Начало Галерия Тялото като напрежение на духа
Галерия

Тялото като напрежение на духа

Милена Блажиева
08.06.2024
431
Йоанна Петкова, „Синаптични връзки“, 2024 г.

Изложба „Синаптични връзки“ на Йоанна Петкова в галерия „Алма Матер“, 4-15 юни 2024 г., куратор Милена Блажиева

Изложбата „Синаптични връзки“ е кураторски проект, който представя живописни произведения на младата художничка Йоанна Петкова, в които, от една страна, човешката фигура е поставена като централен пластичен проблем, а от друга – човекът и човешкото са интерпретирани като своеобразни философски категории.

Названието на проекта обиграва понятието синапс, използвано в случая не като научен термин, а по-скоро като метафора, която дава ключ към разбирането на живописта на Йоанна Петкова – живопис, изпълнена с болезнена чувствителност и дълбоко съпричастие към човека, сякаш обречен на непреодолима самота.

Синапсът е онази връзка между клетките в живите организми, чрез която информацията от околната среда достига до мозъка, а в обратната посока се връща реакцията, която тялото трябва да предприеме в отговор. От работата на сипасите до голяма степен зависи дори физическото ни оцеляване: благодарение на тези връзки разбираме за опасностите, които ни дебнат, а ответните ни действия са резултат от сигналите, които мозъкът изпраща до различните системи в тялото.

Синапсите играят ключова роля и при зараждането и проявлението на емоциите – любов, радост, жалост, скръб, гняв… – които стоят в сърцевината на онова, което дефинираме като човешко.

Йоанна Петкова, „Синаптични връзки“, 2024 г.

В композициите на Йоанна Петкова фигурите – свити, сгърчени, раними – са като оголени нерви, събрали в себе си болка и самота. А самите картини могат да бъдат разглеждани като своеобразни синаптични връзки, в които се случва искрата между автор и зрител, стига те да се намират в една ценностна и естетическа координатна система.

Зрителят е поставен в ситуация, в която не може „да прочете“ образите като повествователни структури, защото живописта на Йоанна е напълно лишена от наратив. Дори в случаите, в които в картинното поле се промъкват различни обекти или пък фигурите се докосват, наблюдателят не може да състави „разказ“ или „история“ за случващото се. Той е поставен в ситуация на чисто съ-преживяване и вчувстване (позволявам си да използвам понятието, наложено в изкуствознанието от Вилхелм Ворингер).

Авторката оставя пространството недефинирано, като го решава достатъчно условно, без да го развива в дълбочина. Телата сякаш се зараждат и кристализират пред очите ни – директно от грунта на платното или от почти монохромната живописна среда. Този подход незабавно премахва всякакъв намек за рутинно-битова ситуация и извежда персонажите до равнището на титани (онези богове в гръцката митология, чиято участ всъщност е трагична), изправени на ръба на Хаоса.

Живописта на Йоанна Петкова носи белезите на чистата творческа интуиция. Авторката все още е в процес на изграждане на собствен живописен стил и ние можем да доловим генеалогията на нейния пластичен език. Осезаема е връзката ѝ с неоекспресионистите от втората половина на ХХ век, а експресивният подход, с иманентните за него патос и възможности за пластични експерименти, не губи актуалност и е една от естествените посоки на развитие в съвременното изкуство.

Интуитивният подход и високият емоционален заряд в произведенията на Йоанна Петкова не означават липса на интелектуалност. Напротив, всяка отделна картина е фрагмент от потока на разсъждение (не словесно-бъбриво, а чисто визуално) върху това какво означават понятия като човек и човешко.

Йоанна Петкова, „Синаптични връзки“, 2024 г.

За авторката:

Йоанна Петкова е завършила специалност „Изобразително изкуство“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2018 г. Изявява се като визуален артист на свободна практика. Участвала е в различни кураторски проекти, свързани с изследване на тенденциите в съвременното изкуство (Possible bodies – куратор Весела Ножарова, галерия Doza, София; Art start – куратори Весела Ножарова и Стефка Цанева, фондация Credo Bonum, София, 2019 г.; In Ex Files Drops – пърформанс на група D-code-X, театър „Сфумато“, 2019 г.; Improved Hominum, галерия „Алма Матер“, София, 2018 г.; АРТел, галерия Алма Матер, София, 2018 г.)

Милена Блажиева
08.06.2024

Свързани статии