Начало Идеи Дебати Тоталитарното минало и учебниците по история
Дебати

Тоталитарното минало и учебниците по история

Портал Култура
16.06.2016
2384
1 май
Първомайска манифестация в София, 80-те години

„Комунизмът и тоталитарните режими присъстват в българските учебници, но те са написани толкова лошо, толкова банално, толкова скучно…“

Изучава ли се тоталитарният режим в българските училища и как? Историци, експерти в сферата на образованието, политици и общественици обсъдиха на конференция темата за престъпленията на комунизма и липсата на адекватно преподаване на комунистическото минало. Целта на дискусията, преминала под надслов: „Знание и ценности. (Не)изучаването на тоталитарните режими в българското училище“, бе да се набележат основни факти и процеси от тоталитарния режим у нас, които трябва да се изучават в часовете по история. От фондация „Истина и памет“, организатори на събитието, вече са внесли в образователното министерство списък с факти и събития, които трябва да бъдат преподавани в средното училище. Сред тях са превратът на 9 септември 1944 г., масовите убийства и процесите на „народния съд“, ликвидирането на опозиционните партии, сливането на БКП и държавата, системата от наказателни лагери, отнемането на частната собственост, принудителната колективизация на земята и създаването на ТКЗС, трите фалита на Народна Република България, тоталната цензура върху всякакви изяви, социалното инженерство на нацията чрез образование, превръщането на цялата икономика в икономика на дефицита, закрепостяването на населението чрез т.нар. „жителство“, забраната за пътуване в чужбина, асимилационната политика към мюсюлманските малцинства, екологичното престъпление срещу нацията след аварията в Чернобил, незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби. Предлагаме ви фрагменти от изказванията на проф. Евелина Келбечева (историк, преподавател в департамент „История и цивилизация“ на Американския университет в България), доц. Лъчезар Стоянов (преподавател по нова българска и балканска история в Нов български университет) и Методи Андреев (депутат от ГЕРБ в 43-то Народно събрание).

Дългите хоризонти на невежеството

Евелина Келбечева

Комунизмът и тоталитарните режими присъстват в българските учебници, но те са написани толкова лошо, толкова банално, толкова скучно. Един урок е по 8 страници. Говорила съм с поне 16 учители от цялата страна, те ми казаха: „Ако урокът е повече от една страница, учениците не го четат“. Точно за това днес поканихме едни от най-известните и ярки български документалисти, за да видим заедно какво можем да направим, да се отнесем адекватно към поколението, което не чете, но което реагира по невероятен начин на документа. Когато видят документалните филми за лагерите с разказите на оцелелите, когато чуят разказите на горяните и видят филмите за терора, сложен в българските учебници просто като „грешка на растежа“, тяхната реакция е мигновена, силна и много по-продуктивна, отколкото тази, която предизвиква тежкото, скучно и разлято повествование в учебниците.

Мога с часове да говоря за това колко консервативна и репресивна е българската образователна система, колко тежка е тя и колко трудно се променя. Фактът, че на ключови позиции в Министерството на образованието има все още 6-7 огласени агенти на Държавна сигурност говори много добре за начина, по който се действа и мисли, за това как се спират политиките за осъвременяване на българските учебници и на цялото образование. Всичко, което се прави или не се прави в Министерството на образованието, отразява тенденцията към тотално замитане, да не кажа фалшификация на историята, която струи от 99% от медиите в България. Както жълтата преса удави опитите за силна, модерна и ярка журналистика, така жълтата история или параисторията и всички тези псевдопатриотични, шовинистично галещи ухото и тотално невъзможни за приемане от академичните среди развявания на конски опашки и на черепа на Никифор, за който всяко българско дете знае, но не знае, че комунизмът е фалирал три пъти, фактически формират съзнанието на младите хора в България много повече, отколкото академичната историография. И макар да имаме много добри изследвания върху комунизма, макар вече да няма бяло петно, което да не беше попълнено пред последните десетина години, инвазията на жълтата, на популистката, на лесната за смилане и попълваща ужасните празноти на самочувствие на днешния човек история шества навсякъде. И ако министър Кунева е министър не само на образованието, но и на науката, тя трябва да настоява точно тази модерна историческа наука да бъде водеща при приемането на нормативните актове и на начина, по който се преподава история в средното училище.

