0
5880

Той понесе нашите болести

Гледах интервю с йеромонах Мелетий, който ме трогна с думите и отношението си. Свикнали сме, с голяма тъга го казвам, духовниците да говорят витиевато и формално, а от устата на този млад монах чух искрени, конкретни, интелигентни и топли думи. Той е заместник-ректор на Софийската духовна семинария. Щастие е, че семинаристите имат такъв преподавател и духовен наставник. Стана дума, че тази година поради пандемията ще посрещнем Рождество Христово без обичайната пищност и разточителност, без многолюдни събирания около трапезата, без светски шум. Но това няма да направи празника по-малко радостен, каза йеромонахът. Защото има нещо, което никой, дори и пандемията, не може да ни отнеме, това е радостта, че Бог стана човек.

Тези обикновени думи не напускат съзнанието ми. Те казват най-същественото в нашата вяра, то е и толкова просто, и толкова неразбираемо едновременно.

Рождество Христово не е празник, а събитие – Бог споделя човешкото битие, влиза в съ-битие с нас като приема нашата природа, сяда на нашата трапеза, кани ни на Своята трапеза. Тази тайна можем да проумеем само като я преживеем, само като се отдръпнем от суетата. Вглъбението в мистичната радост изискват тишина. Неслучайно святата рождественска нощ е възпята като тиха нощ. В нейната тишина ние сме безмълвни. Не можем да си представим раждането на Бога, не можем да го обясним, можем само да се вглъбим в безмълвната тишина на святата нощ.

Дори Божията майка е изумена пред тайната. Първоначалният смут от благовестието на Ангела веднага се сменя от смирената кротост, с която тя прошепва: „Нека ми бъде по думата ти“.

В рождественската нощ Словото става плът. Сбъдва се Божието слово. А нашият ум през тази нощ е насочен към проумяването на тайната. Вглъбяване в тайната. Вглъбението изисква тишина и кротост. Затова Божият Младенец се ражда в тишината на мрака, в тайнството на мрака. Божият Младенец идва да пръсне мрака на нашата земя, като се потопи в мрака на нашия грях. Божият Син идва на земята като неприет и изгубен. За Него не се намери място не само в някой топъл дом, но дори в някое топло сърце. Той се ражда не само в мрак, но и в хлад. Няма посрещачи. От изток са тръгнали тримата знатни поклонници, но те са още далеч, те също не знаят точно мястото, където трябва да се роди Този, за Когото са приготвили драгоценни дарове. Доверяват се на една необичайна звезда и единствено те могат да разгадават пътя, който тя чертае. Докато мъдреците разпитват и търсят пътя, Мариам и Йосиф са сами, никой не идва да им предложи помощта си, Йосиф е твърде стар и немощен, Мариам е твърде млада и отпаднала, светът е твърде безчувствен и негостоприемен. Застанали пред тази картина, ние сме безгласни пред радостта на раждането и болката на отхвърлянето. Мечът, който ще прониже сърцето на Мариам, вече го е докоснал с острия си връх. Първата капка кръв се слива с радостта от първото проплакване на детето. Нейната радост и нейната болка докосват и нашите сърца. Ангелският хор е изпял своя химн и е отлетял. Пастирите са се поклонили и безмълвно са се върнали при стадата си, мъдреците още не са стигнали, Младенецът е сам в яслата, постлана със слама – кротък и смирен, какъвто ще бъде и на Литостротон, и на Голгота. Ние сме безмълвни пред Неговата кротост и смирение.

Тази година ще бъдем по-смълчани около празничната трапеза. Ако сме здрави, сигурно ще мислим за наши близки или познати, преболедували, починали или приети в болница. Ще си припомняме лекарите и тихия им денонощен подвиг. За тях рождественската нощ ще бъде поредната нощ на бдение. Празникът ще мине под тези мисли и грижи. Ще се молим на Христос за всеки наш близък, който се разболее. Ще се сетим за пророческите думи на Исаия: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“. Няма нито една болест, от която боледуват човеците и която Синът Човешки да не е понесъл върху Себе Си.

Недостижимата тайна на Рождеството започва седем столетия по-рано с покъртителното пророческо видение на Исаия – „Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице“. Ние отвръщаме от Него лице, защото Той е много по-болен от нас, ние страдаме от тежки болести, но върху Него са всички болести. Върху Него е не само лютата проказа на многострадалния Иов, заради която той бил изхвърлен на гноището извън града. Върху Него са болките и страданията на избитите от Ирод младенците и на майките, из чиито прегръдки са изтръгнати, върху Него е цялата неправда на света. Той понесе върху Себе Си бичуването, заплюването, плесниците и подигравките – цялото поругание, което неправдата може да стовари върху правдата.

Раждането на Младенеца носи радост, защото Той е нашият Спасител. С раждането Си на земята Божият Син се ражда в долината на сълзите. Първото нещо, което с отварянето си виждат Неговите детски очи, е кръстът. В тишината се долавят и далечни удари на чук, с който се изковават пироните, които ще прободат дланите Му. Преди от челото Му да са капнали първите капки кръв, върху Неговата сламена постеля капят сълзи на човешка болка. Той изтрива сълзите ни с детските Си ръчички, моли се за нас, а Неговата молитва образува красивата многоцветна дъга на завета Му с нас и това претворява тъгата ни в радост.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияПровинция ли?
Следваща статияЦветя за Федя