Когато айрянът и кафето станат символ на сближаването, на споразумяването и на произтичащото от него политическо взаимодействие, значи, че е дошло времето, в което нещата са се оправили. Или поне са се пооправили.
Защото съвместното поръчване на кафе и айрян показва, че има заедност. На масата на преговорите, искам да кажа. Очевидно е бил възстановен диалогът, прокарани са били пак мостовете и пътищата на сътрудничеството в името на социума.
Взех назаем кафето и айряна от заглавията във вестниците. Един от големите всикдневници написа: ”Министър-председателят пи айрян с Местан и Миков”. Преди време Местан и Борисов пиха заедно кафе. Според всекидневниците.
Много несериозно започнах, но много е несериозно времето ни. Защото може ли да е достатъчно сериозно това, което става, и на което ставаме свидетели тези дни? Кафетата и айряните са за жалост явно сериозните символи на политическия гамбит в днешна България. И медиите се хванаха за тези образи резонно.
Може би и най-смелите и безразсъдни мечтатели не са предвиждали момента, в който Сергей Станишев ще настоява за предсрочни избори колкото се може по-скоро. Ако може още утре. Господин Станишев посочи края на юли като най- доброто решение на проблема с неизбежните вече според него предсрочни избори. Само броени дни преди това той се обяви и за задължителното гласуване. С което също беше изумителен.
Естествено в това поведение на председателя на БСП се разпознава както партийна, така и лична целесъобразност, която може да бъде разбрана без много усилия. Партийната целесъобразност е под въпрос, трябва да се отбележи все пак. Наблюдателите вече посочиха достатъчно ясно за какво става дума. Коментарите относно бързането с датата на изборите са в изобилие, така че ще си спестя усилието.
И все пак се вижда без особено напрежение и това, че господин Станишев се изнерви прекалено много в последно време и започна да действа донякъде ирационално и оттам имитационно. Съзнателно или не. Интересното е, че Станишев имитира сега в голяма степен Борисов от преди време.
В края на февруари 2013-та година тогавашният премиер Бойко Борисов подаде оставка след три дни на протест в центъра на София. След само три дни на протест, пък макар и добре организиран. След цяла една година на нестабилност и протести, след цялото събрано недоволство срещу управлението на страната през този период, Сергей Станишев радикализира внезапно политическите си жестове по подобие на онази „спонтанност” на Борисов от февруари 2013-та. Изведнъж сякаш дойдоха думите на Станишев за задължителното гласуване, а после и за това, че кабинетът „Орешарски” е изживял времето си. Безспорно е, че Станишев беше провокиран, но също така е безспорно и това, че имитираният оригинал не изглеждаше така хистеричен.
Казано просто, имитира се донякъде поведението на Бойко Борисов от преди година и нещо. Наподобява се стилът на онова обидено: „Добре, хубаво, ето, давайте, хайде да ви видим.” Както тогава господин Борисов демонстрира, че властта не значи всичко за него и че е над нея, така и сега господин Станишев се стреми да покаже същото. В комбинация с позата на разочарования от предателството обаче. Предателството на ДПС. Може би от тези сложни отношения с ДПС идва и хистеричността, за която говоря. И от изборните резултати без съмнение.
Въпреки че някои наблюдатели видяха в държането на Станишев от последните дни предизвикателство към политическото статукво и политическите нрави у нас, аз не мисля, че сме се срещнали с извънредна смелост. Не бих искал да подценявам смисъла на поведението на Станишев, но отново казвам, че той направи нещо, което ми прилича на римейк. Добре обмислен римейк несъмнено.
А от римейка има смисъл, тъй като, както се видя, ползването на мотива с неочакваното оттегляне от властта дава добър резултат, стига да имаш нужното търпение. Борисов изчака търпеливо и на европейските избори успя да зашлеви основните си противници. Неприятното усещане идва от това, че съизмерването стана доминанта. Много, прекалено лични са като че ли отношенията между основните противници в българския политически свят.
И днес вотът на недоверие към правителството не мина. Никой не е учуден.