Говоря не само за учебниците, говоря за цял комплекс на преподаване на това знание, за промяна на състоянието на тотално невежество и фалшификации, които наводняват публичното пространство. В тази връзка бяхме при министър Кунева и тя ни каза: „Да, обещавам да направя всичко възможно, защото моето семейство е репресирано, аз самата съм католичка и вярвам, че нещата трябва да се променят и давам моята дума за това“.

За жалост масираната прокомунистическа пропаганда, която не е спирала от 20 години, свърши изключително добра работа. Тази малка част от българската публика, която е свързана с миналото екзистенциално, фамилно или поради любопитство и стремеж към знание, слуша с гняв и възмущение разказите за безумното страдание, което все още тежи в България. То е тук, все още са живи хората, минали през ада на лагерите, на изселванията, на непрекъснатия страх и униженията, ако щете през естетическото насилие, на което всички ние бяхме жертви. Но това е един много малък сегмент от българското общество. Аз съм дълбоко убедена, че в България не може да се говори за памет. Ако има съзнание за идентичност и колективна памет, тя е само при малцинствата. Само турците имат обща памет за това, което се случи с тях през 1984 и 1989 г. Българското общество няма такова нещо като обща памет. Има обща манипулация, която върви вече 26 години от комунистическите централи на Държавна сигурност, и обща липса на знание, което е фактически резултатът от бездействието и некадърността на посткомунистическите елити на България, и в частност на тези, които спираха най-добрите инициативи в Министерството на образованието.

За да приключа, ще цитирам интервю със Спас Темелков, един от най-известните строителни предприемачи в България преди 1944 г., цитиран широко от много външни дипломати и изследователи на България. През 1962 г. той казва следното: „Когато комунистите дойдоха на власт, те първо трябваше да обогатят собствените си партизани, което си е отдавнашна практика. И затова първо ни взеха имотите, така и Хитлер подгони евреите, за да им вземе имотите. Беше нормално да конфискуват всичко, но буржоазията ни не беше много богата. Затова посегнаха на хляба на хората. А на българина хлябът беше земята. Взеха му я. И когато изядоха всичко и видяха, че нищо не става, започнаха да взимат заеми. Кой можеше да им ги даде? Естествено капиталистите. Те дори няма да питат за какво ще са им тези пари. Но когато видят, че комунистите не могат да плащат лихвите, ще си поискат и лихвите на лихвите, и главницата. И понеже няма да могат да ги платят, ще трябва да си ходят. И ще видиш, ще влязат в църква да се молят, за да останат на власт. А колкото до земята на българина, когато се разбере, че нищо не става, ще трябва да му я върнат, но няма да има на кого. Тогава ще настъпи седемгодишен глад.“

1962 г. Това е хоризонтът на българина, който оценява случилото се в тези години. Искам да напомня на всички нас, че ние имаме други хоризонти на мислене, други хоризонти на разбиране, други хоризонти на гняв и на пристрастие, ако щете. Ние не сме минали още в някакъв тип на имагинерна и обективна история, няма такова нещо като обективна история. Ние трябва да минем нашата пътека на гняв и пристрастие, за да можем да изчистим тези ужасни петна, които през последните 26 години смачкаха огромна част от хоризонтите на българите, особено на младите хора.

Никъде в учебниците не е развита идеологията на марксизма

Лъчезар Стоянов

Непрекъснато се сблъскваме с тази дихотомия – науката напредва и ние все по-задълбочено и ясно разбираме процесите, станали в България по времето на комунизма, както и тяхното протичане в останалите страни от Централна и Източна Европа. И същевременно това несъответствие в консервираните и приети твърде отдавна у нас учебници и учебни програми.

