Начало Галерия Тялото: нови погледи
Галерия

Тялото: нови погледи

Елиза Младенова
02.03.2022
3254

Изложба „THE BODY / Човешкото тяло“, 22 февруари–18 март 2022 г., Галерия-книжарница „София Прес“ 

Тялото, собственото тяло, голото тяло е основният интерес на човека от неговата поява. То е конкретният обект, който откриваме и изследваме, но и инструментът, чрез който усещаме и възприемаме света – изконна обител на субективното. Това го прави неизменна част от творческите търсения на всеки художник. Изображенията на тялото и голото тяло във всяка епоха отразяват промените в културните нагласи – те преминават през идеализация и профанация до реалистично представяне, модернистично светоусещане и активна форма на изразяване. Това е тема, която стои в основата на живописта и която при всяко преразглеждане се стреми да добавя нови перспективи и значения.

Именно тук се крие задачата на изложбата „The body / Човешкото тяло“ в галерия-книжарница „София Прес“, представяща творби на преподаватели и студенти (бакалаври и магистри) от Ателие 51, специалност „Живопис“ в Националната художествена академия в София. „Тялото“ е предложено като творческо предизвикателство в заниманията по „Композиция“ от ръководителя на ателието и куратор на изложбата Константин Костов за последната учебна година. Според традицията на ателието, водено доскоро от проф. Андрей Даниел, всяка година или семестър се предлага тема, която може да се превърне в повод за бъдещи изследвания. И макар тялото да е изглеждало като обособено жанрово единствено в границите на фигуралната композиция, постепенно се появяват нови смисли, нови нюанси на проблеми в живописта, които разширяват идейния хоризонт и възможностите за репрезентация.

Самото билингвистично заглавие на изложбата разкрива потенциала на събитието. Английската дума не стои там с кокетираща претенциозност, а цели да подчертае на първо място универсалността на творческите проблеми, извеждайки ги на международната сцена извън чисто националното, и по-важното – да си послужи с по-широкото значение на думата body – като тяло, физическа структура, но и като главна, основна част на нещо. Главното в живописта и главното в човека. Именно основата е това, което студентите по живопис получават в академията като ключово средище на културата. Това са познанията, върху които стъпват по-натам в своите индивидуални търсения. Класическата фигура на Мартин Иванов е обучителният етюд, който съсредоточава вниманието върху изследването на човешкото тяло, неговите форми и енергия. Това е Венера на Тициан, Олимпия на Мане, това е моделът от ателието със своите мисли, настроение и телесност. Това е цялата история на изкуството, проблемите на живописната техника, на естетиката и концепцията, които предхождат всеки следващ творчески порив, намерил място в галерията. Това е теорията, която откриваме и в творбата на Константин Костов The body, превърнала се в повод за самата изложба. На преден план са подредени книгите, идеите, ключът към осмислянето на материята, на реалното тяло, отпуснато зад тях. Което е и основната цел на ателието – да ангажира студентите с това да мислят и анализират действителността, да решават със замах проблеми на изкуството, културата и себе си, вместо да мимикрират в посредствеността.

Изложените в галерията студентски творби дават заявка за бъдещото развитие на авторите. Те се поместват във времето на медиите и риалити форматите, когато въпросът за частното и общественото тяло активно вълнува творци по цял свят. Воайорското отношение на зрителя се развива с надникването в спалнята, в най-интимното пространство при умело предадените настроения в „Почивка в жълто“ и „Почивка в зелено“ на Илияна Христова и преподавателя Андрей Даниел („Спящи“), при засрамените фрагменти „Адам“ и „Ева“ на Светослав Христов, при „Малък братовчед“ на Христина Пападопулу, уловила така деликатно притеснението на момчешката фигура при досега с оценяващия външен поглед. Навлизане в субективното и онирическото има в „Пътят“ на Радостина Йорданова, изградила с лек ироничен език въображаем розов свят, изследващ телесността, любопитството и еротиката. Темата за обектифициращия поглед се открива и в картината „Контрол“ на Иво Рангелов, където загатнатото тяло се бори със съвременните норми за красота върху кантара. Зрителският поглед навлиза в най-личното и при уязвимостта и болката в творбите на Лилиана Игнатова, Артемий Овчинков, Анджела Урумова и Павлинка Димова, религиозния геноцид в The green fields of hell на Александър Шиваров. При Burnout на Костадин Радичев погледът вече е активно предизвикан от горящия човек и тялото му, превърнато в послание на отчаянието и социалния гняв. Идентификация на наблюдаващия търси и фотографията на преподавателя Правдолюб Иванов My body (моето или твоето, както е обозначено върху тялото).

Силно въздействаща е творбата на вече завършилата академията Даниела Панайотова „The wardrobe / Гардеробът“, изследваща темата за идентичността, различните социални роли, в които водим своите битки (като скрита заигравка в заглавието wardrobe), дрехите, различните ни кожи и външни характеристики, начина, по който те субективно променят тялото ни, себеусещането ни и възприятията на другите. Единствено зениците липсват – очите, погледът, вътрешността, които съживяват тялото и го свеждат до единица човек. Големият формат на платното подсилва чувството за реалистичност и води до почти телесен дискомфорт. Странно синестетични са и платната на Биляна Токмакчиева-Вачева, където физически можем да усетим настръхването на косъмчетата, част от съвсем естественото, безсрамно човешко окосмяване. Особен поглед в изложбата представляват и творбите на Самуил Велев с убийственото излъчване на лицето в „Непознат“ на фона на специфичното буреносно небе; на Костадин Радичев – „Nest (Гнездо)“ с изследването на липсващото тяло: какво остава от човека, когато вече го няма; и стилизираните вдървени фигури на Анна Користашевская в After the rave.

Изложбата „The body / Човешкото тяло“ цели да покаже търсенията на младото поколение художници с техните индивидуални подходи, интереси и творчески етапи на развитие по една тема, която от векове вълнува и очарова човека. Преразгледана тук, тя разкрива нови мотиви и нюанси. Студентите стъпват на натрупаните културни пластове, за да надграждат в свои, различни посоки. От академичното поле полагат своите „тела“ в публичното пространство на галерията, а това само по себе си е чудесна възможност да рискуват, да поемат отговорност и да заявят, къде смело, къде по-плахо, обещаващото си присъствие на художествената сцена у нас.

Елиза Младенова е завършила журналистика и магистърската програма „Изкуства и съвременност (XX–XXI век)“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е докторантка в сектор „Екранни изкуства“ към Института за изследване на изкуствата, БАН.

Елиза Младенова
02.03.2022

Свързани статии