Начало Галерия „Търси, забелязвай, мисли…“
Галерия

„Търси, забелязвай, мисли…“

Яница Фендулова
15.10.2024
1001
фотография Цветелина Максимова

Самостоятелна изложба на Цветелина Максимова, Narrativa Gallery, Велико Търново, 20 септември–13 октомври 2024 г.

Малка и светла галерия, в която влизаш и се откриваш насред вибриращо живописно пространство, отпечатващо се толкова, че сякаш излизаш в друг свят. На стената, на любопитно място в дъното, прочитаме именно онова, което никак не ни информира какво виждаме, нито как да гледаме, и то точно над две врати – това е интересен ключ, мисля си…

Търси, забелязвай, мисли, сътворявай в ума, постигай, дръж в сърцето си, запечатвай в паметта си, поставяй нещата по местата им, въздигни в себе си Твореца! – Сефер Йецира

Колко думи ѝ трябват на живописта? Трябват ли? Как се пишат още думи за онова, което принципно стои отвъд тях.

Мащабна по размер живопис те обгражда – топлина на охри и умбри, процепи от сиени тъмни, простор на сини в индигови дълбочини. Словото не е израз пред такава живопис. Мълчим, след известно време проговарям.

Какво казваш на посетителите за живописта на Цвети Максимова? – питам галеристката. – Нищо, по настояване на авторката.

Цветелина Максимова

Всяко платно те тегли отблизо да надникнеш под пластовете велатури, леещи се над деликатни колажи и фини фактури. Тегли и те плъзга по повърхността на платното, после по второто, третото… Гмуркаш се и се изтласкваш в една безвременна цикличност – може да трае часове, а съм още едва пред първата грабнала ме творба. Големите формати те поглъщат, а детайлите те закачат и те подават от един на друг – плъзгаш се безвременно в паралелна вселена, собствената. Леката визуална наративност попива индивидуални разкази.

Цветелина Максимова (род. 1966) е съвременен художник с изключително рядка чувствителност и ярка артистична индивидуалност. Нейните произведения винаги се открояват. Тя е забележимо присъствие в групови експозиции, а индивидуалните ѝ проекти са развити с впечатляваща дълбочина и внимание. Такава е и настоящата самостоятелна изложба с живописни цикли и обекти.

Сред тях са три широкоформатни живописни пана – полиптихи. Ще забележим принципа non finito дори и на конструктивно ниво. Тектониката на платната образува правоъгълни ажури, предвиждайки (допускайки) самата стена в композицията. Отличителен елемент на друга експонирана серия пък е прозрачността на носещата медия – хартия или плексиглас. Любопитно при тази серия е, че там намират израз и авторските експериментални техники с процесите на оксидация и корозия на метала, които Максимова превръща в средства за живопис.

Ажурът, ефирът и прозирът. Тази хамелеонова особеност, напомняща онзи момент, когато произведенията допускат средата в себе си, напасват ѝ се, дори преливат. Както се преливат авторовите импулси с тези, инвестирани от зрителя в общия визуален разказ – от замаха в големите платна, през обектите фрагменти до кавалетните творби.

Търси, забелязвай, мисли, сътворявай в ума

Показани са повече от три серии произведения с различни медии и техники. По-внимателният поглед например ще открие топлите бликове на ръжда и в големоформатните платна, за които вече стана дума. Връщайки се на мащабната живопис, няма как да не отбележим и спецификата на „стенописта“, което пък само по себе си е отличителен момент в изложбената програма на Narrativa Gallery![1] Специфичната авторова технология и изразна експресия се допълват с известен концептуален елемент – стената е живописвана с варови разтвори и пресечена с една основна линия – авторовия хоризонт, до който опира ръб любопитен обект в топли тонове.

…постигай, дръж в сърцето си, запечатвай в паметта си, поставяй нещата по местата им

Да изложиш обект непосредствено пред живописна работа, макар и такава върху стена, означава да ги гледаш заедно като едно произведение – това е то. Ако този един обект – топъл, мек и нетипичен, е пред монохромната варова стена, то останалите от серията са прибрани в долапа (както се шегува авторката), зад същата тази стена. Тях ги гледаме в тяхно собствено пространство, отзад – безопасно и автономно.

фотография Цветелина Максимова

Колко тежи душата на камъка? – питаме се, докато разглеждаме обектите. Това са хартиени обвивки на натурални аморфни форми с плавни извивки, внушаващи едновременно еластична мекота и пропукваща твърдост. Техниката е папиемаше, приложена да задържи душата на речни камъни, които природата ломи в естествени процеси на корозия. Колко здрави са жилите му? – запитах се малко по-късно.

„Трябваше да реша задачата“ – лаконична, но категорична е Максимова! Всяко изложбено решение е индивидуален процес, съобразяващ даденостите и възможностите на пространството с планираните за експонация произведения. В този случай обаче не е точно така. Голяма част от произведенията са подготвени специално за това им пространствено явяване, а варовата живопис с обекта пред нея е онзи пространствено-живописен жест, който съобразява всички други (вече налични) елементи в изложбата.

Трябва да признаем, че спонтанността на артистичния жест на Максимова е винаги в готовност да се изкаже – в последните десетина години като перформативни актове и директни артистични интервенции. Вниманието на артистката е насочено не само към живописната двумерност, но и към ефимерността на жеста, визуалността на тялото, чувствителността на плътта, които забелязваме във фотографските документации и авторските ѝ видеа. Надявам се да видим и тези произведения в обща изложба, а тя ще е съвсем различна, струва ми се.

Друга тема е дългогодишната ѝ практика на художник-иконописец и преподавател. Нека да е с нейните думи: Зографисването е изписване на Словото – това е дисциплина, последователност, смирение и вяра… Като съвременен художник аз съм свободен експериментатор, подхождам с емоция, търсене и страст. Това са паралелни светове, които не смесвам, и подхождам с респект към всеки от тях.

Всъщност остана един фрагмент от цитата на Йецира – последният, но първи – по него сякаш говорим досега.

Цитатът е от „Книга на сътворението“ и е специално избран от изкуствоведката Елица Терзиева – това бе словото за откриването.

С тази самостоятелна изложба авторката ни разкри едва-едва собствената си художествена вселена – за нас, за да общуваме с нея без думи. С интерес следим многопластовата артистичната практика на Цветелина Максимова и навлизаме в тази вселена винаги с обострени сетива. 

[1] Галерия Narrativa дава възможност на артистите да се намесват директно върху стените, да изпълняват авторски стенописи на място и да реализират самостоятелни пространствени решения в цветово отношение. Всяка нова експозиция има индивидуален облик спрямо излагания проект.

Яница Фендулова
15.10.2024