А как са разработени тези програми? Аз съм един от малкото историци, присъствали на тези предварителни обсъждания в Министерството на образованието на програмите за първи, пети и осми клас, които вече са приети. Там се разигра една традиционна българска сценка с много предизвестени правила. Става въпрос за непрозрачно производство на нормативни документи. Това е практика. От Европейския съюз беше спусната една програма с бюджет от 10 млн. евро за обновяване на българското образование. Типично за нас, тези средства бяха „усвоени” и „целево използвани” по един забележително непрозрачен начин.

На обсъжданията в МОН видях само един професионален историк, който освен това не се занимава точно с този период, и методисти от българските университети. Там бяха спуснати едни готови квадратчета, които трябваше да се обсъждат. Бяха повикани и учители от цялата страна. Учителите са свикнали, като ги извикат в министерството, да идват все едно на инструктаж. Те много се тревожеха дали ще им се намалят часовете, как ще си съберат хорариума и задаваха технически въпроси. За никакъв дебат по същество не можеше да се говори. Аз се опитах да поставя няколко пъти ключови теоретични проблеми за нашето образование. При нас съществува един тежък проблем, става дума за асинхронността в нашето развитие. Така или иначе процесите на модернизация у нас са забавени в сравнение с тези в Западна Европа и този факт трябва да намери някакво адекватно обяснение в учебниците.

Повдигнах въпроса за изключително преднамереното свиване и неразкриване на идеологията и практиката на тоталитарната ни комунистическа държава. Беше ми отговорено доста твърдо: „Ние конфликти в семейството няма да вкарваме. Семействата са тези, които трябва да обясняват. Българското училище е деполитизирано. Българското образование трябва да дава само знания“. Другата страна на образованието, фактът, че то формира ценностна система, е де факто ампутирана, както на законодателно ниво, така и в практиката. И така под знака на деполитизацията се изкривява историята. В учебниците по история има един набор от тежка фактология – министри, министър-председатели, на тази дата някой нещо направил, ама защо, какво произтича от това… Последното липсва и това превърна предметът история в нещо отвратително. Часовете по история се превърнаха в безсмислена тренировка на паметливостта на децата. И това в едно общество, в което достъпът до информация чрез Гугъл е толкова лесен. Това обезсмисля изобщо образованието.

Говорейки за деполитизация, те се позоваваха, разбира се, на лошата манипулитавна практика на самата тоталитарна държава, която манипулираше обществото чрез образованието, науката и културата. „Ние сме демократи, няма да правим това“. Само, че нима демократичното общество е общество без ценности? Разбира се, че не. Тъкмо то има по-високи и по-устойчиви ценности. Ако ние не отстояваме тези ценности, как да бъдем част от Европа?

Какво всъщност искаме от образованието? Този въпрос беше като че ли загърбван досега и много упорито продължава да се загърбва. Всъщност какво искаме да дадем на нашите деца чрез образованието по история? Какви хора искаме да станат те? Какво да знаят, какво да ценят, към какво да се стремят? Това са ключови въпроси. Фундаменталният проблем е, че тези принципни въпроси не се поставят. Отгоре на всичко към историята има и една вторична претенция. Тя трябва да запълни една празнина, но това не се прави и по тази причина сме уникални в Европа. Става дума за т. нар. гражданско образование. Да, историята освен знания за миналото на народа ни, на Европа и света, трябва да даде и набор от ключови познания за политическото устройство, идеологиите и политическите системи. Този предмет е изключително натоварен с тези изисквания. Само че, когато са напълно отрязани образователните и ценностни изисквания към него, тази задача не може да бъде решена.

