0
1467

Христос и пчелите на Томаш Либертини

„Каквото и да правите, настоява словашкият художник Томаш Либертини, не изнервяйте пчелите“. Ние сме в Сканзен, Словакия, изправени пред дълга редица от кошери, които всъщност образуват последната творба на 32-годишния художник.

Скулптурата с живи пчели” на Либертини беше инсталирана в градината на Музея за естествена история в Лондон в края на месец юли. Назована The Agreement (Съгласието), тази творба, която достига 1,6 м. височина, е изградена от пчелен восък и живи пчели. Тя е създадена специално за Exhibition Road Show – научен и културен фестивал – и ще бъде съхранявана в стъклена кула, за да напомня за катастрофичната заплаха над пчелите в Европа, заплашени от изчезване.

През 2008 г. лорд Рукър, тогава британски министър на земеделието, заяви: „Жизненото равновесие на пчелите е застрашено и ако не се направи нещо, цялата популация от пчели може да изчезне за по-малко от десет години”. Тази глобална заплаха се дължи в най-голяма степен на употребата на пестициди, както и на един нов феномен, наречен „синдром на разпада на пчелните колонии”.

По време на обяда един млад пчелар идва да помага на Либертини и на свой ред се впуска във възторжена възхвала на пчелите, също произнесена на словашки. Без да разбирам нито дума, аз съм развълнуван от речта му. Либертини превежда: „Пчелите произвеждат 10-те елемента, които влияят най-благотворно на човека, сред които са медът и пчелното млечице, ужилванията (които също имат медицински свойства), както и прополисът и пчелният восък. Те пречистват въздуха. Птиците и мечките ги ядат. Те допринасят за 85% от опрашването на растенията на планетата Земя. Без тях планетата би станала необитаема. И ние трябва да ги спасим”.

Работите на Либертини отдават дължимото на неуморните пчели. „По този начин каня нови колонии да дойдат и да се установят тук, пояснява той, сочейки кошерите. Те търсят да изградят дворец за своята все още стерилна царица. Аз пък създавам лек скелет, върху който пчелите изкарват преработената храна”. И защо го правят заради него? „Защото им давам да ядат и им предоставям подслон. И после, те искат да впечатлят новата си царица: тази инсталация е пледоария в защита на любовта, на признателността, но също и на трагичната лична жертва, която се прави заради благото на общността”.

Либертини започва да работи с пчели преди пет години. По онова време той оставя тези насекоми свободно да пълзят край него, а студиото му в Ротердам е покрито с пчелен восък. Създадените от тях форми му се струват по-красиви и по-естествени от всичко, което би могло да се измисли. „В нашите общества потребителят обича изчистения дизайн. Стремях се да се отдалеча от тази тенденция. Ето защо започнах да работя с един толкова ефимерен и крехък материал – пчелния восък. Той води произхода си от цветята, превръща се в лепкава маса и на свой ред изпровожда цветята в техния сетен път.”

През 2009 г. на Салона за съвременно изкуство в Базел Либертини излага  Unbearable Lightness (Непосилната лекота).

Тази творба изобразява Христос на кръста, чието тяло е пресъстворено с усилията и восъка на 40 000 пчели. Всяка клетка е запълнена с восък. Всъщност Либертини слага оцветител в храната на пчелите, така че неговата скулптура е обагрена в червено. „Това е единственият цвят, който пчелите не могат да видят; без съмнение, това е цветът на кръвта на Христос мъченика“. Творбата носи на артиста наградата за „дизайнер на бъдещето”, присъдена му от Салона в Базел и Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк.

Либертини не е първият, който работи с пчели: американецът Гарнет Пюит, израснал в семейство на пчелари, също си служи с тези насекоми при изработването на своите восъчни скулптури, изобразяващи човешки форми. Но Либертини не стига до „изкуството на меда” по същия път. Преди да се установи в Ротердам, той учи индустриален дизайн в Братислава, Сиатъл и Айндховен. Вдъхновява се от холандския дизайн и по-специално от новаторската работа на агенцията Droog design. Постепенно вижда във восъка материал, който може да служи като алтернатива на лековатостта и студенината на модерния дизайн. Днес неговото творчество е на границата между изкуството и дизайна.

Когато попитах Либертини дали има паралел между неговата работа и тази на Деймиън Хърст, той ми отговори отрицателно. Хърст, който също работи с насекоми, затваря мухи във витрини, чак до тяхната агония, или пък излага пеперуди в плашещо състояние, както е в момента на неговата изложба в галерия „Тейт”. „Когато Хърст работи с насекоми, обяснява Либертини, неговата визия е деструктивна, докато моята е конструктивна”.

Източник: в. Guardian

Превод: Тони Николов