Изложбата „Точка, петно и пръски. КоБрА (1948–1951)“ е посветена на 75-ата годишнина от създаването на движението и ще представи произведения от колекцията на Нидерландското посолство в София. От 4 до 20 октомври 2023 г. в Галерия УниАрт на Нов български университет
Годината е 1949. В холандски вестник излиза статия, озаглавена Botch, Blotch, Splotch, описваща новата изложба в Музея Стеделийк в Амстердам. На самата изложба има неразбираеми картини, а четенето на стихове по време на откриването подтиква публиката към юмручни битки.
Бунтът на КоБрА възниква в годините след Втората световна война. Макар светът вече да е различен, в изкуството нищо не се е променило, напротив възстановяват се традициите от предвоенния период на 30-те години. Модерните предвоенни образи и стилове се връщат с пълна сила – сюреализъм и абстрактно изкуство, дадаизъм, експресионизъм, фовизъм. Повечето артисти следват тези утъпкани пътеки. Но в сянката на старите модели изникват нови идеи.
На 8 ноември 1948 г. в едно парижко кафене срещу Нотр Дам група от петима художници: Констант (Констант Антон Нювенхойс), Корней (Гийом Корнелис ван Беверло), Карел Апел, Жозеф Ноаре и Асгер Йорн, ръководени от белгийския художник и поет Кристиан Дотремон, основават движението КоБрА. Името произлиза от първите букви на трите северноевропейски града – Копенхаген, Брюксел, Амстердам – откъдето са членовете на групата. В първия си манифест „Каузата е чута“ те призовават за „органично експериментално сътрудничество, което отхвърля всички стерилни и догматични теории“.
Художниците от КоБрА чувстват, че трябва да тласнат изкуството в нова посока, да предложат нова формула и ново художествено присъствие – отдалечено от всякакви стерилни академични теории. Това е реакция не само срещу културния елит, но и срещу установения ред и изкуството, утвърдено в годините.
„Творението преди теорията“ – настояват артистите от кръга. Отхвърлят категорично формалистичните ограничения върху творчеството и се фокусират върху естествения талант и креативност, присъщи на всеки човек, черпейки вдъхновение от изкуството на децата и психично болните. Те не се обръщат към музеи или галерии за вдъхновение; по-скоро гледат към древните скандинавски митове и естетиката на примитивизма – така се създава езикът на КоБрА. За Корней и неговите колеги тези източници носят дълбоко и освежаващо усещане за обновяване.
Художниците също така се противопоставят на твърдата геометрия на Пит Мондриан и кръга Де Стийл, както и на академията, опитвайки се да се откъснат от твърдите форми, които тогава доминират на авангардната сцена. Вдъхновени са отчасти от сюрреалистичния автоматизъм и създават интердисциплинарни произведения.
Движението КоБрА бързо напуска първоначалните си границите, като включва около 60 поети, художници и скулптори от Германия, Швеция, Франция и Англия, както и от Дания, Белгия и Холандия. В крайна сметка то ще бъде погълнато от собствената си яростна енергия: групата се разпада през 1951 г., само три години след създаването си. До голяма степен това се дължи на дълбокото несъгласие относно ролята, която политиката трябва да играе в изкуството. Докато Констант и Йорн подкрепят комунистическите движения, които тогава набират сила на Запад, Дотремон смята, че групата трябва да остане напълно дистанцирана от политиката.
Малко художествени школи от епохата след Втората световна война се оказват толкова радикални, колкото движението КоБрА по време на разцвета си. Макар и краткотрайно, КоБрА несъмнено оставя своя отпечатък върху членовете на движението, а и не само върху тях. Наследството на КоБрА може да бъде проследено в примитивистичния стил на Жан Дюбюфе, изпълненията на японската група Гутай, жестовите страсти на абстрактния експресионизъм в Ню Йорк и ярките образи на Жан-Мишел Баския. Неразбрана в началото, днес КоБрА е закотвена в европейска история на изкуството.
Изложбата „Точка, петно и пръски. КоБрА (1948–1951)“ в галерия УниАрт на НБУ ще представи произведения на художниците Карел Апел (1921–2006) и Корней (1922–2010), както и на по-млади творци, повлияни от социалните и творческите идеи на КоБрА. В духа на движението дизайнът на експозицията включва специалното участие на шестгодишния Тома Димитров.
Надежда Янакиева е завършила магистърската програма „Изкуствознание“ в Нов български университет. Понастоящем е докторант в Институт за балканистика с център по тракология при Българската академия на науките.