В историята можем да намерим много примери за успешни състави, базирани на приятелски отношения още от ученическите години. Такъв е и пътят на трио Infinito – Гергана Несторова – пиано, Мартин Стоянов – кларинет, и Сион Найман – виолончело. Тримата музиканти имат самостоятелна кариера поотделно, но въпреки многобройните си ангажименти намират време и да музицират заедно. Зад гърба си имат не един и два концерта винаги с разнообразна програма. И някак съвсем логично идва моментът да издадат дебютен албум[1]. Но да се върнем към началото на съвместното им музициране.
Гергана Несторова: „Когато през 2000 г. се запознахме с Мартин, Сион все още не е бил роден. С Мартин свирим заедно от студентските години. В Музикалното училище в Бургас ние бяхме в ядрото на класа. Винаги сме били в прекрасни приятелски отношения, бяхме лидери на класа. Но имаше и една здравословна конкуренция между нас с Мартин, която дърпаше и двамата напред в развитието ни като музиканти и изпълнители, но и в изучаването на общообразователните предмети. В Музикалното училище съм свирила по камерна музика в други състави, но с духов инструмент, освен по съпровод, не съм свирила. През годините сме си говорили с Мартин, че искаме да музицираме заедно, но чак в Музикалната академия пътищата ни се събраха. Сред първите неща, които изпълнихме, бяха двете сонати за кларинет и пиано от Йоханес Брамс. От този момент започнаха нашите търсения. В случая човешкото приятелство е в основата на това да свирим заедно, както и доверието, че можем да разчитаме един на друг. Но после Мартин взе трети и четвърти курс за една година и замина. Той може да разкаже за пътя си в Германия и за това, че един от фокусите му там е била именно камерната музика. Имаше един период от 2012 до 2019 г., в който не сме свирили заедно. Но през 2019 г. той ми предложи да направим концерт в Бургас, нашия роден град. Така тръгнаха нещата, защото концертът премина доста успешно с много разнообразна програма за кларинет и пиано. След това Мартин предложи да изпълним Триото на Александър фон Цемлински, защото музиката е изключително красива и не се изпълнява много често. Партитурата е предизвикателна. Произведението се уповава на традициите на късния немски романтизъм. Мартин ми каза да потърся български виолончелист, но по една или друга причина не се спряхме на конкретно име. През 2019 г. аз работех като преподавател по пиано в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. По време на моя конкурс за позицията се провеждаше и конкурс за преподавател по виолончело. Спомням си, че тогава Теодора Атанасова, която се явяваше, ми сподели, че на един от ключовите моменти в конкурса – провеждането на открит урок с ученик, е имала възможността да работи със Сион Найман, много талантливо момче. Аз, разбира се, го бях чувала като име. След това, по време на пандемията от ковид, всичко пропадна, но някъде към 2021 г. Мартин отново повдигна темата за Триото на Цемлински и неговото изпълнение. Аз вече бях слушала Сион на няколко концерта. Бяха ми направили впечатление изразителният звук и отношението, което има – доста дълбоко за неговата възраст. И така малко преди да замине да учи в Берлин му предложих да свири с нас по конкретен проект, озаглавен „Вдъхновението Брамс“. Мартин е генераторът на идеята да направим Триото на Цемлински, вдъхновено от Брамс, и да го съчетаем с камерни произведения за пиано и виолончело, и кларинет и пиано. Сион избра да изпълним доста предизвикателната Соната на Рихард Щраус. За мен беше огромно удоволствие да свиря на този концерт с двамата. Той беше през април 2022 г. Не съм си представяла, че това ще бъде началото на едно истинско трио и нещо дългосрочно“.
Мартин Стоянов: „След като заминах за Германия, в първите години ми липсваше камерното музициране. Точно това, което и Гергана обясняваше – химията по време на музициране, воденето на обща музикална идея. Аз заминах за Германия с чисто звукови търсения. След завършването на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ аз продължих да свиря на кларинет по Системата „Бьом“, но някак не успявах да намеря звука и тембрите, които да са близки до моята концепция как трябва да звучи кларинетът, особено за късноромантична музика като Брамс и Шуман. Безспорно смятам, че френският кларинет има страхотни качества, но произведенията, написани от немски композитори, са изцяло с мисълта за тембровите специфики на немския кларинет. През първите години аз трябваше да сменя системата и паралелно да работя с различни музиканти. Забелязах в този процес, че много неща ми липсват, и затова отново потърсих Гергана, защото в периода, в който работихме заедно, израснах много като музикант. В едно ансамблово свирене винаги има обратна връзка. След като направихме първите концерти като дуо, паралелно в Германия имах няколко състава, с които работех, докато не изкристализира един духов квинтет с името ансамбъл „Фантастик“. Свирейки с този състав, аз добавях и струнни инструменти и в този момент осъзнах, че на нашето дуо с Гергана липсва точно това. Един много специфичен тембър, виртуозност и дълбочина в звука, която по мое мнение единствено виолончелото може да пресъздаде. Тъй като от доста години вече бях извън България, изобщо нямах представа кой музикант може да бъде подходящ. Гергана ми разказа за Сион. Направихме този първи концерт и за мен беше важно да продължим, за да разберем до каква степен ще можем да работим заедно и занапред. По време на репетициите ми беше изключително интересно да наблюдавам как Гергана и Сион музицират и след като повторихме програмата и във Франкфурт, за мен беше ясно, че имам желание да продължим по-сериозно като трио“.
