Годината е 1835, на 2 януари (стар стил) се поставя началото на новобългарското и светско образование в България. Априловото училище в Габрово отбелязва180-годишнината си.
Столетна е традицията, която се гради с ум, любов, търпение, знание и преклонение. В 18-те десетилетия от съществуването на Априловото училище се пише и утвърждава не само историята на едно училище, но и историята на една държава, която в най-тъмното време, на бездържавие и чужда асимилация, оцелява, защото има своите учители, своите благодетели и дарители, своето Първо училище.
Годината е 1835, на 2 януари (стар стил) се поставя началото на новобългарското и светско образование в България. Има спорове дали това е наистина първото светско училище, в което е въведена взаимоучителната метода, но още в началото на ХХ в. този спор е решен в полза на училището на Априлов от учени като Михаил Арнаудов и Иван Шишманов, защото Васил Априлов и неговите съратници не просто изграждат едно училище, а създават цялостна концепция за неговото развитие – от въвеждането на Бел-Ланкастърската система до поканата към Неофит Рилски да бъде първи учител; от създаването на първите учебни помагала до изпращането на възпитаници, които да се обучават в Одеса и след това да се завърнат като учители. И оттогава се зареждат: първият кабинет по физика, първият училищен глобус, първата музейна ученическа сбирка, първият ученически хор, та до създаването на една песен, която и днес звучи навсякъде по света – химна на Република България. Нейният създател замисля и споделя със своите учители идеята за тази песен, още докато е ученик в гимназията, а след това се завръща и като учител – Цветан Радославов, студент на Вилхелм Вунд, учител на цар Борис ІІІ… И други личности, свързани с новостроящата се държава България, имат своето начало в училището на Априлов – Тодор Бурмов, първият министър-председател на новоосвободена България, Райчо Каролев, министър на просвещението и първи директор на първата пълна гимназия по българските земи. Ран Босилек, Алеко Константинов, Иван Гюзелев, Петър Генчев и много други са сред възпитаниците и учителите.
Но идеята на Априлов не би намерила своето продължение без всеотдайната подкрепа на всички дарители, пръв от които е Николай Палаузов, както и на всички габровци. Това дава основание още преди Освобождението, преди книгата на Марин Дринов за Паисий, да се приеме, че Българското възраждане започва с делото на Априлов и със създаването на първото новобългарско училище. През 1872 г. Габровското училище прераства в първата пълна гимназия в поробените български земи. През 1840 г. с дарените от Априлов и Палаузов книги там се създава и първата училищна библиотека в България. От 1889 г. гимназията приема името на своя благодетел и се нарича Априловска гимназия.
През 1925 г., по случай 50-ата годишнина от първия гимназиален випуск на посещение в гимназията е цар Борис ІІІ. Ето част от речта му: „С чувство на истинска радост дойдох тук да взема участие в днешното юбилейно празненство на Габровската Априловска гимназия, което е същевременно и тържество на българската просвета. Приснопаметният и незабравим Васил Априлов запали факела що тлееше в жадната за просвета българска душа и озари свещения и чист път, който водеше нашето напредничаво племе към все по-силно национално съзнание, към политическа свобода и култура. Нека историческата Габровска гимназия живее, крепне и се развива на вечни времена. Да даде Бог, щото от това културно заведение да излязат още много достойни ученици на ония светли личности, които, служейки на просветата, положиха първите основи на нашето духовно и политическо освобождение.”
Сградата на училището е обявена за паметник на културата през 1979 г. През 1988 г. училището получава национален статут със специфична профилирана хуманитарна насоченост, с предмети като литература, старобългарски език, философия, право, театър, изобразително изкуство, музика, журналистика. От 1992 г. е държавно училище с името Национална Априловска гимназия (НАГ). Сградата на старото училище се запазва, но към нея са пристроени нови, модерни училищни корпуси.
