Теодора Димова издаде втора книга с есета, публикувани в Портал Култура. Заглавието на книгата е „Ороци” („Сиела”).
Това е книга, която разказва за всички уроци, които сме пропуснали да научим в живота си. Спомням си, бях ученик. Бях избягал от училище. Качих се в трамвая. Там се заприказвах с един старец, от онези мъдри, ведри и приказливи старци, на които ние никога няма да заприличаме.
– Къде така, момче? – запита ме старецът.
– Избягах от училище – казах аз.
– Не искам да ти чета конско – каза старецът. – Но друг път недей да бягаш от училище. Така пропускаш уроците. А не знаеш после животът за кой урок точно ще те пита.
Никога не забравих думите на стареца и през изминалите години имах стократно възможност да се убедя в страшната правота на думите му. Макар че много уроци още пропуснах.
Това е книга за уроците, които сме пропуснали, по една или друга причина, да научим. И сега Теодора Димова, с вещината на милосърдна сестра, лекува незнанието ни, лекува духовните ни рани, причинени от незнанието и следващите го като тенекиена кутия, вързана за опашката на куче, закостенялост, безчувственост, агресия. Тя прави това съвсем ненатрапчиво, почти незабележимо. Защото за черна дъска служи собственият й житейски опит, защото за черна дъска служи тревогата й за България и за нейните хора, тревогата й за нашата стъмнена и несретна България. Но нейната карта на България не е мрачна, защото заради нас тя търси в мрачината светлина. И където я намери, я огражда със своята кротка, търпелива и спокойна, със своята елмазена ограда от думи, за да можем да я видим и ние.
Тази книга ще оглави книжните класации и ще свърши за месец. И ще се наложи издателство „Сиела” да направи допечатка. Защото хората веднага разпознават важните книги. Това пък е урокът, който аз научих от „Калуня-каля”.
Теди ме помоли да напиша няколко думи за корицата на книгата й. И аз написах следното:
„Ороци” е най-топлата книга на Теодора Димова. Тя вижда и чува и заради нас, и после ни разказва за онова, невидяното и нечутото от нас. Добре е, че имаме такава писателка. Която, с ласката на сестрица, се появява тъкмо когато имаме нужда от нея. От текстовете й. От жеста й.
Книгата „Ороци” ще направи всеки, който я прочете, по-добър. Лъчението на тази книга ще се усеща десетилетия в литературата ни.”
Добре е, че „Ороци” се появи сега, малко преди Коледа. Защото „Ороци” е изначално коледна книга. По Коледа ние едновременно гледаме назад и напред във времето. „Ороци” прави същото, но заради християнската дълбочина на текстовете, тя гледа и във времената. За да свидетелства за най-важното – за срещата с радостта.
Винаги можеш да разпознаеш хората, които са срещнали радостта. Радостта с главна буква. Те са меки като восък отвън и твърди като кремък отвътре.
Тази книга ни учи на това.
