Начало Галерия Точки, петна и пръски
Галерия

Точки, петна и пръски

Надежда Янакиева
28.09.2023
2537
© УниАрт

Изложбата „Точка, петно и пръски. КоБрА (1948–1951)“ е посветена на 75-ата годишнина от създаването на движението и ще представи произведения от колекцията на Нидерландското посолство в София. От 4 до 20 октомври 2023 г. в Галерия УниАрт на Нов български университет

Годината е 1949. В холандски вестник излиза статия, озаглавена Botch, Blotch, Splotch, описваща новата изложба в Музея Стеделийк в Амстердам. На самата изложба има неразбираеми картини, а четенето на стихове по време на откриването подтиква публиката към юмручни битки.

Бунтът на КоБрА възниква в годините след Втората световна война. Макар светът вече да е различен, в изкуството нищо не се е променило, напротив възстановяват се традициите от предвоенния период на 30-те години. Модерните предвоенни образи и стилове се връщат с пълна сила – сюреализъм и абстрактно изкуство, дадаизъм, експресионизъм, фовизъм. Повечето артисти следват тези утъпкани пътеки. Но в сянката на старите модели изникват нови идеи.

На 8 ноември 1948 г. в едно парижко кафене срещу Нотр Дам група от петима художници: Констант (Констант Антон Нювенхойс), Корней (Гийом Корнелис ван Беверло), Карел Апел, Жозеф Ноаре и Асгер Йорн, ръководени от белгийския художник и поет Кристиан Дотремон, основават движението КоБрА. Името произлиза от първите букви на трите северноевропейски града – Копенхаген, Брюксел, Амстердам – откъдето са членовете на групата. В първия си манифест „Каузата е чута“ те призовават за „органично експериментално сътрудничество, което отхвърля всички стерилни и догматични теории“.

Художниците от КоБрА чувстват, че трябва да тласнат изкуството в нова посока, да предложат нова формула и ново художествено присъствие – отдалечено от всякакви стерилни академични теории. Това е реакция не само срещу културния елит, но и срещу установения ред и изкуството, утвърдено в годините.

„Творението преди теорията“ – настояват артистите от кръга. Отхвърлят категорично формалистичните ограничения върху творчеството и се фокусират върху естествения талант и креативност, присъщи на всеки човек, черпейки вдъхновение от изкуството на децата и психично болните. Те не се обръщат към музеи или галерии за вдъхновение; по-скоро гледат към древните скандинавски митове и естетиката на примитивизма – така се създава езикът на КоБрА. За Корней и неговите колеги тези източници носят дълбоко и освежаващо усещане за обновяване.

Художниците също така се противопоставят на твърдата геометрия на Пит Мондриан и кръга Де Стийл, както и на академията, опитвайки се да се откъснат от твърдите форми, които тогава доминират на авангардната сцена. Вдъхновени са отчасти от сюрреалистичния автоматизъм и създават интердисциплинарни произведения.

Движението КоБрА бързо напуска първоначалните си границите, като включва около 60 поети, художници и скулптори от Германия, Швеция, Франция и Англия, както и от Дания, Белгия и Холандия. В крайна сметка то ще бъде погълнато от собствената си яростна енергия: групата се разпада през 1951 г., само три години след създаването си. До голяма степен това се дължи на дълбокото несъгласие относно ролята, която политиката трябва да играе в изкуството. Докато Констант и Йорн подкрепят комунистическите движения, които тогава набират сила на Запад, Дотремон смята, че групата трябва да остане напълно дистанцирана от политиката.

© УниАрт

Малко художествени школи от епохата след Втората световна война се оказват толкова радикални, колкото движението КоБрА по време на разцвета си. Макар и краткотрайно, КоБрА несъмнено оставя своя отпечатък върху членовете на движението, а и не само върху тях. Наследството на КоБрА може да бъде проследено в примитивистичния стил на Жан Дюбюфе, изпълненията на японската група Гутай, жестовите страсти на абстрактния експресионизъм в Ню Йорк и ярките образи на Жан-Мишел Баския. Неразбрана в началото, днес КоБрА е закотвена в европейска история на изкуството.

Изложбата „Точка, петно и пръски. КоБрА (1948–1951)“ в галерия УниАрт на НБУ ще представи произведения на художниците Карел Апел (1921–2006) и Корней (1922–2010), както и на по-млади творци, повлияни от социалните и творческите идеи на КоБрА. В духа на движението дизайнът на експозицията включва специалното участие на шестгодишния Тома Димитров.

Надежда Янакиева е завършила магистърската програма „Изкуствознание“ в Нов български университет. Понастоящем е докторант в Институт за балканистика с център по тракология при Българската академия на науките.

Надежда Янакиева
28.09.2023