Днес гимназията приема ученици в три езикови и две хуманитарни паралелки. Основните изучавани чужди езици са английски и немски, а освен тях като втори език се преподават и френски, руски и гръцки. Хуманитарните профили са български език и литература и история. Предлагат се специализирани и извънкласни форми на обучение – журналистика, етнография, археология, народопсихология, риторика. Към гимназията съществуват камерен смесен хор и театрална работилница. Издават се ученически стихосбирки и хуманитарен сборник с ученически текстове „Денница”, наследил Априловата „Денница на новобългарското образование”. От 90-те години на ХХ в. училището е организатор на Априловите дни на културата, които се провеждат всяка година през май. Те включват ученически семинари, театрални представления, концерти, литературни четения. През 1993 г. се осъществява за първи път прием на ученици след завършен трети клас с интензивно изучаване на френски и английски език, а учениците са обучавани по експерименталната система „Пикси – философия за деца”. От 2001 г. съществува и чуждоезиковият профил новогръцки език, с обучение по антична култура и икономическо развитие на Балканите.
През 1991 г. училището става асоцииран член на ЮНЕСКО, от 2001 г. е член на световната неправителствена организация на лидерите на средно образование Global connections със седалище в Ню Йорк, а от 2013 г. на Асоциацията на Кеймбридж училищата. Ученици от гимназията участват в младежкия форум на ЮНЕСКО за мир и устойчиво развитие на югоизточна Европа по въпросите на световното културно наследство (2011-2012 г.) в Хърватия и Словения; в международен обмен с Националния музей на Румъния АСТРА, Сибиу (2012-2014 г.), в проекта „Надежда” ІІ за европейската памет и съпротивата срещу Хитлер – в Атина и Триполи, 2014 г.
В училищния архив се пазят три много ценни книги – албумът на учителите, който започва с портрета на Неофит Рилски, и в който и до днес се вписват имената на учителите, работещи в гимназията; Книгата на дарителите и Паметната книга, в която могат да се прочетат посланията на видни общественици и интелектуалци от България и света. Първи е Иван Вазов, след него – Екатерина Каравелова, Немирович-Данченко, акад. Дмитрий Лихачов, Вера Мутафчиева, Дилма Русев и много други. Там стоят и подписите на цар Борис III и княгиня Евдокия.
Един от най-вълнуващите моменти в ритуала на училището е клетвата на Априловеца, тя звучи в първия ден, в който учениците встъпват в гимназията, а в последния ден, на тържественото изпращане, възпитаниците се заклеват да останат верни на завета на благодетеля.
Годината е 2015, едно училище чества своя 180-годишен юбилей, в едно училище паметта е силата на личността, а неговите ученици не са само поредните млади хора, които постигат успехи, за да заминат в чужбина. Те учат, за да имат своето право на избор, за да могат да постигнат себе си чрез знание и опит.
„Гласът на камбаната” бе мотото на ритуала пред паметника на Васил Априлов на 14 януари 2015 г. Камбаната на покрива на гимназията огласи града след десетилетия мълчание и символично обяви, че училището е било, е и ще бъде!
Тържественият концерт на учениците от НАГ „Веднъж да стане начало” се превърна в събитие, което показа духа на вярващите в себе си млади хора, подкрепени от добри учители. Тъжно е, че никой извън училищната ни общност не видя това лице на талантливия ученик. А беше необходимо, защото такъв концерт е събитие не само от училищно значение. Министърът на образованието подема инициатива да покаже добрите примери в образованието, а всъщност от години никой не забелязва усилията на малките училищни общности да заявят, че са живи, че не само оцеляват, но и творят.
В концерта звучаха текстове на Васил Априлов, цар Борис ІІІ, Цветан Радославов, на настоящи и завършили ученици, живата музика на известни имена и на начеващи пътя си таланти. А след като станеш свидетел на това как 400 души, събрани в актовата зала на гимназията, на крака изричат:
Аз, възпитаникът на Априловската гимназия, напускам своя духовен дом. Задължавам се да имам усърдие в науките и занапред, да страня от невежеството и да презирам духовната леност. Да имам за свята длъжност да славя името и да защитавам честта на Националната Априловска гимназия. Заклех се!,
тогава вероятно ще повярваш, че малкият ни български свят може да стане по-добър. Надявам се! Честит юбилей, училище!
