0
1183

Триото е невъзможна демокрация

Bodurov_3

На финала на турнето с Теодосий Спасов и Сандип Батачаря и след второто издание на фестивала Radar във Варна –  с живеещия в Амстердам български пианист разговаря Цветан Цветанов.

Димитър Бодуров определено е едно от най-важните имена, за които ценителите на джаза се сещат през последното десетилетие, винаги щом става дума за интересни български автори, живеещи и записващи някъде другаде. Другадето в случая е Амстердам, изключително плодотворна среда за всякаква новаторска музика, но в случая по-важен е човекът, а не мястото. Защото Митко има своя принос и към тукашната култура не само с фолклорните мотиви, умело и ненатрапчиво вплетени и в първия албум на „Бодуров Трио“, Stamps From Bulgaria, от далечната вече 2008, а и в по-късните си проекти, но и с това, че вече втора година е един от организаторите (заедно със Светлозара Христова и Мануела Саркисян) на Radar Festival Beyond Music – смело и авангардно начинание без много еквиваленти на тукашна почва. Тазгодишното (второ) издание на фестивала във Варна включваше, както е заложено още в името му, среща на визуална поезия и индъстриъл-рокедрол (дуото Incite от Германия), концерт на Биляна Вучкова под звездно небе на закрито (в Планетариума), съчетание на съвременна импровизирана музика с танц, и въобще всичко, до което музиката може да стигне посредством досега си с другите изкуства.

Веднага след фестивала Димитър Бодуров подхвана друг проект – кратко турне в трио заедно с Теодосий Спасов и индийския перкусионист Сандип Батачаря. Това турне завършва на 7 септември в София (НДК, „Студио 5”).

Нашият разговор естествено започва от двойната роля на музиканта като организатор. Нека да припомним, Radar съвсем не е първият фестивал, който  организираш.

Да, по стечение на обстоятелствата към титлата си музикант прибавих и организатор. Стана съвсем спонтанно, когато преди години в Холандия реших да направя фестивал за дуо от пиано и барабани. По дефиниция думата „фестивал” означава да празнуваш. В случая (www.keysandstix.com) реших да празнувам(е) този формат на изкуството да свириш дуо. Това доведе и до другите събития, които организирах – Джаз и вино (серия концерти във Варна) и сега фестивалa Radar. Той обаче е наистина фестивал – като програмиране и организация. Едно събитие, което има наистина обществено въздействие и обещава да се превърне в нещо сериозно.

На Radar ти участва с едно по-авангардно представление – танцово-музикалния пърформанс Causality, който, както виждам, с всяко следващо представяне се обогатява (този път и с участието на Митко Семов).

Causality е представление на английският хореограф Питър Ленг. Питър е все още танцьор в Кралския балет в Амстердам, откъдето се познаваме, и се радвам, че той предприе тази крачка към хореографията. Изключително деликатен човек с голямо въображение.

Харесва ми да работя с артисти, независимо дали те са музиканти, танцьори или художници. Истинските артисти се разбират на езика на изкуството – символи, форма и енергия. Всичко останало е гола техника, похвати. Музиката на Causality е студийно записана и скоро ще излезе в дигитален вариант. Това няма да е първата различна от „Бодуров Трио“ музика, която съм правил и издавам. Просто още една страна от артистичното ми амплоа.

А в каква насока развиваш триото си към настоящия момент, след втория албум? Разбира се, включвам като допълнителен въпроса за фолклорните мотиви, които под една или друга форма присъстват и в двата ти албума.

Всъщност албумите са три, но вторият не е официално издаден. Сега работя по четвърти албум с триото, който си представям да бъде по-продуциран, по-компактен, по-динамичен. Някак по-ярко отражение на времето, в което живеем. Времето, в което българският фолклор (наред с всички останали фолклори) търси своето място в айподите на младите хора и в обществената памет. Наистина обичам фолклора ни и затова се опитвам да го включа в моето лично пътуване във времето.

И тъй като отворихме дума за фолклорните мотиви, коя беше първата ти среща с фолклора и на каква възраст?

Баща ми свиреше народна музика и като малък с него често ходех по сватби и други поводи, на които свиреше. Впоследствие открих много повече от сватбарския фолклор. Някак естествено започнах да интегрирам фолклора в моята музика. Харесва ми дълбочината и примитивността на фолклора. Съвременната музика е твърде интелектуална, но тя е и огледало на времето, в което живеем. И все пак ми харесва да се връщам в едно въображаемо време, където хората не са имали ток, радио и лампи, а са си пеели песни един на друг. Това е бил единственият начин те да се запазят – и песните, и хората.

На видеото: Бодуров Трио

В момента приключваш турне с Теодосий Спасов и индиеца Сандип Батачаря на табла (Project Pulse). Какъв е пулсът точно на тази формация?

Триото се оказа моят любим формат. Една невъзможна демокрация. Имам може би 4 триo-формации. Тази с Теодосий и Сандип е най-мистериозна – от древна Индия, през мистерията на българските гласове и кавали, та до абстракцията на съвременния джаз. И някъде там има едно ядро, което пулсира, разказва своята история. Много е странно. Всъщност идеята за пулса ме впечатли особено, когато чух сърцето на сина ни за пръв път, още в утробата. Беше адски бърз. Един нов човек, който пулсира заедно със света, който още не е видял. Някаква странна връзка със сътворението.

Какво ти прави впечатление в културен план при кратките ти (или не чак толкова кратки) завръщания в България, ако сравниш например 2008 и 2015 г.?

България е станала модерна страна. Вече и тук има H&M и ИКЕА. Вече и тук брандират сиренето като фета. Вече и тук хората искат да живеят живота, който им продават по телевизиите и списанията. Да са част от една по-красива световна култура. Хубавото е, че имат избор – поне някои от тях. Хубаво е също, че все още има няколко останали непокътнати места – не много, но ги има. Че все още варенето на ракия и чушкопеците не са забранени със закон. Има фестивал на лютеницата, но пита ли някой какви са доматите в тези лютеници – български или гръцки, или даже холандски? И защо трябваше ЮНЕСКО да ни казва, че трябва да запазим страхотните си села, а Европейският съюз да отпуска огромни суми по програми за съхранение, които обаче не ги запазват, а ги превръщат в туристически резервати? А какво стана с горите и плажовете?

Но със сигурност от 2008-а насам има по-модерни хора. В добрия смисъл на думата.

С Теодосий и Сандип