
Една година след отстраняването на Виктор Янукович олигарсите в Украйна са станали още по-силни и по-влиятелни, твърди Сергий Лешченко (депутат от Върховната рада). Дискусия, посветена на реформите в Украйна след Майдана, с участието на Лешченко и Олексий Харан (професор по сравнителна политология), ще се проведе на 25 юни, четвъртък, в Червената къща.
Една година след отстраняването на Виктор Янукович методите му остават дълбоко вкоренени в реалността на украинския живот. Въпреки украинската „Революцията на достойнството“ и продължаващата руска агресия срещу Украйна, местните олигарси са станали дори още по-силни и влиятелни и представляват сериозна заплаха за европейското развитие на Украйна. Олигарсите контролират държавния апарат, големите медии и цели сектори от индустрията. Поради това ако техните финансови интереси бъдат заплашени, те могат много лесно да стопират реформите.
По време на предишното правителство олигарсите бяха строго подчинени. Янукович бе „супер олигархът“, който беше най-облагодетелстван от режима. Под него стояха традиционните олигарси, които трябваше да делят печалбите си с Янукович. На Ринат Ахметов, например, беше предоставен контролът върху металургията и енергийния сектор, Игор Коломойски ръководеше петролната индустрия, а Дмитро Фирташ и Сергей Льовочкин контролираха газа, химическия и титаниевия сектори.
Миналата година, след бягството на Янукович, кланът на олигарсите загуби своя ръководител, но те спечелиха възможността да увеличат собствената си власт. Днес, година след „Революцията на достойнството“, влиянието на някои олигарси намаля, но само поради факта, че Янукович си отиде, а не защото са направени реформи. Олигарсите бързо намериха общ език с победителите от Майдана, като им осигуриха финансова подкрепа, достъп до телевизионни канали и гласове в парламента. Това неофициално споразумение предотврати унищожаването на генериращите богаство схеми на клановете, традиционно задвижвани от корупция, конспирации и смазване на конкуренцията.
Дезориентиран и отслабен, държавният апарат се оказа неспособен да се противопостави на олигарсите. Новото правителство нямаше политическата воля да прекрати схемите на своите предшественици. Не бяха извършени никакви реални икономически реформи, които да дадат нов стимул на малките и средни предприятия – единственият потенциален съперник на олигархичния ред и гарант за демократични реформи.
Правителството обяснява своята неспособност да проведе реформи с продължаващата война. Все пак е трудно да приемем, че точно войната пречи на правителството да осъществи фискални реформи, да опрости правилата за бизнеса, да премахне корумпираната пътна полиция или да създаде санитарно-епидемологична служба. Това е видно и от модела за реформи в Грузия след „Розовата революция” през 2003 г.
Кланът на Янукович
След като Янукович напусна Украйна, ЕС наложи санкции на 18 лица, които олицетворяваха стария режим. Списъкът включваше самия Янукович, двамата му синове Олександър и Виктор-младши, други бивши членове на правителството и Серхий Курченко, човекът, който стои зад множество бизнес схеми, облагодетелстващи семейство Янукович. Интересно е, че олигарсите, които забогатяха по времето на Янукович не бяха включени в списъка.
Кланът на Янукович, оглавяван от най-възрастния му син Олександър, който раздаде ключови постове на приятелите си Серхий Арбузов, Олександър Клименко и Виталий Захарченко, претърпя най-големите загуби. Техните банкови сметки в Европа бяха замразени, а някои от активите им блокирани. В Украйна обаче активите на семейство Янукович бяха основно в ръцете на подставени лица. Семейството не забогатя чрез придобиване на частна собственост, а най-вече чрез корупция и злоупотреба с държавни активи. Това обяснява защо загубите на кръга около Янукович са все още незначителни.
Общоукраинската банка за развитие, която служеше за прикритие на бизнеса на сина на Янукович, престана да функционира чак през декември 2014 г., след като Украинската национална банка назначи временна администрация там. „Донбасенерго“ – компания, притежаваща две електроцентрали, приватизирани по начин, който облагодетелства семейството на Янукович, продължи да получава плащания през цялата 2014 г.
Финансови институции, притежание на кръга около Янукович, продължиха да функционират през 2014 г. Пример за това е Юнисон банк, която принадлежи на бившия министър на приходите Олександър Клименко, бизнес партньор на Курченко и главен ковчежник на семейство Янукович.
Медиите, подчинени на Янукович, също продължават да функционират. Нито една от публикациите на Украинския медиен холдинг на Курченко не е спряна, телевизионните канали, притежавани от Захарченко, продължават да излъчват, а в киевското метро хората все още чакат на опашка за Вести, безплатен вестник, свързан с Клименко.
Дори и след като хората на Янукович бяха премахнати от постовете си, корумпираните съдилища продължават да издават присъди в полза на бившия президент. Например, единият от снайперистите, които обстрелваха хората на Майдана, беше освободен от домашен арест, парите на Арбузов, намиращи се в украински банки, бяха отблокирани, а декретът, който забраняваше държавните плащания за електрическите централи, притежавани от семейството на Янукович, беше отменен.
През януари 2015 г. Янукович беше включен в списъка на издирваните от Интерпол лица по обвинение в икономически престъпления. В същото време обаче тъкмо Янукович беше ключовата фигура при намаляването с 30 мил. долара на финансовите задължения на компанията, която впоследствие купи държавната телекомуникационна компания Укртелеком. Новият собственик на Укртелеком също изглежда е свързан със семейството на Янукович.
Ахметов и Фирташ
Влиянието на клана на Ринат Ахметов намаля, след като Украйна загуби контрол върху окупираните територии в Донецк и Луганск. Тези региони представляваха политическата и индустриална база на Ахметов. В сравнение с 2014 г. неговото влияние в парламента е значително по-слабо. По време на предишната администрация той имаше контрол върху десетки депутати от Партията на регионите, както и върху някои ключови министри, държавни монополисти и регулатори. Днес Опозиционният блок, наследник на Партията на регионите, има не повече от 20 депутати. Някои от най-близките му съюзници се присъединиха към конкурентния клан на Игор Коломойски.
Няма шанс законодателните инициативи на Ахметов да бъдат одобрени в парламента, тъй като никой от депутатите му не е председател на парламентарна комисия. Днес основният ресурс на олигарха е доброто му приятелство с министър-председателя Арсений Яценюк, който от своя страна през последната година не предприе никакви стъпки за ограничаване на големите апетити на Ахметов. Фирмите на Ринат Ахметов продължават да печелят в индустриалния и енергиен сектор, а съмнителната приватизация, осъществена по времето на Янукович, не се подлага на съмнение. Ахметов дори успя да сложи ръка на термалните електроцентрали Захиденерго и Днипроенерго чрез търг, по време на който неговите „конкуренти“ само симулираха борба за активите.
Резултатът е, че сега Ахметов притежава 70% от украинската термална енергия, а фиксираните ѝ цени му осигуряват постоянна печалба. Той оцеля след бягството на Янукович заради готовността си да сподели парите и медийното си влияние с всички политически партии. Той дори успя да се споразумее с терористите, окупирали Донецк. Луксозното му имение стои непокътнато в град, управляван от банди тежко въоръжени „маргинали“ и руски военни.
Днес проблемът на Ахметов е липсата на брилянтен политически лидер, който да замени Янукович и да отмъсти. Това е друга последица от изкривената политика на Партията на регионите и липсата на вътрешна конкуренция, което доведе до недостиг на партийни чиновници.
Друг олигархичен клан – около корумпирания посредник на газ РосУкрЕнерго – претърпя много по-големи загуби след бягството на Янукович. Истината е обаче, че това стана възможно благодарение на американските закононалагащи органи, а не в резултат на действия от страна на украинските власти. Тъкмо по тяхно искане Дмитро Фирташ, един от лидерите на тази група, беше арестуван във Виена. В момента Фирташ се опитва да предотврати екстрадирането си в Чикаго, където ще бъде изправен пред съда и го заплашва лишаване от свобода. Той е наел група влиятелни американски и австрийски високопоставени лица, които да действат от негово име, включително бивш австрийски министър на правосъдието и бившия секретар за вътрешната сигурност на САЩ Майкъл Чертов. Фирташ иска да остане в Австрия възможно най-дълго, тъй като му е позволено да се движи свободно на територията на страната, докато прави опити да се справи с криминалните си обвинения в САЩ с помощта на американски лобисти.
Фирташ бе задържан за почти две седмици, след което беше освободен под гаранция на стойност 125 милиона евро, най-високата сума в историята на австрийската съдебна система. Но това не беше единствената загуба за него. Миналата година той изгуби Надра банк, а също и контролът над находищата на титан, които закупи от Янукович. Главният прокурор на Украйна започна наказателно дело по измамите при продажбата на Интер, водещия телевизионен канал на Украйна. Междувременно Фирташ продължава да упражнява контрол над двадесетина депутати, включително негови близки бизнес партньори като Сергей Льовочкин и сестра му Юлия Льовочкина, Юрий Бойко и Иван Фурсин.
Украйна не успя да елиминира един от основните елементи, които водят до корупция: разликите в цените на газа за домакинства и предприятия, които могат да варират десетократно. Фирташ все още контролира най-голямата мрежа от газоразпределителни дружества, където евтин газ, предназначен за хората, се „изгубва“ само за да се появи отново в химическите му централи, които произвеждат изкуствени торове, продавани на международни цени. Това е източникът на огромното му богатство.
Коломойски и новите олигарси
Кланът на Игор Коломойски значително увеличи сферата си на влияние след падането на Янукович от власт. Коломойски се опитва да се представи като яростен противник на Янукович, но това е далеч от истината. Той беше готов да установи връзка с всяка власт и преди изборите през 2010 г. беше заложил на Янукович, като го подпомагаше финансово чрез стария си приятел Юрий Иванюшченко. По този начин той запази контрола си върху Укрнафта, въпреки факта, че държавата притежаваше по-голямата част от акциите на дружеството. Коломойски беше един от основните печеливши от режима на Янукович и дори присъстваше на частните празненства за рождения ден на бившия президент.
След като Янукович напусна властта, стратегията на Коломойски беше да заложи на собствения си политически авторитет. Вместо да харчи пари за външни политически проекти, той инвестира в самия себе си и се превърна в управител на област Днипропетровск, която е съседна на окупирания от руски войски Донбас.
Коломойски създаде батальони от доброволци, които защитават границите на област Днипропетровск и които понякога функционират като частна охрана на организациите му. Те дори бяха въвлечени в корпоративни конфликти – например, конфискуваха петролни продукти, принадлежащи на Курченко.
В новия парламент хората на Коломойски са инфилтрирани в различни групи. Някои от тях са в Блока на Петро Порошенко и в Националния фронт, други – сред независимите депутати. Коломойски продължава да контролира Укрнафта, петролната рафинерия в Кременчук и мрежа от държавни тръбопроводи. Непосредствено след оттеглянето на Янукович от власт суров материал от тези тръбопроводи се е обработвал във фабриката на Коломойски. Той контролира също районът на Одеса, управляван от Игор Палица, бивш високопоставен служител в Укрнафта. Медийната империя на Коломойски, която включва телевизионния Канал 1+1, се използва за разчистване на политически сметки.
През март 2015 г. Порошенко уволни Коломойски като управител на Днипропетровск, тъй като последният премина всякаква граница в усвояването на публични средства за собствена облага. Той отказа да плати дивиденти в размер на 1.8 милиарда украински гривни (приблизително 70 милиона долара) от Укрнафта на украинския бюджет. Коломойски каза, че „никога няма да плати дивидентите” независимо от факта, че държавата притежава 50%+1 от акциите на компанията.
Той също така нарушава закона, който забранява двойното гражданство, тъй като има не два, а три паспорта – от Украйна, Израел и Кипър. Коломойски използва бойци от батальоните, за да защити контрола си над Укрнафта, тъй като законови промени вече позволяват премахването на изпълнителния директор на компанията, който е негов поддръжник.
Наличието на бронетранспортьори и автоматични оръжия по улиците на града изглеждаше като първата крачка към военен преврат. Коломойски постави под съмнение монопола на президента върху използването на сила и подкопа легитимността на Порошенко и на цялото правителство. С други думи той не успя да заграби още власт, но запази позицията си на ключов играч на олигархичната система, която оцеля непокътната.
През последното десетилетие станахме свидетели на почти невидимата поява на нов вид олигарси в аграрния сектор. Изобилието от обработваеми площи в Украйна, тяхното добро местонахождение както и преференциите, с които се ползва земеделието, допринасят за възхода на магнати, чието състояние вече може да се сравнява с това на „старите” олигарси. Техният възход е отразен в състава на сегашния парламент, който включва роднини и представители на основните земеделски империи, включително сина на собственика на „Нибулон“, брата на собственика на „Кернел“, лобисти от „Миронивски Хлибопродукт“, УкрЛандФарминг и „Каргил“.
Kогато парламентът заседава за пръв път след изборите през 2014 г., имаше шестима кандидати за председател на комисията по земеделска политика само от групата на Порошенко. Земеделското лоби, което дотогава функционираше извън парламента, сега е добре установено в законодателните структури, откъдето може да лобира за корпоративни интереси.
Пътят напред
Повече от всичко друго Украйна трябва да намери начин да намали влиянието на олигарсите върху всички аспекти на живота. Това може да отнеме години, но ако не се случи, ще бъде невъзможно да се изгради честно и справедливо общество без корупция по високите етажи на правителството.
Финансовото влияние на олигарсите върху политиката трябва да бъде премахнато. Олигархичните кланове в момента са важни спонсори на политически проекти, които са печеливши за техния бизнес. Те превръщат изборите в Украйна едни от най-скъпите в света. За да отслаби влиянието им, Украйна трябва да въведе държавно финансиране на политическите партии. Това е система, която се прилага в повечето европейски държави. Партиите получават годишни субсидии, финансирани с пари на данъкоплатците, за да покрият разходите си. Парите от държавния бюджет трябва да се превърнат в истинска алтернатива на тези на олигархичните кланове.
Днес състезанието между партиите изглежда като надпревара по покупателна способност. Екипите на избирателните щабове купуват ефирно време на много висока цена. По време на последните избори една минута по канал STB, принадлежащ на Виктор Пинчук, зет на бившия президент Леонид Кучма, струваше между 15 000 и 20 000 долара. Щабовете купуват часове ефирно време и приемат олигарси в листите си, за да получат отстъпки.
Следователно ограничаването или дори забраната на политическа реклама по частните телевизионни канали би било голяма стъпка в посока намаляване влиянието на олигарсите. Рекламирането на политически партии трябва да се ограничи до безплатни слотове по държавната телевизия. Това ще окуражи политиците да комуникират по нов начин с електората – лице в лице вместо по телевизията.
Финансирането на партии от държавния бюджет и ограничаването на политическата реклама е добро начало, но по никакъв начин няма да е достатъчно. Не е възможно да се премахне общественото влияние на олигарсите без телевизионна реформа. 80% от населението разчита на телевизията, за да се информира. Следователно Украйна трябва да създаде държавен телевизионен канал, контролиран от борд, който да следи за безпристрастността му. Това ще даде на гражданите не просто алтернативен източник на информация, но и ще принуди каналите, притежавани от олигарси, да представят информацията по-обективно. Когато пристрастни новини се състезават със сравнително безпристрастна информация, тяхното влияние ще намалее.
Реформата в правосъдната система, която днес не отговаря на нуждите на съвременната украинска държава, е също толкова важна. Все пак тези сложни реформи могат да се постигнат само ако украинското гражданско общество намери постоянен съюзник в лицето на западните правителства и международни институции. Украинските високопоставени лица и политици понякога са глухи за исканията на гражданите, но стават доста по-възприемчиви когато тези искания са отправени от организации, които предоставят финансова помощ на Украйна. Така че включването на антиолигархични мерки в пакета от реформи е може би най-голямата услуга, която Западът може да направи на Украйна.
Сергий Лешченко е роден през 1980 г. в Киев. Депутат от Върховната рада от Блока на Петро Порошенко. Преподавател в училището по журналистика на Украинския католически университет. Бивш разследващ журналист и заместник-главен редактор на „Украинска правда“.
Текстът е предоставен от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).