„Слави направи това, което умее най-добре – изигра поредната си роля, скрит зад патетични думи за Македония, и изтъргува партията си и хората, гласували за него.“

Да си представим следната ситуация – обитател на Марс пада в България. Как ще му обясниш какво се случва тук, как ще го въведеш стегнато, но изчерпателно в обстановката?

Тук имаме традиция да чакаме извънземни, да копаем дупки в Царичина с помощта на министерства, да говорим с духа на врачка от Рупите и премиерът ни да носи червен конец против зли сили, затова не ми е трудно да си представя и обитател на Марс да падне. Мисля, че един ден ще бъде достатъчен на клетника, попаднал тук, да се ориентира в обстановката – лека обиколка по административни задачи – КАТ, община, вадене на паспорт, обиколка с колата в час пик, гледане на едно заседание на парламента, един поход на християнското семейство и е готов.

Знаеш как е при павианите – колкото по се катерят нагоре, толкова по им лъсва мазолестият, на червени буци задник. Нещо подобно се случи и със Слави. Ако ти беше станал депутат, какво слово щеше да дръпнеш от парламентарната трибуна в лицето на ИТН?

Няма нужда да съм депутат и да държа реч, за да казвам това, което мисля, и то да стига до този, за когото го мисля. Слави направи това, което умее най-добре – изигра поредната си роля, скрит зад патетични думи за Македония, и изтъргува партията си и хората, гласували за него. ИТН бяха първа политическа сила само преди година, сега се надявам Тошко да си е направил достатъчно селфита с лопатата в парламента за спомен, защото едва ли ще го видим отново там.

Наясно си какво е манивела. Депутатите активисти на ГЕРБ, които самоотвержено защитават партията и вожда си ден и нощ от телевизионните студиа, за мен са нещо като манивеладжии, те безспир въртят манивелата, само и само да не изгасне партийният двигател, виждайки само сламките в чуждите очи, но никога гредата в своите. Въпреки планината от информация за грандиозни злоупотреби по време на тяхното управление, която вече се натрупа. С какво си обясняваш тяхната жар – пазят си хлебеца, вярват си или е нещо друго, ирационално?

От всичко по малко, но да не забравяме, че поколения българи бяха възпитани и живяха с култ към личността в главите си и след като социализмът падна, се оказа, че голяма част от тях си търсят обект на преклонение. ГЕРБ е чудесен пример в това отношение. Дори да видят вожда си заринат в кюлчета злато, те няма да се отрекат от него. Деградацията стига дотам, че не само не го осъждат, но и съм сигурен, че тайно мечтаят да са на негово място.

Оказа се, малко изненадващо, че твърде много учители подкрепят и симпатизират на г-н Копейкин, за това имам преки наблюдения, а и бекграундът на автора на злополучния, направо тъп разказ в духа на хепиендския соцреализъм с елементи на мистика, който се падна на матурите, говори за същото. Това според мен е някакъв феномен, не би ли трябвало тъкмо учителите да са сред най-грамотната част от населението. Твоето обяснение?

Това всъщност е най-голямата грешка на така наречения ни преход – пропуснахме възможността да реформираме образователната система, да напишем адекватни учебници, да издигнем учителите до полагащата им се висота, защото едни унизени хора са лесна почва за обработване от екстремисти като Копейкин. Самият той е жалка карикатура и само не особено образован човек би се вързал на театъра му, затова съм изумен, че положението се оказа толкова зле – голяма част от хората, които възпитават децата ни, говорят със злоба, лъжат, манипулират и са бездарни не само като учители и „писатели“, но и като хора. И в момента изглежда надеждата е в онази част от учителите, които имат морала и качествата да възпитават деца в XXI век. Ако изобщо има надежда.

Украйна е нашата рана вече от над 100 дни. Но има хора, за които това не е така. Сигурно и ти имаш такива познати, че даже и приятели, като всички нас. Опитвал ли си се да водиш спор с тях, за да проумееш начина им на мислене?

Опитвах се в началото да приема „другата гледна точка“, но осъзнах, че няма смисъл. Другата гледна точка няма аргумент, импотентна е в опитите си да зачене и роди смислен отговор на въпроса защо Русия нападна Украйна. Единственият позитив, ако има такъв за нас, е, че се открихме. Този път маските наистина паднаха и вече няма смисъл да се слагат.

С носталгия си спомням партньорството ти с Иво Беров в петъците в предаването на Георги Коритаров, наистина бяхте един светъл телевизионен лъч. Какви са спомените и впечатленията ти от онова време, а и от Георги Коритаров, лека му пръст, той беше много добър читател и правеше доста за българските автори?