Какво е усещането да свири в трио Infinito и за Сион Найман, млад изпълнител, който винаги търси нови сцени. „Това, което аз намирам за много специално в камерната музика, която е най-висшата форма на музициране, е, че тя изисква всички във формацията да достигнат едно общо смирение в името на музиката и нейното изпълнение. Това, което аз изпитвах на първия концерт, докато музицирахме с Гергана и Мартин, беше интензитетът. Намирам, че нашето музициране се получава, тъй като и тримата сме абсолютно откровени в това, което правим. Много сме искрени един с друг и си позволяваме да навлезем в личното пространство, да предизвикваме другия да пробва някоя идея. Ти сам да приемаш идеята на другия, различна от твоята. Мисля, че това прави нашия състав толкова специален, защото егото остава извън стаята и ние се събираме с цел да постигнем най-добрата интерпретация. Аз мисля, че това се получи още при първия ни концерт и то ни събра дългосрочно. Много е трудно да намериш хора, които са склонни да допуснат такава близост при свирене. В този момент ти си толкова раним и въпреки това успяваш да затрептиш в един ритъм, за да се превърнете в жив организъм. Въпреки че уча в Германия, за мен България остава много специално място, защото тук съм започнал моя музикален път и тук съм изградил първите музикални приятелства. За мен е много важно да се връщам, да поддържам връзка с България и да свиря тук, а трио Infinito ми даде тази възможност.“
Въпреки че тримата живеят в различни градове (Гергана Несторова в София, Мартин Стоянов във Франкфурт, а Сион Найман в Берлин), те намират начин да репетират. Първият концерт на музикантите е записан от проф. д-р Кремена Ангелова, която забелязва, че съставът има потенциал да се развива. Именно тя отправя покана към изпълнителите да направят албум. Включват: Трио в ла минор, оп. 114 от Йоханес Брамс, Трио в ре минор, оп. 3 от Александър фон Цемлински и тук идва изненадата – в албума присъства специално написана за състава съвременна българска творба от Петър Керкелов, озаглавена la grande tristezza. Композиторът споделя, че в основата на пиесата е заложена тъгата и нейното представяне в различните ѝ измерения.
„Той е изключително концептуален автор и е уловил много добре нашите търсения. Ние като трио сме щастливи, че можем да добавим към репертоара си съвременна българска творба, и то от такъв талантлив композитор. И обещаваме, че освен че ще бъде записана, тя ще има и дълъг концертен живот. Смятаме, че това е наш дълг – да даваме възможност за изпълнение на съвременни пиеси. Творбата е много интересно структурирана; тя тръгва от абсолютната нула със секундови ходове, които носят безметежност, безвремие и въздух, а в самия край на композицията тъгата не е представена като нещо фаталистично, а точно обратното – като част от нас и въпреки усещанията, които изпитваме, провокирани от нея, животът продължава. Пиесата няма край, това е композиционното желание на автора – той изрично държи интерпретацията и начинът, по който финалният такт се разглежда от музикантите, да бъдат откъснати. Да няма предвидимо закриване на фразата. Иска да остане в тишината откъснато“ – споделят изпълнителите.
Няма как да не обърнем внимание и на името Infinito, което тримата са избрали за своя състав. „За нас беше важно то да носи стойност за музикантите. Тази дума носи значение за безкрайност в нашето музициране и в нашата отдаденост и откровеност към музиката – казва Сион и допълва: – Сигурен съм, че с времето ще придобива и нови значения, които тепърва ще откриваме.“
Изпълнителите вече представиха в три концерта в София, Пловдив и Виена своя дебютен албум, съвсем скоро очакваме неговата поява и на музикалния пазар.
[1] Подкрепен от Европейския съюз по проект, реализиран по Плана за възстановяване и устойчивост.
Валерия Христова-Димитрова е завършила Националното музикално училище „Любомир Пипков“ със специалност „Виола“ и хорово дирижиране в класа на проф. Мирослав Попсавов в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. От 2017 г. е музикален редактор в БНР. Автор и водещ на специализирани музикални предавания, сред които „Метроном“, „Музикални вечери“, „Български изпълнители“ и др. От януари 2024 г. е завеждащ редакция „Музика и музикални събития“ на програма „Христо Ботев“.
