На финала на София Филм Фест Яна Пункина разговаря с турската режисьорка, която беше председател на международното жури, за филма й „Чистилище”, представен на фестивала. Каква е историята на филма разказва Йешим Устаоглу.
Пътувам много и докато пътувам, пиша. При едно от пътуванията ми по време на снимките на „Кутията на Пандора” в главата ми се оформи идеята за „Чистилище”. Тя дойде от нощувките ми по мотели, автогари и села и от разговорите ми с местните хора. От усещането за изтичащото време и всички тези малки детайли наоколо.
„Чистилище” е много мълчалив филм, защо?
Харесвам съзерцателния стил в кинематографията. Повечето от филмите ми говорят с образи. Това дава възможност в обективността на историята всеки зрител да открие своето субективно усещане. Можеш сам да съставиш значението на образа.
В много от филмите ви главните персонажи са жени, поставени пред труден избор. Доколко отразяват ситуацията в Турция?
Това са типични за турската действителност персонажи. Старая се да развивам героите си според местните традиции и да ги развивам дълбоко, така че да можеш да разбереш вътрешните им борби и условията, с които се налага да се съобразяват, психологическата динамика. Такъв персонаж става универсален. За мен всички човешки истории са универсални. Където и да гледаш такъв филм, в София, Индия, Япония, ще се свържеш емоционално с него.
Трудно ли е за една жена режисьор в консервативна страна като Турция?
Този консерватизъм се среща навсякъде. Най-трудното нещо за жените в Турция, но и не само там, дори и в Западна Европа, е да се справят с насилието. Случва се твърде често. Много е важно, още когато възпитаваме момичетата, да ги научим да се интегрират в социалния живот, да им позволим да се образоват добре, да създадат и развият собствените си личности. Това е единият голям проблем, другият е насилието над жените. Ако една жена има възможност да формира своята силна личност, нищо не й пречи да стане режисьор. Разбирам въпроса ви – жените наистина имат трудности по света, не само в Турция, а навсякъде.
Преди да се захванете с киното сте имали друга изключително творческа професия – архитектурата. Как предпочетохте киното?
Още докато учех архитектура, започнах да снимам късометражни филми, докато пишех дисертацията си по реставрация. И така, работех като архитект, а между проектите снимах кратки филми. Печелех пари от архитектурата и ги влагах в кино. В един момент усетих, че вече мога да се издържам от филмите. По това време вече снимах пълнометражни проекти със собствената си компания. Спрях да работя като архитект. Но по някакъв начин архитектурата беше полезна за мен. Тя ми даде свободата да развивам своите собствени кино проекти и да работя самостоятелно. Също така, като архитект пътуваш много и се запознаваш с различни култури и места, дори с различни акустики и осветления. Не съжалявам, че съм доктор по архитектура. Не знам какво би било, ако бях учила кино.
Идентифицирате ли се с някой от героите си?
Да, всички мои герои имат по нещо от мен. Независимо от коя класа са, в какви условия живеят и за какво се борят.
Какви чувства остави у вас председателстването на международното жури на София филм фест?
Прекрасни. Но има отговорности. Трябва да си много честен в преценката си. В същото време се срещаш с колеги от различни култури и ги опознаваш. Опознаваш местата, от които идват. Разбираш какво е значението на киното. Мисля, че да си част от екипа също е много хубаво изживяване, да обсъждате заедно. Да си председател на журито е като да си режисьор на филм.
Какъв трябва да е един филм, за да спечели?
Като режисьор винаги търся във филмите цялостта между сюжета, визията и личния език, на който се разказва историята. И убедителност.
Йешим Устаоглу е родена през 1960 г. в Сарикамис, Източна Турция. След поредица награждавани късометражни и документални филми в Турция през 1994 г. тя прави своя игрален дебют с Белегът, който е представен на много международни фестивали. Вторият ù игрален филм Пътуване към слънцето печели наградата Синият ангел за най-добър европейски филм на фестивала в Берлин, както и наградите за най-добър филм и за режисура на фестивала в Истанбул. По-късно на същия фестивал В очакване на облаците печели специалната награда на журито и наградата за най-добра актриса. Кутията на Пандора е отличена в Сан Себастиан със Златна раковина за най-добър филм и Сребърна раковина за най-добра актриса на Цила Шелтон.
