Комета, но не Халеева, възвести рождеството на нова традиция: „Орфеевата комета“ от Добринка Табакова бе в началото на пищната гала за оповестяването на Тракийските награди на 23 юни в пловдивския Античен театър.
Забележителна е находката да прозвучи тъкмо тази творба, тъкмо на това място и да бъде отличена авторката ѝ – та най-после десетата ѝ поредна награда да дойде от родината България (след девет големи задгранични отличия). В поетичната симфонична миниатюра митът за Орфей и европейската музикална традиция и съвременният оркестров език се сливат в образ на светлина, движение и непрекъснатост на музикалната памет.
Сякаш всичко наоколо изобилства от въображаеми знаци и послания. Сещам се за един друг музикант легенда със същото име, Добрин – вградил по безподобен начин сянката си в музикалната култура на Пловдив, диригента Добрин Петков. Не бе тракиец по рождение, но пловдивското музикално училище носи неговото име, а единствено неговият портрет в цял ръст висеше в диригентската стая на Пловдивската филхармония, днес оперно-филхармоничен оркестър, стълб на гала-концерта. Добрин сигурно доволства в небесата. А Добринка, неговата достойна следовница, е щастлива с бронзовия Орфей в прегръдките си, по собствените ѝ думи.
Такова звездно нашествие в една вечер, в извънстоличен град – България май не познава. Главозамайващи двама гости от чужбина! Единия го познаваме – полския контратенор Якуб Юзеф Орлински, но не познаваме висотите, до които го е довело развитието му. Или пък към които го подтикна партньорството с друга мегазвезда – Соня Йончева.
И не мога да не цитирам остроумието на пианистката Юлия Петрова: „При Йончева и Орлински дори комарите спряха да летят“.
Другият поразителен чуждестранен гост го познава целият свят, без България и без Пловдив: венецуелският тромпетист Пачо Флорес – едно от „децата на улицата“, бездомните възпитаници на прочутата Ел Система. Този находчив метод, щедро финансиран преди десетилетия от Венецуела, успя да превърне десетки деца в неравностойно положение във всеотдайни инструменталисти-оркестранти-майстори не само в страната, но и по целия свят.
Българските музиканти съставляваха не по-малко ярка част от съзвездието на Тракийските награди. Начело е сияйната Ана Томова-Синтова. Годините не отнемат от светлината на ореола ѝ. Щастливи бяхме да чуем нейното много сърдечно видеопослание, изпълнено с доброта и мъдрост. До нея – преизпълнена с похвална почит и преклонение, се нареди учредителката на Тракийските отличия Соня Йончева. Нейният дует с контратенора Орлински (Попея и Нерон, Монтеверди) – беше спиращ дъха и изправи публиката в Античния амфитеатър на крака. Тъкмо в „Коронацията на Попея“ от Монтеверди бе международният пробив на Йончева, когато я поканиха да пее в ролята на Фортуна на знаменития оперен фестивал в Глайндборн, Великобритания.
Вера Немирова е комай първата българска режисьорка, добила голямо международно признание с постановките си по първокласните европейски сцени. Тук, в България, ѝ повярвахме безусловно след русенската постановка на „Катерина Измайлова“ от Шостакович, паметно събитие! Удивени тогава, през 2015 г., май още не бяхме посмели да си дадем сметка какво съкровище ни е Вера Немирова, която днес успешно подкрепя и Варненската опера. При все че понякога я определят като българо-германска режисьорка, тя е здраво свързана с корените си и неслучайно при инсценировката на целия Вагнеров „Пръстен на Нибелунга“ във Франкфурт вкарва в мизансцена на германския митологичен герой Зигфрид нестинарския танц върху жарава. Удивителна находка, знакова!
Млада прекрасна вокалистка се сдоби с отличието за дебют – грузинката Екатерине Буачидзе – човек се чуди на кое повече да се радва – на красивия ѝ, гъвкав, тембрист и безукорен глас, на омайната външност или на заразителната артистичност. Младата певица миналата година бе отличена с Първа награда на оперния конкурс „Опералия“ при провеждането му в София.
Емануил Иванов също е сред чудесата, защото е нестандартен и своеобразен творец, без да е показно екстравагантен, при когото извънредността e съградена върху задълбочена и индивидуализирана музикална мисъл, пределна, ненатраплива виртузност, огромен репертоар и потенциал.
Инициативата Тракийски награди за класическа музика се заражда сред идеите на Соня Йончева през 2025 г., когато тя съумя да покани световнозначимото оперно състезание „Опералия“ в София и да организира провеждането му заедно с компанията си SY11 Events. Амбицията на Йончева е да популяризира Тракийския регион като люлка на цивилизацията, за което едва ли би могло да има по-подходяща кулиса от невероятния пловдивски Античен театър.
Соня Йончева: „Целта ми е да промотирам пред целия свят дълбоките корени на нашата култура, най-заслужилите ни творци и достойното място на страната ни редом до големите образци на класиката в глобален план. Инициативата е кулминация на многогодишните ми усилия покрай „Гала в София“, списанието „Български артист“ и другите формати, чрез които аз и партньорите ми се опитваме да изграждаме мостове между епохите, жанровете и самите хора по света и у нас“.
