Във връзка с продължаващата вече повече от четири години агресивна война на днешния режим в Русия срещу независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна досега са направени множество смислени и не по-малко безсмислени коментари. Тук няма да обсъждам развоя на войната по същество – за това има подготвени експерти. Един аспект от тази война обаче е като че ли относително слабо засегнат в публичните дискусии относно нея: става дума за бурното развитие на технологиите с военна употреба и ефектите от този процес върху живота на мирните граждани.
В разсъждението си по така поставената тема тръгвам от припомняне на отдавна направено откритие. Изхождам от баналния факт за неизбежното гражданско приложение на разработваните първоначално за военно приложение технологии. За нуждите на визираната тук война вече са създадени разнообразни инструменти с двойна употреба, които носят множество ползи в различни индустрии. Разбира се, наблюдаваме и обратния процес, когато непредвидени за военни цели технологии – изкуствен интелект, роботизирани системи, комуникационни и транспортни средства и други, са превърнати в бойни способности. Като следствие от този и подобни конфликти военната и цивилната индустрии стават все по-силно интегрирани.
Какви са възможните политически последици от признаването на направената констатация? Те в решителна степен зависят от отчитането на големите постижения на украинската страна по отношение на развитието на най-модерни военни технологии. Екзистенциалната заплаха за украинците предизвика ускорено развитие на инженерната им мисъл. Необходимостта от защита на държавата и гражданите им от чуждо нашествие в натрапена война ги принуди в много кратки срокове да направят мощен технологичен скок в бъдещето. По неволя страната им се превърна в полигон за практическа проверка на най-модерните инженерни решения – засега в областта на военното дело. Благодарение на творческия потенциал на нацията и бързата организация на ефективно производство на военна техника украинската армия успя да изравни силите и дори да получи превъзходство в определени отношения на бойното поле. Заради своето технологично изоставане, въпреки превъзходството си в жива сила и традиционни материални ресурси, завоевателят буксува в своите усилия да завладее територията и да прекърши волята на населението на своята съседка.
Украйна разполага с многоброен и компетентен кадрови потенциал, който успешно бе впрегнат в защита на родината. Тамошните инженери са подготвени на най-съвременно ниво и съумяха да създадат свои авторски разработки с голяма ефективност в бойните действия. Към това човешко богатство се добавят наличните в страната важни суровини, а и бързо преминалият на военновременен режим вече наличен значителен промишлен капацитет. Така за кратко време Украйна създаде желано от страни от различни краища на света ноу-хау. Неговите специалисти са търсени за изнасяне на производствен и приложим в практиката технологичен опит, придобиван чрез водени от тях обучения. Някои държави дори преминават към съвместни производства с украински технолози.
Какво следва от така направеното наблюдение? Изводът се натрапва от само себе си – Украйна е ценен партньор както във военно, така и в технологично отношение за най-близките си съседи от Европа. Нейният човешки капацитет и суровинното ѝ богатство ще бъдат още по-ценни след приключване на настоящата война. Украйна днес е силно зависима от помощта на европейците, но в следвоенния период те не по-малко ще се нуждаят от нея. Бъдещата европейска армия би могла да използва като ядро или най-малкото като „мая“ закалените в успешни битки украински въоръжени сили. Технологичните постижения от годините на войната със сигурност ще бъдат пренесени в мирновременните производства. Украйна без съмнение ще бъде сред лидерите в технологичното развитие на Стария континент, като в някои отношения тя вече изпълнява тази роля.
От тази логична прогноза следва и просто заключение. Украйна следва ускорено да се приобщи към Европейския съюз. Получаването на членство в кратки срокове – след покриване на общите критерии – би донесло съществена полза както за нея, така и за страните от общността. Напоследък Украйна доказва своите възможности за бърза интеграция в Съюза, като за нейния успех допринасят духовната съвместимост и високата култура на гражданите ѝ. Силно мотивираното население вече е демонстрирало голямото си желание за поемане по пътя на европейското приобщаване. Установяването на тясно сътрудничество между украинската държава и страните от ЕС в годините на изпитания осигурява проверени възможности за успешно взаимодействие в максимално трудни условия.
В описаната ситуация не е трудно да се каже и как страната ни следва да се отнася към стремежа за скорошно членство на Украйна в Европейския съюз, а и по-общо за развитието на отношенията между нашите две държави. Кандидатурата на Украйна трябва активно да бъде подкрепяна от българската държава, а връзките между гражданите от двете страни да се разширяват и задълбочават. Още повече че са налице редица благоприятни обстоятелства за постигане на тази цел, като например хилядолетните разнообразни взаимоотношения между нашите два народа. Дълбоките културни и трайните човешки връзки се подпомагат и от значителното българско етническо малцинство в братската страна. Посочените по-горе прагматични съображения само допълват основанията за още по-голямо сближаването между държавите ни. Въпрос на далновидност, на здрав разум, а и на взаимоизгодна полезност е да се подкрепят българите и украинците в стремежа им да обитават един построен върху хуманните ценности благоденстващ съюз.
