Многолика и пъстра, вглъбена и ведра тазгодишната „Нощ на музеите и галериите“ в Пловдив събра многобройна аудитория и превърна града под тепетата в голяма сцена.
Над 100 събития, разпределени в 68 локации – изложби, четения, инсталации, театрални и танцови постановки, музикални изяви и прожекции – превърнаха отново Пловдив в голяма сцена. Деветото издание на Пловдивската „Нощ на музеите и галериите“ събра многобройна аудитория. За втори път артсъбитието се проведе в две поредни нощи – 20 и 21 септември. И тази година програмата бе обединена в три основни модула: „Музеи и галерии“, (посветен на постоянните и временни експозиции в града), „Култура и клуб“ и „Град и публични пространства“ (предлагащи четения, концерти, пърформанси, дискусии, инсталации). Характерно за тазгодишното издание на „Нощта“ – най-мащабното досега – бе присъствието и на големи национални фестивали.
Началото бе поставено с откриването на реставрирания археологически паметник „Малката базилика“. Раннохристиянската постройка, отличаваща се със запазените си мозайки, датира от IV век и е открита в края на 80-те години на XX век. Майсторът на мозайките, представител на Филипополската школа, е изобразил с невероятно прецизност символните фигури по пода на базиликата – гълъбите символизират Светия Дух, а еленът – душата, която се стреми към Бог. По-късно – към VI век – базиликата е изоставена и с течение на времето се превръща в руини. Открита е през 1988 г. при поставяне на основите на жилищен блок. Последвали години на изоставяне и подемане на проекта и така до 2010 г., когато фондация „Америка за България“, съвместно с Министерството на културата и община Пловдив, финансира издирването, събирането, консервацията, реставрацията и експонирането на мозайките от „Малката базилика“.
В програмата „Музеи и галерии“ тази година бяха включени всички общински пловдивски музеи и частни галерии като Аспект, Жорж Папазов, Филипополис, Резонанс, Ромфея, А+, Сариев, Пиронеса и др. Изложбата „Златю Бояджиев и Бараците“, посветена на 110-годишнината от раждането на художника, бе сред най-посещаваните. През петдесетте години Златю Бояджиев често работи със своите двама приятели – Давид Перец (1906 – 1982) и Васил Бараков (1902 – 1991). Тримата стават известни като „Бараците” заради фамилията на най-големия в групата. Вниманието на пловдивчани и гостите на града привлече и изложбата „Победата на кръста“, показана във връзка с 1700-годишнината от издаването на Миланския едикт. Проектът на Пловдивската иконна галерия представя исторически значими обекти и личности, свързани със събитието, и преоткрива духовното развитие на българите през вековете.
Програмата на Sofia Design Week бе представена с изложбата „Нова българска типография“ (куратор Кирил Златков), която прави портрет на актуалното състояние на отношенията между различните поколения български дизайнери и писмеността – шрифтове, оформления на книги, калиграфия, корпоративна идентичност, стрийт-арт, плакати и др. Кураторът Кирил Златков е подбрал около 20 автори от няколко поколения, които творят благодарение на и за езика. В изложбата са представени работите на доц. Илия Груев и Филип Попов, откроява се и силното присъствие на млади надежди в областта на типографията, които експериментират с калиграфия и създават нови шрифтове – Косьо Кокаланов и Иван Христов.
В тазгодишното издание на „Нощта“ Sofia Architecture Week участва с две събития – изложбата на студенти „Архитектура търси култура“, резултат от студентската работилница в рамките на Sofia Architecture Week 2012, и прожекция на филма „Усещане за град“ (2012, България/Холандия). Филмът представлява серия от репортажи по идея на Йорд ден Холандер и Любо Георгиев, които се опитват не толкова да изследват състоянието на архитектурата и градоустройството в България, колкото да разкрият отношението на българите към заобикалящата ги среда. Авторите заснемат дванадесет съвсем различни хора – писател, банкер, общински съветник, уличен музикант, поп-фолк певица, дипломат и др., които показват любимите си места в града и разкриват своите разбирания за добра архитектура.