В приетата програма за осми клас и подготвяните програми за седми и десети клас по история се повтаря натрапчиво едно изречение: „Свързва видовете власти в съвременна България с институциите, които ги представляват“. Това е единственото изречение, отнасящо се за гражданското образование и вписано като задължение в програмата. Вие разбрахте ли какво означава това? И те не знаят какво са написали. Вместо да напишат, че то разкрива държавното и политическото устройство на държавата. Е, как ще запълним празнината за гражданско образование и за някаква ценностна ориентация и ориентация за ценността на демокрацията въобще като понятие?

Учебните програми са бъдещето, те съдържат начина, по който ще мислят децата ни. В тях е заложено бъдещето, възможните посоки на развитие. И тук е голямата борба. Тази борба минава през учебните програми и е много по-дълбочинна, стратегическа и подмолна от т.нар. ежедневни хибридни войни. Оттам минават много опасни неща и те са не толкова в това какво има, а какво няма в учебниците. А няма много неща. Няма я идеологията на комунизма. Изобщо няма нищо за идеологията. Има само намек в осми клас, където се говори за различните политически движения. Там, в полето за термини, за пръв път виждаме понятието комунизъм. То се появява заедно с още два термина – консерватизъм и либерализъм. И какво е заданието към учениците? Да свържат тези идеологии по предварително зададени параметри. Какви са тези параметри остава енигма. Учениците трябва да посочат основните характеристики на съответните идеологии и да ги свържат с конкретни личности. Либерализма с кого ще свържете? Консерватизма с кого ще свържете? Обаче е ясно с кого ще свържете комунизма.

Програмата за десети клас следва абсолютно същите термини и структура, включително език и изкази. Може ли образованието в десети клас да следва моделите и целите на това от седми клас? Това е педагогически нонсенс. Абсолютно еднакви са изразите, просто темите са свити от 8 на 4.

И в двете програми се използва терминът култ към личността. Защо ли? Това е първата подмяна. Това е един конкретен термин, въведен от Хрушчов, с който се описва извращението на комунизма по времето на Сталин. Сталин е извратил комунизмът. Този термин е оневинителен към комунистическата идеология. Това е смисълът. И неслучайно се казва: „Тя идеологията е много хубава, ама практиката е калпава“. Ето го, терминът е вкаран. Оттук оневиняването е започнало, то е въведено в учебната програма.

Всъщност за какви идеи става дума? Съществува една друга крайна идеология – анархизмът. Маркс и Бакунин са съвременници, познавали са се и хич не са се обичали. Тук има едно цяло незнание за политическия радикализъм и за марксизма като част от тези радикални политически идеи. Не, там всичко е позитивно. Никъде не се казва какви са целите на комунизма. Никъде не се казва, че комунистите искат да построят едно общество без собственост, едно безкласово, безсемейно, комунално устроено и бездържавно общество. Това са му целите, но това никъде не се казва. Непрекъснато се прокарва и тиражира твърдението, че комунизмът на практика не е бил приложен никъде. Той си остава една светла идея, която никога не е приложена. Напротив, комунизмът е приложен, само че този пример се подминава. Комунизмът е приложен в Камбоджа с помощта на Мао Дзедун и огромни субсидии. Там той е проведен еталонно и е доведен докрай – безпарично, комунално, бездържавно общество.

Никъде в учебниците не е развита идеологията на марксизма. Това е началото на незнанието и на размиването. Няма и намек в учебниците и в нито една глава в Министерството на образованието няма идея този фундамент да бъде запълнен. Дори в гимназиалния курс няма нищо. Не се говори и за насилствения път за налагане на тази идеология. Това е една агресивна идеология. И точно поради това ние не отговаряме на едно основно изискване на Пражката декларация. Там се изисква идеологиите на фашизма, националсоциализма и комунизма да бъдат осъдени като антихуманни и антидемократични. Идеологията на комунизма е антихуманна. Не само режимът, идеологията също е отречена като антихуманна. Но в нашите учебници няма и намек за това, което да е в унисон с основните изисквания на Пражката декларация.

Не са разказани и тъмните моменти от историята на БКП. В учебниците няма нито една дума за Коминтерна, за тази международна организация, създадена за налагане на комунизма в целия свят, която има изключително влияние в България. Тя инспирира някои от изключително важните събития в нашата страна – септемврийския метеж от 1923 г., терористичния акт през 1925 г., репресиите след 1944 г. БКП се съгласява да бъде секция, тоест териториално поделение на тази световна комунистическа партия и по тази причина престава да бъде българска партия. Тя не е българска партия, тя става част от една международна комунистическа структура. Този факт е световно неизвестен, той упорито се премълчава.

Тази претенция да се раздели идеологията от практиката е най-опасната им претенция. Това е нонсенс. Идологията, както казах, е антихуманна. И това ако не вкараме в учебните програми, нищо не правим. Никога няма да направим децата си европейци.

Как да обясня на моя син, че премиерът мисли да възстановява капището на комунизма?

Методи Андреев

Говорим тук по един изключително важен въпрос, който за 26 години не намери отговор и няма никакво обяснение от страна на МОН защо тези промени в образованието не се случват. В края на 2015 г. една група народни представители решихме – може би малко наивно – да направим петиция, за да подпомогнем решаването на този проблем. Президентът подкрепи петицията и ние отидохме при г-жа Кунева. Хубавото беше, че г-жа Кунева си спомни за своя баща и каза, че той бил репресиран. За мен това беше знак, че нещо може да се случи. Сега обаче, като слушам казаното тук, ми се струва, че всичко това е един спектакъл. В момента текат процеси, които след година, година и половина ще бъдат необратими. С новите учебни планове шансът тази материя да попадне в учебниците става все по-малък и по-малък.

Проблемът обаче е в държавата. Най-вероятно държавата не желае тази тема да присъства в учебниците по история. Не просто официални български политици отдават почит на правешкия диктатор, по-важното е, че държавата не намира това за нередно. А ако държавата не го намира за нередно, то няма сила, която да накара консервативните хора в Министерството на образованието, свързани с комунистическата диктатура, да променят своето мислене. Права е г-жа Келбечева, науката е много напред в изучаването на този режим, но всичко това не се изучава в учебниците по история. Така науката, като не присъства в образователните програми, остава сама за себе си.

Как да има държавата правилно отношение, като оня ден слушах г-н премиера, който беше в Казанлък. Как може, на какво основание ще възстановяваме капището на комунизма на Бузлуджа. Това ли е паметта, на която ще учим българските деца и подрастващото поколение? Това е абсурдно. Ние все още нямаме паметник, официално подкрепен от държавата, на тоталитарния комунистически строй. Продължаваме да се срещаме в Белене едва ли не като нелегални. Който е ходил там, знае, че на самото място, където са се случили толкова страшни неща, няма почти нищо, никакви отличителни знаци. И сега какво ще правим, ще възстановим символа на комунизма, построен по случай стогодишнината от бузлуджанския конгрес на БКП и открит през 1981 г.? Г-н премиерът оня ден заяви, че щял да намери 2 млн. и половина лв. Г-н премиер, преди да намерите два милиона и половина за това капище на престъпната комунистическа идеология, дайте тези пари, за да има музей на комунизма в София, както е в Будапеща, както е във всички останали столици. Ето с какво ще започнем възпитанието на децата ни!

Бях преди месец със сина ми на връх Шипка и му обяснявам какво е онова там на Бузлуджа – най-сериозният идеологически паметник на комунизма, платен от българския народ. И сега как да обясня на моя син, че премиерът мисли да възстановява този безсмислен символ, този комунистически грабеж, който навремето е струвал на българските данъкоплатци 15 млн. лв.!

Ние всички трябва да даваме пример с поведението си и с отношението си към тази система, ако искаме тя повече никога да не се повтори. Иначе, така както замитаме под килимчето нелицеприятните факти, свързани с тази система, както избирателно цитираме и променяме смисъла на историческите факти, нищо чудно в България след няколко години да има прецеденти.

Портал Култура
16.06.2016

Свързани статии

Още от автора