0
2578

Тяхното идване

Глава от недовършената книга „Европа в опасност“

Думата човек бе изхвърлена от болшевишкия речник. Елементарно и грубо, подобно на удар с касапски нож, целият безкрайно разнообразен свят на човешките същества бе разделен на две половини: буржоазия и „революционен пролетариат“.

Руският болшевизъм започна с двойна измяна: измяна към император Вилхелм и измяна към Революцията. Той стана платен слуга на Германия и пое задължението да изпълнява нейната воля, опитвайки се тайно да реализира собствените си цели, сред които и разрушаването на Германската империя. Той нарича себе си вожд на руската Революция, но тайно подчинява на германския щаб нейните повели и цели, сред които на първо място е разрушаването на великото руско царство. Крадлив слуга и продажен вожд, той се прояви като олицетворение на двуличието и лъжата, на измяната и предателството; и с цинизъм, достоен за сатана или идиот, нарече първия си вестник „Правда“.

Неговото пристигане с германски вагони бе посрещнато с френската „Марсилеза“. Лъжата бе твърде очевидна и Революцията почувства, че е в опасност; напразно обаче някои гласове призоваваха към предпазливост, напразно Плеханов прокле изменниците и отказа да подаде ръка на „пломбираните“ – тъмните и наивни маси бяха излъгани и вестникът на Горки написа: „Добре дошли!“, като направи незабавно Троцки и Луначарски свои сътрудници. Така лъжата и истината се смесиха за първи път и Бунтът обгърна Революцията в здрава прегръдка, тъй че само единият можеше да излезе жив от тези смъртоносни и коварни обятия.

И тогава започнаха тези изстъпления и еднообразните шамански викове за „буржоата“, „контрареволюцията“, „незабавния мир без анекси и контрибуции“, за „буржоазната клевета“, „империалистите“, „социал-предателите“ и „ножа в гърба на революцията“. Монотонни, често съвършено непонятни за тъмната маса, те пълнеха колонките на всички вестници, родени от „Правда“ и германските пари; те действаха като заклинания – вълнуваха, въодушевяваха, оплитаха и объркваха най-искрените и честните. И докато самотните гласове на честната Революция зовяха към подвиг и работа, от които зависи общото благо на народа, тези безчислени гласове призоваваха към покой, безделие и отказ от всякакъв труд. Незабавен мир, макар и позорен! Незабавно разделяне и изземване на земята! Незабавна социализация! Присвояване на заграбеното! Който е бил нищо, ще стане всичко! Въздухът се изпълни с тия коварни призиви, а дрезгавият и пиянски глас на Бунта се смеси искрено и цинично със съкровените лозунги на Революцията – с тях дишаше армията на фронта, разлагайки се бързо като труп под слънчеви лъчи, превръщайки се в тълпа от кресльовци, дезертьори и убийци; от тях се вълнуваше глухото селячество, пристъпвайки към първия погром; с тях се просмукваха фабриките и заводите и замлъкваха в съдбовно бездействие, тях бленуваше всеки роб, който не притежава ни минало, ни бъдеще, а само томление и глад.

Лозунгите на Революцията са винаги общочовешки. За нея, както и за Бог, е ценен всеки човек. Като самата въстанала Справедливост, тя защитава и обича всеки и установява човешките права. Тя няма свои любимци, не признава привилегии, не дава на един парче козунак, а на друг плява. Свобода, равенство и братство. Това е непоклатимият закон на Революцията и ако тя го наруши, престава да бъде себе си и се превръща в някаква кървава и разрушителна война, чиято победа принадлежи не на честния, а на този, който е по-силен и по-добре въоръжен. Тук е краят на нейния животворен Дух. И нека могъщата съпротива на съществуващите отношения и форми, фаталната и незаличима разлика между умните и глупавите, високите и ниските ѝ пречи да осъществи своите благородни и общочовешки цели – тя не би могла да иска друго!

