След гостуването на президента Доналд Тръмп в Брюксел и в Обединеното кралство за слоновете се появи надежда – те вече няма да са единственият пример за голямо и непохватно създание, незнайно как попаднало сред фини и сложни човешки творения.
Огромният шум от потрошена дипломатическа стъклария има и своята забавна страна. Тръмп първо наруга Германия и я обвини, че е заложник на Русия, след което каза, че има „много, много добра връзка“ с Ангела Меркел. Още повече си изпати Тереза Мей обаче, която научи от президента, че Борис Джонсън – персоналният ѝ конкурент – е перфектен за премиер на Великобритания. Както и че нейният прясно договорен план за Брекзит ще „убие“ възможността за търговско споразумение със САЩ. Веднага след това Тръмп обяви тези свои думи от собственото си интервю пред „Сън“ за „фалшива новина“, хвана Мей за ръката и обяви, че американо-английските отношения са в най-горната категория на „специалното“. Тук Мей си поотдъхна, защото вниманието на Тръмп се насочи към Елизабет II, която той любезно накара да чака 15 минути на слънце. След което нито той, нито Мелания ѝ се поклониха по протоколния ред (в което, да кажем, имаше свежа нотка на републиканска гордост). Но за капак при тръгването им от мястото на срещата Тръмп накара 92- годишната дама да се чуди откъде да мине, така че гостът да не я прегази. Слава Богу – кралицата успя с лавиране да избере безопасен курс.
Новият световен ред?
Строшеното дотук бяха само единични дипломатически вази и чаени сервизи – големият въпрос е дали Тръмп няма да събори целия бюфет на международния либерален ред. Този бюфет е изграден от две етажерки: 1) либерални демокрации с отворени общества; 2) наднационални институции за взаимодействие на либералните демокрации (ЕС, НАТО, Съвет на Европа, СТО и т.н.). С поведението си Тръмп създава впечатлението, че е вдигнал мерника и на двете. Либералният ред няма да си отиде обаче, ако на негово място не дойде нещо друго, което е достатъчно жизнеспособно. Алтернативите са като цяло три:
1.Консервативен идеологически интернационал
Тръмп харесва повече Путин и Ким Чен Ун, отколкото Меркел и Макрон. В неговата градация на врагове „либералите“ изглеждат най-лоши. „Консервативният интернационал“ все пак най-вероятно няма да включи „Ракетния човек“ от Северна Корея, но в него със сигурност ще влязат Орбан, Качински, Льо Пен, Салвини, Вилдерс, АФД, Фарадж, Борис Джонсън… Има и по-трудни казуси – като Путин, БСП и Атака. За тях можем да кажем единствено, че ако Путин влезе в интернационала, и другите две „консервативни“ сили ще са вътре, заедно с останалото българско Тръмп-общество.
Консервативният интернационал ще е обединен около „заплахата“ от „имигранта-терорист“. Тръмп държа реч на тази тема при визитата си и сподели опасението си, че Европа „губи културата си“ заради имиграцията.
Затварянето на границите като политика би могло да разруши ЕС и НАТО, което ще е трагедия само по себе си. В крайна сметка свободното движение и колективната отговорност за сигурността е в основата на тези две организации: самозатварянето на държавите няма как да не разруши тези основи.
Но разрушението на съществуващото не е план за нещо ново. Новият ред би могъл да бъде от два вида. Първо, САЩ ще подберат отделни страни-клиенти в Европа (Великобритания, Полша, Балтика), с които на двустранна основа ще сключват съюзи. Второ, „консерваторите“ от ЕС могат да се опитат да останат заедно и да строят свои отбранителни съюзи, което изглежда абсурдно: представете си взаимодействие между Орбан, Салвини, Фарадж и Каракачанов. Това е сигурен път към балканизация на Европа, което е много различно от европеизацията на Балканите.
Следователно „консервативният интернационал“ ще раздели Европа на клиенти на САЩ, клиенти на Германия, клиенти на Русия и може би на Турция. В този план българското място не е съвсем ясно, но човек може да се досети и за него.
2. Америка първа, Германия първа и България първа
Тръмп може би не цели световна идеологическа трансформация. В крайна сметка той е от либерален Ню Йорк и е част от неговия естаблишмънт – даже се е снимал с епизодични роли в либертински по дух филмови продукции. Тръмп просто иска държавите да се конкурират една с друга на базата на икономическите си интереси. Този икономически национализъм не се интересува от ценностите (консервативни или либерални) на световните сили, а само от търговските им баланси и ресурси. Всяка страна за себе си ще е на първо място, а обективно погледнато най-голямата икономика (към момента САЩ) ще е най-първа сред първите.