„Нощ на музеите и галериите – 2013“ ще се запомни и с многото чуждестранни участия. Мултимедийните артисти Оливия Робинсън и Джеси Стайлс представиха своя сайт-спесифик пърформативна инсталация, която трансформира Римския стадион в Пловдив. Двете инсталации на австриеца Мартин Щурм с локация Небет тепе, бяха реализирани със съдействието на Австрийското посолство в България. „Еxcolo” е интерактивна намеса сред природата или на обществено място, което представлява своеобразен преход между културата и природата. Звуковата инсталация „Камбана“ пък провокира със скрита намеса в звуковата среда, целяща да създаде дразнение, което да напомни на посетителите за историческата важност на мястото и в същото време да подчертае ролята и намесата на религията в съвременното общество. В тазгодишната „Нощ” се включиха и виртуозният етно-джаз музикант от Израел Амир Гвирцман, уникалното полско-украинското трио DAGADANA и чешкият артист Ян Хубелт.
Един от най-интересните проекти, включен в програмата „Град и публични пространства”, е туристическият гид, наречен „Алтернативна карта на Пловдив”. Картата е съставена на базата на тематични маршрути и показва различния, непознат и неприсъстващ в официалните туристически пътеводители Пловдив. Разходката по определените в алтернативната карта маршрути представя някои специфични за облика на града архитектурни и културни обекти, които са неглижирани и заплашени от унищожение или бавна разруха – тютюневите складове на Пловдив, някогашното кино „Комсомол” (известно сега като кино „Космос”), улица „Отец Паисий”, Баухаус под тепетата… Впечатляващи са някогашните тютюневи складове, разположени около една от най-красивите пловдивски улици – „Иван Вазов”. Независимо че по-голямата част от сградите са в полуразрушено състояние, те поразяват с архитектурното си съвършенство. Тютюневото градче е създадено през 20-те години на миналия век. Архитектурните стилове са сецесион, неокласицизъм, модерн. Проектирането на сградите е дело на едни от най-значимите пловдивски архитекти – Камен Петков и Димитър Попов. Собственици на складовете са били видните тютюнотърговци Димитър Кудоглу, Анастас Куцоглу, Томасян. След 9 септември 1944 г. складовете са национализирани. През 1962 г. в тях се снимат епизоди от филма „Тютюн” по романа на Димитър Димов. Макар и полуразрушени днес тютюневите складове все още внушават респект, а покрай тях се долавя мирис на тютюн.
В рамките на тазгодишната „Нощ на музеите и галериите” особено голям бе интересът към кино „Космос“ – един от емблематичните паметници на модернизма от началото на 60-те години на миналия век. Киното е включено в маршрут Соцът. Проектирано от архитект Любомир Шинков, днес киното е полуразрушено, а само допреди няколко месеца е било заплашено от събаряне, след като предприемчиви лица решават да го бутнат, за да построят на негово място паркинг. Активни граждани и архитекти обаче подемат кампания за спасяване на сградата и превръщането й в културна институция. След поредица от протести те постигат успех и започват реални действия за възраждане на постройката – почистват боклуците и организират провеждането на редица културни мероприятия, детски архитектурни работилници, кинопрожекции, дискусии… Миналата година е проведен и архитектурен конкурс за обновяване на киното, обявени са петима победители, но финансиране не е намерено. Така всичко остава в ръцете на пловдивските архитекти, които със собствени средства и сили се опитват да почистят и съживят киното. Във фестивалната нощ кино „Космос” бе представено като „място за култура” с фотоизложбите „Тук и отвъд” (Райчо Димитров), „Страх” (Гергана Табакова), изложба на намерени артефакти, свързани с историята на киното, представяне на различни занаяти, прожекция на филма „Капсула във времето”. Призрачният, потънал в прахоляците на една отминала епоха, изоставен и застинал киносалон бе съживен с кадри от големите образци на световното и българското кино.