Изпитвах и изпитвам огромен респект към Коритаров и Беров. В студиото на ТВ „Европа“ всеки петък, когато бях гост в тяхна компания, изглеждаше, че мълча, но аз всъщност не исках да отнемам от времето им, защото те наистина имаха какво да кажат, а аз можех само да опитвам да допълвам общата картина. Изключително силно страдам за загубата на Коритаров, който беше най-подготвеният и интелигентен журналист. Не виждам кой би могъл да го смени и за мен и за зрителите си той остава непрежалим.

Имаш леко и умно перо и аз ще илюстрирам това, като публикувам след интервюто текста ти за наградите на БГ радио, които се проведоха в Пловдив. Това няма как да се постигне, освен с много четене. Как четеш, кои са книгите, които те радват, когато срещнеш книга от непознат за теб автор и тя много ти хареса, опитваш ли се да изчетеш всичко от него, което е достъпно?

Напоследък все по-рядко имам време, обичам да чета по-скоро фактология, не толкова художествена литература – история, маркетинг, психология. Опитвам се да следя някои български автори, които са ми интересни – Иво Беров е един от тях, Георги Господинов, Алек Попов и други.

Теодор Михайлов е на 51 г. и се занимава с реклама и маркетинг. Член е на Националния съвет на ПП „Да, България“, на която е учредител. През годините е продуцирал много концерти, музикални клипове, музикални албуми, телевизионни предавания и рекламни клипове. В периода 1995–2001 г. е работил при Слави Трифонов в телевизионните предавания „Каналето“ и „Хъшове“ като продуцент и директор реклама.

* * *

Приложение

Обзор на годишните музикални награди на БГ радио 2022

Теодор Михайлов, 12 юни, Фейсбук

Колодрумът в Пловдив.

Катето Евро се представя като Рени и заплашва всички, че ще изпее една песен за любов, раздяла и още нещо. Облечена е в зелена сатенена пижама и я подозираме, че закъснявайки, е притичала от Панчарево до Пловдив, а после е нямала време да се преоблече.

Орлин Горанов почва парчето „Ке сара“ на италиански. За по-младите читатели тук ще уточня, че Орлин Горанов е този, който раздава награди в ТВ игра на БНТ всеки ден от 19 часа, която се казва „Последният печели“. Орлин обаче започва първи, което ни навежда на мисълта, че няма да спечели награда тази вечер.

Катето пее. Пеят и братя Аргирови. Има и човек с акустична китара, който също пее, но не го разпознаваме за ужас на меломаните. Пее и Маргарита Хранова. Тя е избрала класически дрехи – черен панталон и бяло сако. Хващам бас, че ВИП публиката, разположена на ресторантски маси точно пред сцената, я е викала я за сметката, я за още три бири.

Хоп, първа изненада, последният куплет на парчето „Ке Сара“ (което е изпято за първи път на фестивала „Санремо“ през 1971 г. от Хосе Фелисиано и Рики е Повери) е на български. Защо изобщо БГ Радио, което излъчва само българска музика, започва годишните си музикални награди с италианско парче е загадка, обяснима само с моста, който хвърляме във времето, и естрадата, която вече не крием, че много прилича на италианската. „Прилича“ е евфемизъм за „гепена“. Но да не се заяждаме (да, да, гледали сме „Оркестър без име“) и да продължаваме напред.

Посрещаме водещите Хилда Казасян и Юлиан Вергов. Хилда е с черна блестяща рокля с цепки, Юлиан е с летен костюм, бяла тениска и бели спортни обувки. Разбираме, че ще се дават 11 статуетки и че церемонията се провежда в колодрум. Което донякъде оправдава спортния вид на Юлиан. За цепките на Хилда се надяваме на доста по-сериозно оправдание, което да предстои.

Награда за дебют. Виктор и Мирослава от „Здравей, България“ излизат с плик, в който е името на печелившия. Номинираните са:

Marianoff
RIA
Nicka
Яна Николова
Никол

Никого не познаваме, освен ако Никол Станкулова не е пропяла, но с разочарование виждаме, че не е тя.

Печели само RIA, без новости. Симпатично момиче, което истински се вълнуваше. Браво!

Двамата водещи говорят със стабилен превес на Хилда, чийто глас е незаслужено пренебрегнат от дублажа на Дисни в страната и не само.

Представят Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени. Те започват да пеят. Има и огнени фойерверки за съспенс. Стефан е отново с бейзболна шапка и слънчеви очила върху козирката ѝ, което беше много модерно в началото на 90-те години, като по-гъзарско беше само шапка с малък вентилатор в козирката, но да не давам идеи, че и 2023 г. ще има награди. Изслушваме парчето тип „летен шлагер“ и продължаваме наред.

Следва рекламен блок, който започва с реклама с Криско. Хитър начин да се намъкнеш в награди, в които нямаш номинация.

Следва награда за БГ Изпълнител, която дава Йоана Буковска, която вече има още едно име след Буковска и руса маркетинг мениджърка. Тук номинираните са:

Любо Киров
Графа
Миро
Ицо Хазарта
Орлин Павлов

Печели Миро, който излиза със слънчеви очила, бял панталон, бяла риза, бели маратонки и сакото на Остин Пауърс. Смирено благодари, прави четки на публиката, че е най-добрата публика и завършва с „БОГ ВИ ОБИЧА“.

Двамата водещи отново излизат, Хилда отново има превес. На Юлиан обаче му писва и обявява Дара.

Дара, с балет от мажоретки и двама пергиша по потници, започва да пее песен на английски. Отслабнала е и е по блестящо синьо боди. Мажоретките изглеждат доста навлечени до нея. Не знаем откъде е крадено парчето, но докато се мъчим да се сетим, то свършва.

Вергов говори, Хилда вече не чак толкова. Обявява пет грации, които са олимпийските ни шампионки по художествена гимнастика, които ще дават награда за БГ Група. Тук номинирани са:

Б.Т.Р.
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени
Остава
P.I.F.
Deep Zone Project

Стискаме палци за БТР, които не са пропускали номинация за БГ Група, откакто има номинации за БГ Група. Но печелят Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени. Все пак пяха преди малко и продължават традицията на БГ Радио – статуетка вместо хонорар.

Хилда говори. Разбираме, че ѝ е хубаво да дава награди, но Вергов я прекъсва, обявявайки, че ще се връчва награда за БГ Изпълнителка. Ще я връчват Миро и Рафи. Миро си носи очилата в ръка този път, но е забравил да върне сакото на Остин Пауърс и отново е с него. Рафи е с прическа от златното футболно лято на 94-та и официален костюм.

Тук номинирани са:

DARA
Михаела Филева
Поли Генова
Dara Ekimova
Мария Илиева

Победителка е Мария Илиева. Рафи я води към сцената, но тя е с червена дълга рокля, която забавя значително изкачването на стъпалата. Благодари на радиото и на всички, а ние продължаваме напред с Вергов и Хилда, която вече почти не говори. Обявяват, че ще пее Любо Киров. И Любо пее. Тук е моментът да ви кажа, че през цялото време зад сцената има страшно много осветление, което постоянно свети директно в камерите на Нова ТВ, и през половината време не се вижда нищо освен някаква размазана картина. Иначе в логото на Нова пише HD, което всички знаем, че е доста пресилено.

Пак реклами, този път без Криско.

Водещите благодарят на публиката. Посрещаме кмета на Пловдив и братя Аргирови, които също благодарят на публиката. Те дават награда за БГ Албум. Номинирани са:

„Мироглед“– Миро
„Пъзел“ – Б.Т.Р.
„ИН и ЯН“ – Михаела Филева
„Жълт код“ – Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени
„P.I.F.6“ – P.I.F.

Печели Миро. Оставил си е очилата, но вече е разкопчал ризата си до пъпа. Благодари на всички и на всички протестантски църкви. Тук се кръстим пред телевизора и викаме „Алелуя“.

Хилда взима думата, Вергов се преборва и обявява Поли Генова, която ще пее.

Поли пее с балет и сакото на Филип Киркоров. На английски. Танцьорките са с мъжки костюми и нищо не може да спаси изпълнението.

Вергов вече е завързал Хилда зад сцената и излиза сам. Представя мениджър и водещ със смешен глас от БГ Радио, които дават награда за БГ Песен. Номинирани тук са:

„Thunder“ – DARA
„Целуни ме“ – Любо Киров
„Само ако бях“ – ТоТo H ft. Marianoff
„Последен дъх“ – Dara Ekimova
„Голяма работа“ – Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени

Печели Любо. Все пак пя преди малко. Благодари, благодарим и ние.

Хилда излиза сама. Става ясно, че ще пее. Но преди това говори. И то с толкова патос, че сме сигурни, че сценарий няма. Представя Миро, който вече е върнал онова сако и е облечен като учител на каратисти в манастира Шаолин. С него запява и момиче, което явно е голяма надежда на БГ музиката, но не я разпознаваме, заради което си посипваме главата с пепел и други по-едри предмети. Парчето май се казва „Липсваш ми“, но балета отзад отново е навлечен и на нас парчето няма да ни липсва.

Пак реклами.

