150 години от рождението на композитора, чието творчество е в основите на българската национална музикална школа
На 14 декември от 18 часа в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ ще отбележи годишнината с голям галаконцерт, който представя оригинални хорови творби на композитора в нови вокално-инструментални прочити. Празникът е повод да се върнем към личността и делото на Добри Христов – фигура, оставила дълбока следа в музикалната ни култура, в българското църковно пеене и в гражданския дух на своето време.
За значението на Добри Христов за българската музика, за неговия принос към формирането на националната школа и съвременното православно песнопение, както и за влиянието на неговото изкуство върху младите музиканти разговаряме с д-р Румяна Петрова, директор на НУИ „Добри Христов“ – Варна.
Как според вас трябва да се говори за фигура от такъв мащаб в контекста на съвременната културна среда?
150-годишнината от рождението на Добри Христов ни дава повод да се върнем към една ключова фигура в българската културна история – композитор, педагог, изследовател и общественик, чието творчество е в основите на националната музикална школа. Огромен е приносът му към българската музикална култура и образование, но позоваването на името му днес предполага не само тържествено припомняне, а и опит да видим какво от неговите идеи и гражданско присъствие ни липсва в настоящето. Не е случайно, че варненското музикално училище носи неговото име – Добри Христов е пример за онзи тип творци, които не отделят изкуството от културната политика, образованието и обществената етика.
Вие подготвяте голям юбилеен концерт. Как подходихте към музиката му, за да дадете възможности за интерпретация на вашите ученици – съвременните млади изпълнители?
За този по-специален патронен празник подбрахме негови оригинални хорови пиеси и към тях добавихме инструментален съпровод. Това не е опит да се „модернизира“ Добри Христов, а да се открие естественият диалог между различните специалности в училището – хор, струнни, духови, народни инструменти. По този начин всяко дете може да се докосне до неговия музикален език, да го преживее отвътре, през изпълнението, а не само през слушането. По време на репетиционния процес ние, учителите, буквално наблюдавахме как музиката му „работи“ – как запалва любопитство, как събужда искрен патос, как формира усещане за общност. Това е най-голямото доказателство за живия характер на това творчество – то е пряко, откровено, без излишна стилизация, но с висока художествена мяра.
Животът на Добри Христов сам по себе си прилича на урок по гражданска етика. Кои моменти от биографията му днес звучат най-вдъхновяващо?
Биографията му е изключително показателна. Още на 12 години той се опитва да композира – отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.
Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: понеже е старателен и умее да пише красиво, моли диригента на църковния хор да му даде да преписва щимовете, при което едновременно и върши работа, и учи начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове в цялостната партитура.
През 90-те години на ХІХ век създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които участва в конкурс за стипендия за обучение по композиция в чужбина Но става така, че стипендията получават две госпожички от София (по неговите думи). Младият композитор не спечелва това държавно финансиране за обучение в чужбина, но варненската общественост се мобилизира, събира пари и го изпраща в Пражката консерватория. Там учи три години при Антонин Дворжак, като обучението му се издържа от Варненската община. Това е Варна с нейната общественост – един град застава зад един млад талант, зад една кауза. Това е акт на гражданска солидарност. Има какво да видим и от какво да се вдъхновим за днешното време.
Как влияе обучението му в Пражката консерватория за формиране на неговата посветеност на изграждането на българската музикална идентичност?
Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Силно е въздействието на Дворжак – основна фигура в утвърждаването на чешката национална музикална школа. Да попадне сред велики композитори, които пред очите му градят националното си изкуство, е не само вдъхновяващо, това формира трайно неговия мироглед и естетика. Младият български музикант бленува за утвърждаването на българска национална музикална школа.
Каква е естетическа основа, върху която се гради творческата и научно-публицистична дейност на Добри Христов?
Разностранните интереси на Добри Христов като музиковед определят развитието на неговата творческа и публицистична дейност в три основни посоки: народната музика и нейната роля в утвърждаването на българската национална музикална школа; църковната музика в контекста на професионалното композиторско творчество и хоровото дело, което според Добри Христов е пряко свързано с музикалното възпитание и обучение на учениците.
Със своето живо перо Добри Христов посочва верния път към международно признание на зараждащата се българска композиторска школа: „Да създаваме художествена музика, която дълбоко се корени в простонародната, има всемирна цена и колкото по-дълбоко национална е една музика, толкова е по-интернационална“. Върху тази естетическа основа е изградена цялата творческа и научно-публицистична дейност на Добри Христов.
Как той претворява народната песен в образци на високата музикална култура на своето време – хоровата песен?
Като композитор още в първите си „китки“ той се сблъсква с техническите проблеми при обработването на народната песен по отношение на ритмика, лад, хармония и структура. Затова като академичен музикант той описва своите търсения и находки в труда „Метричните и ритмичните основи на българската музика“. Този труд става основа за теорията и практиката на следващите музиковеди и композитори.
В хоровата песен забележителният мелодически дар на Добри Христов се изявява най-пълно. Хармонично разработената песен – народна или авторска, но в народен дух – е онова съединително звено, което изгражда мост между многовековната едногласна народна песен и многогласната хармонична европейска музика. Оставил е огромен брой хорови песни – днес всеки голям български хор поддържа в репертоара си „Ръченица“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ и „Дафино вино“.
Творческият му принос в създаването на образци и обогатяването на българския хоров репертоар е огромно, но не по-малко значима е неговата дейност на общественик за създаването на певчески дружества, хорове и за цялостното организиране на хоровото дело в България в първата половина на ХХ век.
В програмата на концерта, с който ще почетете Добри Христов, сте включили и църковни песнопения. Каква е неговата роля в създаването на българския православен музикален език?
Дългогодишната работа с най-добрите църковни хорове в столицата и липсата на български съчинения за тях подтикват Добри Христов към създаване на църковна музика. Той не иска да бъде сляп подражател на византийската традиция, не копира и руските църковни автори, макар че се учи от някои техни образци.
Първоначално не може да борави така свободно с българската интонация в областта на църковната музика, както прави това в светската хорова песен. Затова си поставя за творческа цел да издири онези редки образци на български църковни песнопения, които са записани в руски църковно-певчески сборници под името „болгарский роспев“.
Заветната му цел е да създаде българска църковна музика със своя самобитна мелодика, различна от византийската и руската. И в тази област Добри Христов се стреми да бъде повече реформатор, отколкото продължител или безлик еклектик. Той е автор на едни от най-ярките образци от новата българска църковна музика – Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935–1939).
Всъщност музикалното творчество на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура.
Как работихте с учениците върху неговите произведения и какво според вас означава тази музика за младите хора днес?
Нашият вокално-инструментален прочит на пиеси от творчеството на Добри Христов, който направихме за този светъл празник, е сътворен с почит и уважение към оригиналите. Музиката на нашия патрон е жива, витална сама по себе си, а добавянето на инструментален съпровод по-скоро отразява многообразието на специалностите в нашето училище и желанието на учителите всички деца да се докоснат до тази музика чрез изпълнение, а не просто слушане.
Вярвам, че и гостите на концерта ще усетят как се вълнуват най-малките музиканти, докато пеят от сърце текста на песента: „Ний българи сме, с чест и слава ний кичим нашата държава“. Ето как 150 години след неговото рождение, Добри Христов отново дава урок по родолюбие на нашите деца.
