Начало Идеи Гледна точка Умоотвод
Гледна точка

Умоотвод

6420

С чего начинается родина. Помним я тази съветска песен, нали в социалистическото минало, в което живяха нашите поколения, руският език беше задължителен в училище, а тя беше част от уроците. Освен това съветският шансон неспирно звучеше по радиото и телевизията. Текстът започва смислено – родината наистина започва от тези малки неща, които се запечатват в съзнанието ни от детска възраст – картинките в буквара, добрите и верни приятели от съседния двор, песните, с които майките ни утешават. Това може да се каже за всяка родина. Докато в края на текста не се появява „бащината будьоновка“, но това е неизбежно в онези години, когато всичко е пропаганда и тя се извършва с всички средства.

Сетих се за тази песен, когато чух изказването на Румен Радев при откриването на пилона на Рожен: „Украйна настоява да води тази война, но сметката се плаща от Европа“. Вместо подкрепа за украинския народ, жертва на агресия – грозно и несправедливо обвинение към украинците, които знаят какво е родина и как трябва да се брани тя. Настоявали да водят тази война, която в други случаи той нарича конфликт. Обръщане на понятията с главата надолу, задето украинците не скланят глава. Това е най-грозното изказване на Радев, откакто е започнала войната. Той не можа да отговори на президента Зеленски, който в очите му зададе въпроса: „Не дай Боже, някоя трагедия да стане и вие да бъдете на моето място – и ако не ви помагат с оръжие хора, които имат общи ценности с вас, какво ще направите тогава? Ще кажете „Путин, взимай български територии?“. След този прост и прям въпрос, за отговора на който се иска единствено достойнство, озлоблението на Радев прехвърли критичните граници. Трябва ли да се брани родината, или да се предава? Този въпрос затрудни нашия главнокомандващ. Въпреки че президентът Зеленски добронамерено му подсказа единствено правилният отговор: „Сигурен съм, че като президент няма да допуснете компромис с държавата си, с независимостта си“.

И ето сега отново, с още по-голяма страст – Украйна настоявала да води тази война! В ранните часове на 24 февруари 2022 г. Русия започна масирано настъпление в Украйна. Огромна тежко въоръжена колона на руската армия се насочи към украинската столица. Но Украйна настоявала да води тази война. Дори наблегна – „Искам да стане ясно!“ Но в крайна сметка не става ясно – трябва ли да се защитава родината, или не? Става ясно това, което се казва в протестната нота на украинското посолство: „Прехвърлянето на вината върху Украйна, която бе вероломно нападната от северната си съседка, за водената война, е една от най-разпространените опорни тези на руската пропаганда и хибридната война в Европа“.

Радев направи това грозно изявление на Рожен, където присъстваше на откриването на прословутия пилон. Където отиде, каквото и да каже, от всичко следва скандал. Самият пилон е показателен пример. Никой българин не е против нашия национален флаг. Всички се просълзяваме при неговото издигане, когато побеждаваме на международни състезания. Веем го по площадите, когато протестираме. Носим го в сърцето си. И именно защото го носим в сърцето си, мегаломанията на 111-метровия пилон ни дразни. Но това не е основното. Нека да е висок пилонът, на който се вее. Истинската причина националният флаг на Рожен да не ни обедини, а да ни разедини, е Радев с неговия патронаж на инициативата. Патетичните думи: „Днес ние казваме „не“ на нихилизма и безродието“, заклеймяват всички, които не припадат от възторг пред неговите инициативи. Неслучайно се появиха исторически ретроспекции с Андрей Жданов, заради политическата злоупотреба с обвинението в безродие. Дамгосването с клеймото на безродието е причина за тежки репресии над хора, които не са „безродни космополити“, а просто не са изгубили здравия си разум. В нашия контекст именно здравият разум казва, че родолюбието не се измерва с височината на пилона.

Именно здравият разум предизвика буря от негодувание, когато, преди да бъде издигнат на пилона, националният трибагреник бе захвърлен на пода на храма „Св. Висарион Смоленски“, за да бъде осветен. Гледката беше наистина некрасива и унизителна. Появиха се десетки снимки с намачкания флаг и коментари под тях, че е недопустимо да се захвърля така националната светиня, че това е кощунство и поругание, че само врагът, когато плени национално знаме, го захвърля така на земята. Националният флаг е олицетворение на българската държавност, независимост и чест. Намачканият на пода флаг е позорна, а не тържествена гледка! Наистина, какво пречеше флагът да бъде сгънат и положен на маса и така да бъде извършено освещаването? Как ще гледаш с гордост на издигащия се флаг, когато преди това той е бил намачкан на земята? Това е здрав разум, а не безродие. Ето така, въпреки призива „Нека българското знаме продължи да ни обединява“, Радев с всяка дума и на всяка стъпка сее разединение.

Затова закономерно, въпреки масираната реклама и щедрото финансиране, интересът към събитието, което се провежда под неговия патронаж, беше повече от скромен. В медиите беше наречен мижав. Това се вижда и на многобройните снимки. Въпреки чеверметата, шатрите, възстановките и цялата тупурдия. През предходните години на Роженските събори са се събирали много повече хора. Съпоставката с миналогодишни събори недвусмислено показва, че причината не е в събитието, а в неговия тазгодишен патрон. Тази година българите не са станали по-малко родолюбци, но не одобряват родолюбието по ждановски модел, налагано от Радев.

Скоро бях в Украйна и там се срещнах с много бесарабски българи. Тези наши сънародници са били принудени да напуснат родината си като бежанци и да се заселят там. През вековете са останали истински български родолюбци. С трепет споменаваха думата родина. Днес тяхната родина е Украйна, но когато споменават България, очите им се навлажняват. Разказваха колко вълнуващо е било за тях, когато са идвали в прародината си България. Търсеха корените си. Защото носят родината в сърцето си. Една група бесарабски българи, облечени в български национални носии и разпънали украинския флаг се снимали на Роженския събор. Тези наши сънародници бяха обругани, охулени, оклеветени, заклеймени с едни от най-грозните думи, които съм чувала. Това също е знак, че родолюбието по ждановски модел е опасно.

Започнах с известната съветска песен. Като изключим будьоновката в последния стих, песента е хубава. Но можем ли да изключим будьоновката? Та тя песента е написана заради будьоновката! И в края на краищата не става ясно – без будьоновката може ли, или не може да има родина?

Миналата година по време на концерт на групата ДДТ руският музикант Юрий Шевчук каза какво е родината. Първата част е малко грубичка, затова ще цитирам само втората: „Родината – това е бедната бабичка на гарата, която продава картофи. Това е родината“. Огромната публика посреща думите му с бурни аплодисменти – могат да се видят на много записи. В тях има болка и нежност. Нежност към забравената бабичка, която заслужава цялата любов и цялото уважение. Заслужава поклон и прегръдка. Впрочем думите на Шевчук напомнят началото на съветската песен, но без финала с будьоновката. А островърхата будьоновка не без основание някога в Русия са наричали умоотвод.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора