Това удоволствие няма възраст. Или в добрия случай то нараства право пропорционално на възрастта. Живописецът Вихрони Попнеделев, който отбелязва 60 години с две паралелни изложби в София, е непосредственият пример.
В галерия „Средец” до 16 март посоката е ретроспективна, могат да се видят големи формати, абстрактни композиции, платна със социален заряд и неочаквани употреби на текстила. Сред тях е и „Общ портрет на времето”, композицията от празни черупки като зинали усти, за която авторът говори в интервюто си за Портал Култура.
В галерия „Арт алея” (до 26 март) е камерната му изложба, а основната тема е женското тяло, запазената марка на Вихрони Попнеделев. Бихме могли да наречем експозицията общ портрет на жената – създаден с обожание, но и с ирония и директност. И още: пейзажи, един автопортрет, керамични глави – най-новото удоволствие на художника е глината.
Изкуствоведът Филип Зидаров, приятел и съратник на Вихрони Попнеделев, напомня, че „истински важното около личността и делото на този художник, тъкмо преминал с малко „на попрището жизнено средата”, е неговият подход към живописта като към музикална партитура, в която всеки цвят, тон, светлосянка, форма, съотношение и експресия имат своите тоналност, сила и ритъм, подправени с хумор, ирония и неочаквани хрумвания. Така разказите се превръщат в метафори, цветовете в хармонии, присъствията в характеристики, а изображението – в картина.”
Вихрони Попнеделев е роден на 1 март 1953 г. в Пловдив. Възпитаник е на художествена гимназия в Казанлък. През 1979 г. завършва Националната художествена академия (живопис при проф. Панайот Панайотов), днес е професор там. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, държавни и частни художествени галерии и колекции. През 1995 и 2010 г. е на специализации в Cite des Arts, Париж.
