Иконите, на които е изобразена Божията майка, са десетки видове – Одигитрия, Оранта, Умиление, Млекопитателница, Троеручица, Неизгаряща къпина, Радост за всички скърбящи… Винаги се рисува с мафорий – дреха, която покрива главата и рамената, дрехата, която е носила. Двама византийски благородници я открили в дома на евреин християнин в едно село до Назарет през V век по времето на император Лъв І Велики (Тракиец), откъдето била пренесена в Константинопол и положена храма във Влахерна. Покрита с този вишнев мафорий, Пресветата Дева е украсена с три златни звезди – на челото и на двете ѝ рамена. Те символизират нейното девство до раждането, при раждането и след раждането на Божия Син. Символизират също и Светата Божествена Троица. На някои икони фигурата на Богомладенеца закрива едната звезда, като по този начин се подсказва Боговъплъщението. Както звездите украсяват небесния свод, така трите звезди на иконите на Божията майка украсяват нейния образ. Тихото сияние на трите звезди е украса и на цялата Църква.

*

Незнайно на пръв поглед защо – заедно с вестта за своето безсеменно зачатие – Мариам научава, че и нейната братовчедка Елисавета, от дълги години безплодна, едва в старините си също е заченала. След срещата между ангела и девицата в евангелския разказ – без да се изразява външно – настъпва съвсем обяснимо напрежение и струпване на събития едно след друго. Йосиф открива, че неговата обручница е бременна, изпада в смут, защото не е изпълнил ролята, която му е била отредена, не е опазил нейната чистота – или той е не е изпълнил обета си пред Бога, или я е оставил тя да съгреши. Йосиф решава, че тайно ще я напусне, макар в онова общество една жена да не би могла да оцелее сама с детето си, без помощта на роднини. Но му се явява ангел и го възпира.

Въпреки яснотата и недвусмислеността на срещата между нея и ангела, Мариам все пак иска да отиде при братовчедка си Елисавета, за да се увери – тя наистина ли е заченала в старините си, наистина ли очаква дете така, както ангелът ѝ е казал? И ето, тя успява да отиде до Йерусалим  или до някой близък „град Иудин“, където живеят онемелият Захария и Елисавета.

Девицата Мариам влязла в техния двор, може би е останала за малко в тишината и сянката на големия чинар, похлопала е тихичко на вратата им. Елисавета е отворила, на лицето ѝ се е изписала изненада, а после изумление, за няколко мига тя като че ли била онемяла също като мъжа си и накрая, преди още да я прегърне, я благословила и възкликнала – откъде ми е това да дойде при мене майката на моя Господ? И се впуснала към Мариам и я прегърнала, и се разплакала, и казала още: точно в мига, в който те видях, младенецът за пръв път проигра в утробата ми. Значи било истина! И двете плачели, и се прегръщали, и целували една на друга ръцете си, и двете знаели една за друга без да са се виждали, без да са разменяли и дума помежду си! А Елисавета откъде знае, че Мариам е бременна? Откъде знае, че носи в утробата си нейния Господ? И двете взаимно знаят за състоянието си, без да го споделяли с никого! Удивлението ни пред тайната нараства заедно с вълнението от тяхната среща. Защото ние знаем – но те все още и не подозират – връзката между двамата младенци в утробите им. Връзката между Иисус и Йоан. Като че ли сега, в този миг, в двора на Елисавета, когато и двете са изпълнени от Светия дух и тайната на Боговъплъщението, чиито носителки стават, те създават връзката между своите неродени още синове. Каква симетрична драматургия има в божественото домостроителство, какъв изящен Божий замисъл!

 А освен това Елисавета със своето бездетство и със своето в старините си зачеване повтаря досущ съдбата на Анна, майката на Мариам, която също цял живот е била страдала заради бездетството си, докато също едва в старините си ражда Мариам. Съдбите и животът на Мариам и Елисавета са неизречимо преплетени чрез тях самите, чрез младенците в утробите им и чрез Божията благодат, която слиза на земята чрез тях.

**

Най-сърдечните си молитви Църквата отправя именно към Богородица. В молебния канон, който усърдно се чете през Богородичния пост, тя е наричана с най-съкровените, най-светите, най-благородните за човека думи изобщо.

Богородице, ние, недостойните, никога няма да престанем да говорим за твоята сила, защото ако ти не бе се застъпила с молитви, кой щеше да ни избави от толкова големи беди? Кой щеше да ни опази до сега свободни?

Сполетян от много напасти, към тебе прибягвам, о Майко на Словото и Дево, търсейки спасение: спаси ме от трудности и беди!

Не ме поверявай на човешка защита, просвета Владичице.

Обръщаме се с любов и доверие към Божията Майка, както се обърнал към нея с псаломските думи първосвещеник Захария, когато я посрещнал в храма на закона: „Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.“

Обръщаме се с любов и доверие към Божията Майка според думите на самата нея: „ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му“.

***

Колко е трогателно и мистично в иконата на Успение – Синът държи духа на майка Си в Своите ръце, както майка държи рожба. Като че ли сега ролите са разменени, сега Той е родителницата на своята родителка, тя се е родила в Него за царството Божие, защото тя е най-охристовеното човешко същество и именно затова е застъпница на човешкия род. Нейното пречисто раждане е направило възможно тя да бъде в обятията на своя Син.