Начало Идеи Три коледни стихотворения от Чарлз Симик
Идеи

Три коледни стихотворения от Чарлз Симик

Соня Андонова
28.12.2019
5011
Чарлз Симик

Някои го наричат литературен минималист, други определят стиховете му като прецизно изградени китайски пъзели, а самият той казва за поезията си: „Думите правят любов върху страниците като мухи в лятната жега, а поетът е просто един вглъбен наблюдател“.

Чарлз Симик е американски поет, преводач и есеист от сръбски произход. Роден е през 1938 г. в Белград, отраснал е в поствоенна Югославия, която напуска със семейството си през 1952 г., за да отиде в Париж. След една година в Париж, Симик емигрира в САЩ, където живее от 1953 г. Започва да пише стихове няколко години след като научава английски език. Първите му публикации са в „Тhe Chicago Review“, когато е на 21 години, а в средата на 70-те години се превръща не само в голям американски поет, но и в поет от световна величина. Самият той иронично обяснява началото на поетичните си занимания на английски език с това, че е искал да впечатли момичетата, което е щяло да стане по-лесно на английски, отколкото на родния му сръбски език. И този вече 60-годишен път в поезията съдържа четиридесет книги с поезия и десет книги с есета. Симик е и носител на много международни награди, сред които наградата „Пулицър“ за поезия през 1990 г. и наградата „Уолас Стивънс“ на Академията на американските поети (2007). Превеждан е и на множество езици. Самият Симик е изтъкнат преводач на поети от бивша Югославия, като негово дело са преводите на Иван Лалич, Васко Попа, Томаж Шаламун, Александар Ристович, Славко Яневски, Новица Тадич и др.

Детството в разрушения от бомбардировките Белград, скитането из Европа, установяването в нова страна неминуемо дават отражение върху неговата поезия. Историята е една от основните доминиращи теми в неговите стихове, самият поет си признава: „Аз съм продукт на историята, а Хитлер и Сталин са моите туристически агенти. Ако не бяха те, вероятно щях да си остана на същата улица, на която съм роден“. Другото определение, което самият той дава за себе си е за „градски поет“, поради факта, че винаги е живял в градове, затова и образите, населяващи стиховете му, произлизат от реалии, видими във всеки един американски град, но умело размесени с древногръцки митове и с европейски културни алюзии.

В своята реч на тема „Защо пиша поезия“, произнесена на връчването на наградата „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията през август 2017 г., Симик казва: „Стихотворенията, които пиша, предимно са къси, изискват безкрайни поправки и често ми напомнят за партии шах. Дали стихотворението накрая ще бъде добро, зависи от това дали някоя дума или образ са на правилното място, а всеки финал трябва да бъде като при една елегантно изиграна шахматна партия – едновременно неочакван и неизбежен“. И наистина, могат да се срещнат критици, които наричат Симик литературен минималист, други пък определят неговите стихотворения като прецизно изградени китайски пъзели, а самият Симик казва за своята поезия: „Думите правят любов върху страниците като мухи в лятната жега, а поетът е просто един вглъбен наблюдател“.

Симик не е привърженик на дидактичната поезия. Стиховете му не налагат изводи, не поддържат тези, не доказват теории. Това е поезия, която говори чрез образи, а тези образи са така ярки, така комуникативни, така ежедневни – всеки от нас ги е виждал – старецът на пейката в парка, маскирани деца на Хелоуин, опожарената сграда, скитниците, майката с количка, лудият проповедник, пекарната, училището, влюбената двойка на плажа или в кухнята… Напрежението между образите, поместването на ежедневен образ в неочакван контекст, нетрадиционното им съчетаване е това, което поражда смислите, това, което формира този нетрадиционен поетичен глас. По думите на критиката, поезията на Симик е трудно да бъде определена, защото е едновременно „и дълбока, и достъпна“.

Две от предложените три коледни стихотворения са от стихосбирката „Драсканици в тъмното“ (2017). Самият Симик споделя в свое интервю, че тези стихове наистина са плод на неговите безсъници, буквално са надраскани на леглото в тъмното (защото не е искал да пали осветлението и да събужда жена си). Но в действителност тези „драсканици“, населени със старци, лунатици, деца, мухи, улични тълпи, полицаи, облаци, и пропити със сардоничен хумор, осветляват тъмните кътчета на душата, мрачните мисли за края на света и за вечността.

През целия свой поетичен път Симик не се отказва от възгледа си за ролята на поезията – да напомня на хората за тяхната човечност и да бъде един от най-добрите хронисти на човешката ситуация.

В ПОЧУДА

Проклинал съм нещо или някого,
докато съм се мятал и въртял през цялата нощ –
или поне така ми казаха, макар че нямам спомен.
кой може да е той, ето защо се взрях
в света навън в почуда.
Скреж, нападал по храстите красиво
като гирлянд на коледна елха
и ето лимузина черна като катафалка
пропълзява в картината, спира при всяка
пощенска кутия все едно търси нечие име
и не го открива веднага,
А гумите ѝ квичат като прасенца,
вдигнати във въздуха от месаря.

ДЕКЕМВРИ

        Вали сняг,
а все още скитниците
        пъплят
с провесени рекламни табелки –

        едната провъзгласява
края на света
        а другата
тарифите в местна бръснарница

НОЩТА И СТУДЪТ

Палачи със щастливи лица,
накарали сте затворник да се съблече гол
и да стои омотан в електрически жици
като коледна елха
на витрината на универсален магазин
до усмихнато семейство, събрано
около бутафорна тухлена камина.

А пък вие, мъже и жени,
излегнати из тъмните входове,
на улицата, по която вървя,
натъпчете дрехите си с повече вестници,
нощта ще бъде дълга и студена.

Превод от английски език Соня Андонова

Фотография на главната страница Цочо Бояджиев

Соня Андонова
28.12.2019

Свързани статии