Вергов обявява категорията БГ КОМБИНАЦИЯ. Опитва се да я оправдае, но дори той не успява. Излизат шефа на Тотото и Део. Обявяват номинациите, които са:

Dian Solo x Деси Добрева
ToTo H x Duli
Б.Т.Р., Кирил Маричков и Валди Тотев
Графа и Михаела Филева
Стенли, Любо Киров, Христо Мутафчиев

Тук сме зашеметени от титаничния сблъсък между Тото и Тотев за голямата награда на Тотото и тръпнем да разберем кой ще спечели, но сме разочаровани и печелят Стенли, Любо Киров и Христо Мутафчиев.

Любо пак благодари, благодари и Стенли. Мутафчиев го няма, за да благодари.

Вергов излиза сам за втори път, явно сега е завързал здраво Хилда. Представя Дара Екимова. Балетът отново е навлечен с мъжки костюми и ние отново сме разочаровани. Парчето май се казва „Машина на времето“, както можеха да кръстят и наградите.

Вергов сам отново. Притеснени сме Хилда да не е замислила нещо голямо за по-късно и затова да я няма. Излизат Стефания Колева и още две дами, които обявяват номинациите за БГ Дуо трио / вокална група:

Pavell & Venci Venc’
Братя Аргирови
LATIDA
Ритон
VIVA

Тук битката между Ритон и братя Аргирови е спечелена от Pavell & Venci Venc’, а ние се молим да не пеят по-късно. Всички те.

Опа. Хилда вече е на сцената с Вергов, който прави опити за включване. Подбутва я да излиза и започва да говори, но неуспешно, защото Хилда е словесно непобедима. На сцената вече има музиканти, които подремват, докато изчакват Хилда да си каже това, което иска да си каже. Вергов я прекъсва, разбужда музикантите и обявява група Остава. Свилен пее, Остава свирят. Прожекторите отзад мажат.

Вергов и Хилда на сцената, Вергов говори без пауза, за да не може Хилда да се включи. Но тя се включва. Обявява Стенли и Галя Щърбева, които дават награда за БГ Текст. Там номинирани са:

„Целуни ме“– Любо Киров, текст Любо Киров
„Само ако бях“ – ToTo H ft.Marianoff, текст Йонислав Йотов – Тото Н и Димитър Мариянов – Marianoff
„Последен дъх“– Dara Ekimova, текст Dara Ekimova и Искрен Тончев – Искрата
„Легенда“ – Б.Т.Р., текст Славчо Николов
„Празна стая“ – A.L.E.K.S. ft. Прея, текст Прея

Печели Любо. Благодари и посвещава наградата на Димо от P.I.F. и Косьо Марков, които си отидоха от пандемията.

Реклами.

Хилда излиза сама. Дано Вергов е добре. Обявява Мария Илиева, която вече си взе наградата. Мария е облечена в дълга черна рокля и пее кахърна песен. Отново навлечен балет.

Вергов сам покрай ВИП масите на музикантите. Казва, че след 20 години най-накрая БГ Радио случило на водещи. Наполовина се съгласяваме с него и продължаваме с Христо Грозев, Николай Янчовичин и Симеон Колев от БГ Радио, които връчват наградата за БГ Видеоклип. Споменават войната в Украйна, ама така, между другото.

Номинирани тук са:

„Thunder“ – DARA, реж. Стефан Маринов и Петко Андонов (Buddubazz Tape Company)
„Празна стая“ – A.L.E.K.S. ft. Прея, реж. Жоро Пеев
„Целуни ме“ – Любо Киров, реж. Jeason Brad Lewis
„Последен дъх“ – Dara Ekimova, реж. Бойко Щонов
„Изкушение“ – ТоТо Н, Слави и Ку-Ку Бенд, реж. Валери Милев

Печели „Thunder“ на DARA. Тя благодари, нищо че не го е снимала.

Вергов и Хилда отново заедно. След като тя започва да говори, той я извежда почти насила.

Пее Михаела Маринова, а балетът отново е навлечен, все едно е люта зима в Сибир, а не е юни в Пловдив.

Реклами.

Хилда и Вергов. Обявяват последната награда – БГ Вдъхновение. Тук номинации няма. Връчват я Орлин Горанов и мениджър на Нестле. До тях е Михаил Белчев, който приема наградата, която е напълно заслужена и всички стават на крака. Благодари и запява „Не остарявай, любов“.

Аплодисменти и финал.

Финал и на най-скучния обзор досега, в който се извинявам предварително на обидените, понеже наистина не съм имал никакво намерение да обиждам някого, но всяка година някой се обижда, все едно отчайващата скука и бутафория съм си я измислил аз.