Рядко крупни международни отличия се решават и присъждат еднолично, това е привилегия само за най-големите артисти с безусловна висока компетентност, с високи цели и идеали и обхватна мрежа от контакти и взаимосвързаности. Соня Йончева има 20-годишна кариера на световните сцени. Заедно с компанията си SY11 Events се ангажира с продуцентска, предприемаческа и издателска дейност, има авторитета, контактите и наблюденията, за да може сама, без жури, да определи кои да са лауреатите. Предвижда се наградите да бъдат ежегодни. Знакът им е ювелирна статуетка изображение на Орфей с неговата лира, символ на музикалното и поетичното изкуство. Неин създател е известният бижутер Петър Арбов.
Пловдивската опера застава рамо до рамо с Йончева като партньор в нелекото начинание, предоставяйки целия си творчески потенциал – оркестър, хор, сценографи, художници, логистика и пр. Концертът на церемонията се изнесе от оркестъра на операта под диригентството на Диян Чобанов. Той сподели: „За Опера Пловдив е истинска гордост да застане до Соня Йончева – нашата съгражданка, която покори най-големите световни сцени. Когато един артист от такава величина помни корена си и инвестира авторитета си в родния град, това е вдъхновение за всички ни. Вярвам, че с тази церемония не само бляскаво откриваме 13-ото издание на фестивала Оpera Open, но и още повече го утвърждаваме като международна платформа, на която българските и световните артисти се срещат на най-високо ниво“.
Има един голям подвиг в българската музикална история от последните години. Тогава, през 2010 г., никак не ѝ се вярваше на музикалната ни общественост, че така специалните опери от Вагнер са възможни за осъществяване на софийската оперна сцена. Май само режисьорът индендант Пламен Карталов беше оптимист. Оттогава до днес публиката в София, че и другаде по света, видя цели девет Вагнерови опери – родна продукция. Несломимият Карталов оптимизъм победи, че даже и роди цял Вагнеров фестивал. Германци, англичани и други, прословутите Вагнерови пилигрими, идват да слушат и гледат Вагнер в София! Точната съдническа везна на Соня Йончева справедливо определи Вагнеровия фестивал за продукция на годината.
Две героини, две прими от Софийската опера и балет съвсем заслужено получиха своето индивидуално Тракийско отличие. Габриела Георгиева е сред любимите гласове от трупата на националния ни оперен театър. А Марта Петкова носи на крехките си танцьорски плещи основния балетен репертоар на „Врабча“ 1. Трудно можем да си представим Националния ни оперен театър без таланта и всеотдайността на двете.
Още една трупа става колективен носител на Тракийската награда на Соня Йончева – Баварската държавна опера. Трябва да си прекрачвал прага на тази свещена обител, която в Мюнхен дели мегдан с емблематични ансамбли като Симфоничния оркестър на Баварското радио, Мюнхенската филхармония и Мюнхенските симфоници, за да имаш представа от ранга и класата. С над 350-годишна история, институцията е сред най-реномираните световни сцени. Ето само няколко внушителни параметри в цифри: годишно 600 000 гости, над 400 събития. За този сезон – над 40 заглавия от пет века и 20 балета. Владимир Юровски е понастоящем нейният генерален музикален директор, с впечатляващи предшественици, сред които Рихард Щраус, Бруно Валтер, Зубин Мета, Кент Нагано, взривилият ни неотдавна Кирил Петренко.
Да дадем думата на възторжената хилядна публика с гласа на един виден тракиец – проф. Славик Табаков, почетен президент на Международния съюз на физическите и инженерни науки в медицината (IUPESM). „Събитието беше невероятно и историческо, което никой не очакваше. Нямаше много реклами по националните медии… Хора бяха дошли от София и други градове основно да чуят Соня Йончева плюс „някакви награди“. Събитието обаче избухна като най-важния ренесанс за траките, който съм виждал… Да е жива и здрава Соня за този великолепен ход – направи го сама с компанията си.“
Ето и гласа на един от носителите на Тракийските награди, пианиста Емануил Иванов, който отговаря на въпроса какво е Тракия за него: „Магия!“.
Тракийски награди за класическа музика на Соня Йончева. Гала концерт и награждаване на 23 юни 2026 г. в Античния театър в Пловдив
Анна Томова-Синтова (сопран) – за цялостен принос към класическото изкуство;
Габриела Георгиева (сопран) – певица на годината;
Якуб Юзеф Орлински (контратенор) – певец на годината;
Марта Петкова (балерина) – балетна артистка на годината;
Вера Немирова (режисьорка) – режисьор на годината;
Добринка Табакова (композиторка) –композитор на годината;
Екатерине Буачидзе (мецосопран) – дебют на годината;
Пачо Флорес (тромпетист) – солист (музикант) на годината;
Емануил Иванов (пианист) – млад артист на годината;
Вагнеровият фестивал на Софийската опера и балет (с Пламен Карталов като директор и режисьор) – продукция на годината;
Баварската Щатсопера – оперен театър на годината.