Владилена Катевска – Катинова, учител по български език и литература в НАГ, Габрово
Трябва веднъж да стане начало…
Публикуваме есето, получило първо място в училищния конкурс „Трябва веднъж да стане начало”, посветен на 180-ата годишнина на Априловската гимназия.
Трябва веднъж да стане начало или веднъж да настъпи краят! Да, можем да кажем, че двете твърдения са еквивалентни в нашата ситуация. Винаги сме живели в свят, в който слагаме край на нещо, за да ознаменуваме началото на друго. Способни ли сме днес да сложим край на „празните” технологични ценности и да дадем начален тласък на истински ценните неща в живота ни като образованието, книгите, колкото и банално да звучи това. Всъщност никак не е клиширано, защото се отдалечаваме до такава степен от истински значимите неща за нас, че дори не говорим толкова често за тях, за да ги наричаме клишета. Да увенчаем с думата „край” технологичните средства, без които не можем днес, звучи доста радикално, затова нека се насочим в следната посока. Готови ли сме да живеем с такива приоритети и цели, с каквито е живял спомоществователят на храма, в който работят заедно и обединяват сили ученици и учители? Можем ли да изведем на преден план в идеалите си целите да се образоваме, да изберем правилния път и да дадем поне малко от себе си на бъдещите поколения, готови да поемат по нелекия път на науките?
В мисълта ми се появи думата „храм”, отнасяща се към училището, в което уча, а именно Националната Априловска гимназия. Обобщаващата дума „училище” е неуместно да използвам, защото Априловото школо е не просто училище, то е една по-висша форма, обагрена с много история и традиции. Храм, нещо сакрално, нещо силно, устояло на всякакви исторически и политически катаклизми, нещо суверенно.
Началото, което поставя Васил Априлов, е изумителен жест и дори подвиг към българския народ, зажаднял за промяна, за нещо ново. Всеки знае за неговото дело и с всеки един учебен ден, идвайки и влизайки в това закрилящо науката ядро, ние си спомняме за Априлов. Той е дал тласъка на просвещението, като е сътворил тази обител, но уникалността идва от това, че поколения учители или, бих ги нарекъл, просветители, са успели да не забравят дори за миг Първоначалото. Да предадат на учениците това, което никога не трябва да забравят, то да стане неделима част от тях и да го уважават, както уважават себе си, а това е именно Априловската гимназия и заветът, който тя им оставя.
Човек, който не се е докоснал пряко до силата, която излъчва гимназията, не би могъл да опише неповторимостта й. В този нов свят всяка година влизат десетки нови сърца, имащи желанието и волята да видят света през един нов прозорец, гледащ към градината, в която растат плодовете на науката и знанието. Живеейки в реалност, която е низ от изкуствено създадени стандарти и цели, единственото чисто и натурално място, в което всеки би намерил утеха, е нашата гимназия.
Светлият подвиг на Априлов не се състои само в това, че е спомогнал за построяването на прекрасното здание, а в това, че е успял да създаде новия дух на образованието в България. Успял да повлияе върху поколения учещи и работещи в Априловото школо.
А самото то създава традиции, които не рухват с времето, а се заздравяват, изпълнявани стриктно, всяка година.
В началото започнах с препратка към днешната мода, технологиите и глобализацията. Направих това умишлено, защото тази вековна сграда, наречена Национална Априловска гимназия, е една добродетел на съвремието ни. Не само сградата, а и трудът, и неотшумяващите традиции, които кипят вътре в нея. Духът вътре те кара да погледнеш на заобикалящото те всекидневие по друг, по-добър и мъдър начин. Приносът на учителите е да въплътят в теб стремежа към повече и повече знания и, най-важното, чрез много труд да успееш да продължиш идеите на Априлов, оставяйки завет за идващите поколения.
Храмът Априловска гимназия е един положителен контраст на заобикалящата го обща пасивна маса с изкривени ценности. Контраст, който би могъл да сложи края на нахлуващата жажда у хората за всичко, но не и за наука. Контраст, който веднъж е сложил началото и ще продължи да го надгражда, който ще спре да бъде контраст и ще стане обединителна добродетел на народа ни.
Калоян Христов, 11 а клас