Едно от ключовите и най-посетени събития на „Нощта” бе мултимедийният танцов пърформанс „Monocrossing” на Derida Dancе, реализиран съвместно с Централен европейски танцов театър, Будапеща. Концепцията и хореографията са на Живко Желязков, а негови партньори са танцьорите Филип Миланов и номинираната за най-добър изпълнител на Унгария за 2012 г. Мариан Харгитай. Героите преминават през различни виртуални пространства и предизвикателства в непрестанно търсене на собствената си идентичност и на онова, което ще им помогне да изпълнят своята лична мисия. Всеки от тях се ражда, лута се и търси себе си в своя собствен лабиринт. Едва придобиването на себе си, постигането на собствената идентичност води до събирането на финала на двете отделени пространства на светлини и сенки в една неочаквана заедност.
Проектът „Смущаващо изкуство“ срещна публиката с първата книга с пиеси „Да живее кралицата“ на поета и художник Борис Роканов. Една от пиесите в книгата – „Опечалените“, беше разиграна на открито пред Студио „Роканов“ в емблематичния квартал „Капана“. По същото време литературните фенове имаха възможност да се срещнат с представителите на Нов български университет, които участваха в „Нощта” със специална програмата от музика, живописна изложба и литературна дискусия с писателите Михаил Неделчев, Емилия Дворянова, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов. В „Петното на Роршах“ пък литературен клуб „Spirt and spirit“ организира среща с писателите Деян Енев, Алек Попов и Михаил Вешим.
Безспорно едно от най-емблематичните събития на тазгодишното издание на „Нощта на музеите и галериите“ бе спектакълът-шествие „Възвишение“, представен от Драматичен театър Пловдив. След шествието в двора на театъра се проведе среща-разговор с писателя Милен Русков и режисьора Иван Добчев. „През романа „Възвишение“ – сподели Добчев – можем да прочетем всичко онова, което сега ни измъчва като някаква липса – има ли ни като нация, не сме ли нещо измислено, не сме ли някаква грешка. Интересът към този роман и към спектакъла е като някакво пробуждане, започваме да узряваме за някакво гражданско мислене, за гражданско общество, започваме да разбираме какво сме, къде сме и защо сме на този хал”. Русков пък каза, че освен езикът, който използва в романа, книгата крие и друг риск – това, че в нея са казани както добри, така и лоши неща за българите. „Мисля, че този, който чете тази книга, ще започне да обича българските неща повече и да ги разбира по-добре, но едва ли ще бъде поласкан“. Иван Добчев обясни, че не е приел първоначалното предложение театралната версия на „Възвишение“ да бъде решена като моноспектакъл, тъй като по думите му този роман е като едно огромно платно – в него има идея и образ на това какво е народ. „Ние можем да се възмущаваме, можем да се възхищаваме, можем да скърцаме със зъби на този народ, срещу който сме застанали. Но ние през цялото време се занимаваме с въпроса за възвисяването, а това не е въпрос само на един човек. Не може един човек да отиде някъде, да застане сам на един стълб и да започне да се възвисява. Той ще иска да възвисява всички. Затова ми се струваше, че в спектакъла трябва да има много хора, да има много желаещи, много търсещи или потърпевши от това възвисяване”.
Многолика и пъстра, вглъбена и ведра тазгодишната „Нощ на музеите и галериите“ успя да превърне града под тепетата в специфично пространство на културен синтез. Над 100 събития, многобройна аудитория в широк възрастов диапазон с нагласа да не пропусне и следващото издание на артсъбитието, все повече фестивал, пърформанси и дискусии, много движение и артистизъм – богато нюансирана автентична градска култура, характерна за Пловдив повече, отколкото за който и да е друг град в България.