Думата човек беше изхвърлена от болшевишкия речник. Елементарно и грубо, подобно на удар с касапски нож, целият безкрайно разнообразен свят на човешките същества бе разделен на две половини: буржоазия, която не може да има нито права, нито власт, и „революционен пролетариат“, комуто се предоставят всички права и безпощадна диктатура над целия народ. В този безкрайно опростен вид светът застана пред очите на ослепения роб и той се завтече в цялата си бунтарска грамада под болшевишките знамена. Уродлив негодник, див мелез на Революцията и Бунта, на свободата и тиранията, болшевизмът гордо издигна над народа своята маскарадна рождественска мутра и се обяви за единствения и истински Бог на революцията. Като някой, който има божествена власт, все едно е самият папа, той отлъчва от църквата всички несъгласни с него: първо отделни лица, както стана с Плеханов, после цели групи професори, учени, офицери, след това класи, а накрая и самите революционни партии, които нарече социал-предателски. И изплашената Революция, поставена внезапно под подозрение, се сви страхливо пред Самозванеца, който лъже, използвайки нейния език, и пише върху нейните бланки, поставяйки в долния ъгъл царствените ѝ печати.

Такъв бе този страшен миг, когато цяла Русия се оказа в пълно и трагично смешение на всички свои живи сили – бунтовни и истинно революционни. Някаква наркоза, живот като в просъница, тежко опиване от лицемерие. Това бяха тези страшни дни, когато оглушалата и полусляпа Революция, подмамена от услужливо-наглия и лъжлив Бунт, престана да разбира сама себе си и с ужасяваща скорост започна да измъчва и да губи своите приятели. Това бе началото на оня необикновен период, когато в руската Революция влезе нов герой – Дяволът.

Не, не се шегувам, когато говоря за Дявола, който живее в хората, за този велик майстор на лъжата и заблудата, за този знаменит комедиант и организатор на несравними исторически маскаради, чиято любима маска е костюмът на светец. Той замъгли и забърка всичко това, той смеси всички карти и превърна всички лозунги в нелепа мътилка, той съчета в противоестествен съюз жертвата – Революцията, и нейния убиец – безсмисления, стихиен и кървав руски Бунт. Прикрит до този момент, през юлските дни той за първи път показа открито своя безсмислено жесток и страхлив лик и извиси гъгнивия си революционен глас:

– Смърт на буржоата! Цялата власт на съветите! Смърт! Смърт!

Наистина него го изгониха, но не го познаха. След Тарнопол[1], позорът и бягството на руската армия, убийствата и погромите, това е наистина дяволска меса. Тук сякаш за секунда проблесна нещо като съзнание, много ясно и много близко се почувства гибелта, твърде определено и нагло прозвуча лъжата – но и тук той не бе разпознат, този Дявол, този безсмислен и страшен Бунт, този Каин, убиващ своя брат. Но мина седмица и той отново забоботи своите „революционни“ псалми и отново изпълзя изпод нозете на Революцията – услужлив, покорен, лъстив, загрижен уж за нейното благо и здраве, а с всеки ден все по-нагъл. И отново се смесиха всички карти и в задушливия облак на заблудата, лъжата и предателството изникна трагичният образ на генерал Корнилов[2].

И тук подигравателната усмивка на Сатаната се превърна в силен и зловещ смях над Разума, над помрачената съвест на цяла нещастна Русия и Бунтът отбеляза тържествено първата си решителна победа. Когато обърканият Керенски вика на помощ болшевиките и всички заедно, правителство и германски агенти, спасяват родината и революцията от Корнилов, това прилича повече на бълнуване на тифозен, на самоубийство в пристъп на алкохолен делириум, отколкото на акт на разумна воля. Всички чувства са извратени и самият инстинкт за самосъхранение напуска обречения. Каин е спасител и благодетел на Авел! Германските агенти – отци на отечеството!

Бунтът е признат. Бунтът е увенчан с лаври и се перчи. Вече не се крие, не се прикрива, а открито въоръжава червената гвардия, обучава я всенародно как да стреля по правителството, иска пушки и патрони; определя и променя дните на въстанието и разлепя афиши като пристигналия цирк – едва ли не „с разрешение на правителството“. По цяла Русия с чудовищна скорост растат погромите, убийствата и пожарите – Бунтът влиза в отъпкания коловоз, завещан от отците, и се зъби отвсякъде. Навсякъде се учредяват „народни охранителни органи на революцията“, тези бъдещи „чрезвичайки“. Убийства на офицери във Виборг, убийства, убийства… Обречената Революция се гърчи в смъртна агония и ту проклина своя бъдещ убиец, ту припада на неговата братска гръд, вярвайки все още на братското му сърце. И тъй до мрачните октомврийските дни, когато тежката тояга на Каин строши с трясък братовата глава и започна тяхното царство.