Ако това е планът обаче, не е ясно защо Тръмп е против световните търговски споразумения и непрекъснато се опитва да ги предоговаря. В крайна сметка конкуренция е възможна само при стабилни правила: ако една от страните в движение ги променя, останалите също ще спрат да играят по тези правила. Ако Германия е приела сериозно правилата на конкуренцията и е успешна в износа на коли, а Тръмп наложи мита на тези коли, какъв е смисълът от конкуренцията? По-малките партньори няма да инвестират в дългосрочни стратегии, защото по-големият винаги ще може да ги удари и да им вземе печалбите. Адам Смит не е препоръчвал такава политика като път за забогатяване на народите.
Но може би този пиратско-рекетьорски път е ключ към забогатяването на САЩ в настоящия момент? В крайна сметка тя има и армията, и икономиката за подобно поведение. Превръщането на САЩ от световен лидер в световен опортюнист ще доведе до бързата самоизолация на северноамериканската супер-сила, както и до укрепването и консолидацията на други световни региони. Дори Тръмп да успее да разгради ЕС в този процес, САЩ ще се изправят сами срещу един „смел, нов свят“, в който основни играчи ще са Китай, Индия, Русия, Бразилия и т.н. И в този свят Америка по никакъв начинняма да бъде първа. Тя просто ще бъде сама.
3. Ограничен опортюнизъм в рамките на либералния ред
Тръмп е търговец по душа. Той не е идеолог, нито е строител на нов световен ред. Той иска в рамките на статуквото да сключи най-изгодната за САЩ сделка, като непрекъснато тества докъде може да стигне, без да рухне цялата постройка.
Ако тази хипотеза е вярна, Тръмп не цели да закрие НАТО, но ще се бори до дупка за увеличени вноски от съюзниците. Той няма да срива ЕС, но ще използва неразборията, за да продаде генномодифицирана селскостопанска продукция на англичаните, а защо не и на останалите.
При този вариант обаче, световният либерален ред може да стане странична, случайна жертва на действията на Тръмп. Загубата на доверие между партньорите, които ще започнат все повече да се дразнят от опортюнизма на САЩ, лошата негова преценка за това докъде може да се стигне в извиването на ръцете им и други дребни наглед инциденти могат да доведат до срутването на постройката, градена след Втората световна война. Тогава алтернативата на статуквото ще е просто хаос, комедия от грешки, която завършва трагично от гледна точка на Запада. Куриозното е, че след като прахът от преминаването на слона се уталожи, Западът може да реши, че потрошеното е било много по-добро от алтернативите. Но дали ще има ресурси и възможност да го възстанови, е съвсем отделен въпрос.
Тръмп и Русия
Елементи от поведението на Тръмп могат да бъдат приведени в подкрепа на всяка една от трите хипотези. Срещата между него и Путин е важна от гледна точка на това какъв сигнал за световния ред ще излезе от нея. Дали Путин ще бъде приет в идеологически консервативен интернационал? Ако двамата говорят основно за сигурност и борба с тероризма и миграцията, и това е водещата новина от срещата, значи Тръмп тръгва по идеологическия път. Окончателно потвърждение за нея би било споразумение за клиентите им – например, не пипаш Полша и Балтийските държави, Крим е твой, а Украйна ще делим 75% на 25%. Салфетка с тези числа едва ли ще излезе от срещата, но все пак Тръмп седна в креслото на Чърчил при визитата си във Великобритания.
Ако пък той опита да води преговорите от позицията на САЩ като първа световна сила и притисне Русия за Северен поток 2, Украйна, санкциите и т.н., тогава най-вероятно сме във втората хипотеза. Тук за утешение на Путин би могло да бъде произведена съвмесна критика на ЕС, изключване на ЕС от процеса на вземане на важни решения и възхвала на суверенисткия модел на поведение, който и Путин споделя.
И накрая, ако се случи от всичко по малко, най-вероятно сме в третата хипотеза. Интересното е, че и в трите варианта Путин няма какво да загуби. Третият е дори най-удобен за него, защото потенциално може да доведе до неволна и комична ерозия и самосрутване на Запада, което би го дискредитирало дългосрочно.
„Поживём – увидим“ – биха казали с надежда от българското Тръмп общество.
Разбира се, пред слона има и друга алтернатива: да се изправи пред Путин като водач на обединения Запад, като основен говорител на НАТО и пръв приятел и гарант на сигурността на ЕС. Това би бил истинският кошмар за Владимир Владимирович, кошмар, от който той често се стряска насън. Но засилващият се шум от потрошена стъклария подсказва, че Путин ще излезе усмихнат от срещата в Хелзинки.