„Късмет” е филм за това как сапунените сериали може да променят съдбата на жените в Арабския свят. С режисьорката Нина Мария Паскалиду разговаря Яна ПУНКИНА.

На осми март като част от документалната програма на София филм Фест беше представен филмът „Късмет” на режисьорката Нина Мария Паскалиду (други прожекции: 14 март, 18 ч. в Euro Cinema и 27 март, 16:30 в Дома на киното). Продукцията, в която си партнират компании от пет държави: Гърция, България (Мартичка Божилова, АГИТПРОП), Кипър, Хърватия и Обединените арабски емирства, изследва ефекта на турските сериали. А той е огромен дори само на ниво дистрибуция – сагите се разпространяват и излъчват пред 300-милионна аудитория в осемдесет страни. Гледните точки към феномена са представени чрез личните истории на няколко жени, чиято съдба донякъде е била променена от поредиците. От едната страна стоят жените в Близкия изток и Северна Африка, които виждат в героините на поредиците пример за подражание и вдъхновение да се борят за равни права. На Балканите същите сериали като че ли имат обратния ефект – зрителите им изпитват копнеж по традиционната роля на жената, по един много по-патриархален модел за семейство и романтика. Филмът разглежда сериалите и от страната на индустрията, която ги създава – сценаристки и актриси разказват как героините им привличат подкрепа и постепенно променят консервативното турско общество.

Режисьорката Нина Мария Паскалиду признава, че преди да започне проучванията за филма си не е била почитател на турските сапунени сериали:
Аз самата не гледах подобни сериали и не знаех нищо за тях, но докато живеехме в чужбина, моя приятелка от Турция ми разказа какъв ефект имат те върху консервативните мюсюлмански общности и ми даде статии по въпроса. В тях се разказваше как турските сапунени опери спомагат за еманципацията в Близкия Изток. После когато се върнах в Гърция, открих, че всички ги гледат, включително и баба ми, и си помислих, че това е много интересна тема за документален филм.

Имате ли предположение защо именно турските сериали упражняват много по-силно въздействие от това, което наричаме сериозно кино, от една страна, и от американските сериали и теленовелите, от друга?

Сапунените сериали винаги са били много популярни. Въздействието им е толкова силно, защото всеки ден имат нов епизод. Те влизат в дома на зрителя. Това е много директна комуникация. Освен това жените в Близкия изток и Емирствата често нямат свободата да излизат и са силно повлияни от телевизията. Сапунените опери са създадени така, че зрителят да изгради контакт с протагониста. Така работи поп културата.

Конкретно турските сериали имат по-силен ефект върху региона, защото Турция разказва собствената си история. Опитва се да намери баланса между промените, модернизацията, Европа, от една страна, и ислямските традиции, от друга. Сериалите разглеждат многото проблеми, с които и днес се сблъскват жените в Турция. Всеки ден вследствие на домашно насилие или при престъпления на честта продължават да загиват жени. В опита да намери баланс между миналото и бъдещето Турция в момента е интересна страна. Ако искаш обаче да разбереш ефекта от турските сериали в даден регион, трябва да се върнеш в миналото и да провериш дали той е бил част от Османската империя. Във всички такива области турските сериали са много успешни и популярни, защото споменът за онова време е жив. В Гърция, например, има много бежанци от Мала Азия, сред тях и възрастни хора, които говорят турски. А има и много общи неща – турските сериали поставят ударението върху традицията и семейството, и то каквито ги познаваме в някогашните граници на империята. Сериалите влияят силно и с това, че героините им са изключително силни. А разбира се, има я и типичната рецепта за сапунените опери – любов, красиви актьори и актриси.

„Късмет” е сниман в няколко държави. Различно ли се възприемат сериалите в различните държави?

Има много прилики между Близкия изток и Северна Африка. Там например героинята Фатмагюл вдъхновява много жени. За тях мюсюлманките от Турция са ролеви модел с начина, по който успяват да съвместят любовта, традициите и кариерата си и да защитават сами правата и достойнството си. В Египет има активистки, които вдъхновени именно от героините на турските саги, повеждат кампании срещу сексуалния тормоз. На Балканите е малко по-различно. Интересът е по-скоро към миналото. Усеща се носталгия, жените търсят традиционния си образ. Все пак има нещо общо – всички жени които интервюирахме, искаха три основни неща: разбиране, уважение и контрол над собствения си живот.

Трудно ли се снима такъв филм?

Не беше лесен филм. Снимките траяха почти две години. Беше ни трудно да получим достъп до актьорите, защото те са всъщност големи звезди. Друго предизвикателство беше търсенето на персонажи. На нас не ни трябваха просто почитатели на сапунените опери, търсехме хора, чиито животи са били променени от тях. И въпреки  че имахме много примери, жените не искаха да застанат пред камера и да говорят, особено в силно традиционните страни, където има истинско табу върху темите за домашното насилие, детските бракове и развода. Тук регионалните копродуценти ни помогнаха много. Наложи се да правим подготвителни интервюта, за да можем да подберем подходящите героини.

Как протекоха снимките в Обединените арабски емирства?

Не беше лесно, защото всички зяпаха камерата, но никой не искаше да застане пред нея. Имаме късмет да намерим откровена жена като Самар. Тя също се е вдъхновила от Фатмагюл (главната героиня в сериала „Пепел от рози”, която вместо да крие какво е преживяла, избира да се изправи срещу насилниците си в съда) и е поискала развод. Дошло е времето в живота й, когато е пожелала да се разбунтува. Копродуцентите ни помогнаха много, за да направим необходимите проучвания, преди да отидем там за снимките и да влезем в домовете на тези жени.

Освен да спечелите доверието на героите си, предполагам, е трябвало и да изгледате доста от сериалите, за да заснемете „Късмет”.

Естествено. Трябваше да разбера какво привлича хората към тях. С героите трябваше да имам много силна връзка. Това беше единственият начин да могат да говорят за чувствителни теми като детските бракове, домашното насилие и сексуалните посегателства в Египет. Трябваше да спечеля доверието им или тези жени просто нямаше да проговорят. С някои от тях още поддържаме контакти, което е прекрасно. Те ни питат за филма, а ние следим какво правят сега.

На много места, където турските сапунени сериали са хит, има и силни движения срещу тях…

В Гърция има протести срещу турските сериали. Заснехме една от демонстрациите пред Антена ТV – една от телевизиите, които ги излъчват. Разбира се, в Гърция протестират националистите. Омразата към Турция все още е част от гръцкия манталитет – заради общото ни минало. Но говорихме, например, и с един имам – брачен съветник в Абу Даби. Той много се зарадва на възможността да се изкаже по въпроса, но отказа да говори пред мен. Отказа дори да ме гледа по време на интервюто. Трябваше да намерим мъж, пред когото да говори. Мисля, че това изключително добре илюстрира положението там.