Мечтал ли е Ленин някога да стане велик социален реформатор, е, мечтите му се рушат безславно и жалко. Единственото, до което се домогна той, е да стане Пугачов. Заченат в лъжа, роден в атмосфера на измяна и престъпна каторга, отхвърлил всичко човешко и нравствено като ненужен баласт, той се превърна в магнит, който притегля към себе си всичко порочно, тъпо и зверски нищожно. Нов „събирател на Русия“, той събира всички каторжници, всичко куцо и кьораво и става единственият в историята повелител на царството на нищите духом. На ни един народен вожд не се е удавало да събере под своите знамена толкова крадци, убийци, зли изроди, такава колосална армия от тъпи и свирепи глави! Когото и да повика, при него идват само крадци, сред които се изгубват безследно шепата честни, немъдри фантазьори, излъганите невежи и слепци, подобни на сови, безчувствените доктринери. И макар че не всеки болшевик е негодяй, то всички негодяи в Русия станаха болшевики, както бяха и стават черна сотня, и както са готови да станат всичко, което би им дало пари и безнаказаност.

На двадесет и пети октомври 1917 г. руският стихиен и жесток Бунт се сдоби с глава и с подобие на организация. Главата е Улянов–Ленин. А подобието на организация – болшевишката съветска власт…

Източник: Возвращенный  мир. Антология русского зарубежья. Том 1. М.: Русский мир, 2004. Стр. 67 – 72.

Леонид Андреев е представител на Сребърния век в руската литература, смятан е за основател на руския експресионизъм. Роден е на 21 август 1871 г. в заможно семейство в гр. Орел. Още в детството си проявява интерес към четенето, учи в класическата гимназия в Орел (1882-1891). Харесва творчеството на Шопенхауер и Хартман. След като завършва гимназия, следва в Юридическия факултет на университета в Санкт Петербург. Там пише първите си разкази, но в редакцията, където ги предлага, му ги връщат със смях, както пише самият той по-късно. Лишен от студентски права за неплатени такси, той се премества в Юридическия факултет на Московския университет. През 1897 г. успешно завършва университета, което му открива пътя към адвокатура, която практикува до 1902 г. Пак през 1897 г. започва своята журналистическа кариера във в. „Московски вестник“ и „Куриер“. Използва псевдонима Джеймс Линч. През 1898 г. в. „Куриер“ публикува първия му разказ – „Баргамот и Гараска“. По думите на самия Андреев разказът е подражание на Дикенс. През 1902 г. става редактор на вестник „Куриер“. С помощта на Максим Горки е публикуван първият том с негови съчинения. През 1908 г. се мести в Санкт Петербург, където пише първата си драма. След Февруарската революция през 1917 г. е член на редакционната колегия на вестник „Руска воля“. Живее в изгнание след отделянето на Финландия от Русия. Последните му произведения са пропити от песимизъм и омраза към болшевиките. Умира на 12 септември 1919 г., погребан е в Санкт Петербург.

Превод от руски Димитрина Чернева

[1] През юли 1917 г. три германски роти атакуват руската армия при украинския град Тарнопол и обръщат в бягство две руски стрелкови дивизии. Единствено по-дисциплинираните кавалерийски части и офицерите-пехотинци се опитват да задържат противника. Пехотата бяга, като задръства със своите тълпи всички пътища и „произвежда велико зверство“ по думите на генерал Головин: войниците разстрелват попаднали на пътя им офицери, под влияние на болшевишкия лозунг Коли буржоата! грабят и убиват местни жители без значение на съсловието и доходите им, насилват жени и деца. За мащабите на дезертьорството може да се съди по следния факт: един от батальоните, изпратен в тила на XI армия, задържа 12 000 дезертьори за една нощ.

[2] Генерал Лавър Георгиевич Корнилов (1889-1918) – руски военачалник, назначен за върховен главнокомандващ на руската армия през юли 1917 г. По това време армията е в дълбоко морално разложение, а това поставя в особено опасно положение самата държава. От една страна, продължава войната с Германия и Австро-Унгария, а от друга, тече активна агитация от страна на болшевиките, в резултат на което немалка част от войниците дезертират, концентрирайки се в големите градски центрове на Русия, където тежката продоволствена криза, предизвикана от войната, нажежава политическата обстановка. В тази ситуация Керенски използва харизматичния образ на Корнилов, за да засили подкрепата на населението за Временното правителство. Заповедите на генерала са широко отразявани в пресата, а името му е използвано като патрон на едно от първите доброволчески подразделения за подсилване на морала във войската.