чувството, че всички очакват да обяснявам как с глухи хора, между които е и сестра ми, се работи неимоверно трудно. От мен се очаква да потвърждавам, че е било твърде, твърде трудно. Но не, не беше, напротив – беше изненадващо лесно.
Просто трябваше да се погрижим снимачната площадка да е достъпна за всички и да позволява отлична комуникация. Истинското предизвикателство дойде от работата с бебета, които в този филм са няколко. Те не са актьори, не играят, а просто са себе си. Това направи екипа много по-активен и ангажиран. Всички трябваше да следим какво се случва всеки миг. Това безспорно създаде и известно напрежение, но ни донесе и много искрени, топли моменти.
Късният дебют
Това е първият ми филм и го направих сравнително късно, на 47 години. Някои хора смятат, че има възрастова граница за влизане в киното или за някаква промяна в живота. Нищо от това, което ни се казва – кога, как, защо трябва или не трябва да правим нещо, не бива да определя решенията ни. Животът е хаотичен и непредсказуем. Той поема в различни посоки.
Наградите
Вярно е, че филмът получи седем номинации и три награди Гоя и че критиката го похвали като откритие и един от ключовите испански филми на годината. Надеждата ми е тези награди да помогнат за финансирането на новия ми филм по начина, по който искам. В момента го започвам, но със същата несигурност, с която преди време тръгнах към този. Засега не мога да разкрия много, но глухотата няма да е основна тема. Възможно е да има персонажи с увреждания, но съдържанието ще е различно.
Ролята на културата в Европа
Ясно е, че няма как да избягаме от влиянието на американската култура и холивудското кино. На този фон е важно Европа да изгражда и утвърждава собствена идентичност. Културата е начинът, по който изразяваме нашите ценности, идеи и нужди. Тя създава общност. В много отношения в Европа тя се различава от американския модел.
Европейската награда на публиката LUX
Тя е изключително важна, защото дава видимост на европейското кино. Помага за неговото разпространение и популяризиране. Това, както знаем, е от особено значение, защото европейската филмова индустрия трудно се конкурира с американската, която е много по-мощна.
Финансирането на филма
То основно е публично. Има и частично частно участие, има и телевизии. Процесът беше по-лесен, защото късометражният ми филм имаше богат фестивален живот и получи доста номинации. Това много помогна за доверието към игралния ми дебют.
Субтитрите
Филмът е създаден с идеята да бъде достъпен. Заради номинацията беше преведен на много европейски езици и дори адаптиран за хора с увреден слух. Това е много важно за глухата общност в Европа.
Мириам Гарло
Сестра ми и аз често сме работили заедно, особено в театъра. Познаваме се изключително добре. Тя беше част от процеса от самото начало – четеше всеки пореден вариант на сценария и непрекъснато даваше обратна връзка. Участваше в изграждането на героинята си и затова е ключова част от проекта.
Посланието
Надеждата ми е зрителите да започнат да гледат по различен начин на глухотата и на глухата общност. Да пожелаят да се доближат до тези хора. Да осъзнаят, че макар понякога да мислим, че сме много различни, всъщност сме много по-близки, отколкото предполагаме.
