Днес всяко културно събитие минава под знака на уникално преживяване. Такъв беше и дългоочакваният концерт на Рикардо Рибейро на 18 ноември в зала „България“, в рамките на „Европейския музикален фестивал“, организиран от „Кантус Фирмус“. Заедно с музикантите от своето трио – Бернардо Ромао (португалска китара), Карлош Мануел Проенса (фадо китара) и Даниел Пинто (бас китара), певецът успя да пренесе с изпълнението си малочислената публика далеч от злободневието. Първо представи автентичното и традиционно фадо, отекващо като вопъл за живота и смъртта – „Минорно фадо“, „Път на живота“, „Божествена глина“, „Знам, че съм бреме в живота ти“ и други. За Рибейро песимизмът е извор на енергия и през времето на наложената изолация е създал няколко нови песни, които изпълни прочувствено. Фаталистичните нотки на композициите вълнуваха с дълбоката си емоционалност и копнеж по нещо безвъзвратно изгубено. Меланхоличният тон, съвпадащ с общото настроение в залата, действаше по странен начин утешително. По време на паузите певецът говореше за общото между България и Португалия, които имат излаз на море, а то предизвиква безпокойство при заминаването на любими хора, усещане за неизвестност и очакване. Приблизително с подобно съдържание са и текстовете на повечето песни, родени от португалското „саудаде“ – непреводима дума за носталгия. „Саудаде“ се приема за запазена марка на емоционално състояние, в което само португалците и испанците могат да изпадат. Неслучайно и големият испански режисьор Карлос Саура посвети филм на фадото през 2007 г. В него бяха включени с изпълненията си легенди като Амалия Родригеш, Мария Алисе, Мария Тереза де Нороня, но и тогава двадесет и три годишният Рикардо Рибейро.
Мъжките вокали в типичното португалско фадо са истинска рядкост. Роден в Лисабон, Рикардо Рибейро дебютира на сцената още на дванадесетгодишна възраст, а на петнадесет вече си партнира с известните музиканти Фернандо Маурисио и Аделино дос Сантос. Изявява се активно на сцените в САЩ, Канада, Мексико, Франция, Белгия, Австрия, Англия, Испания, Мароко, Йордания, Иран и др.
През 2004 г. излиза албумът „Рикардо Рибейро“ с песни от различни композитори, някои от тях написани специално за него. Певецът печели наградата Амалия (2005) на Фондация „Амалия Родригеш“. Двата албума „Врата на сърцето“ (2010) и „Ларго да Мемория“ (2013) печелят златен статус, благодарение на продажбите. През 2017 г. дискът му „Днес е така, а утре не знам“ е номиниран в категорията „Най-добър изпълнител“ на престижното британско списание Songlines и за втори път попада сред четиримата финалисти. С албума си „Уважаващ ум“ (2019) Рибейро навлиза в света на джаза.
Партньори за осъществяването на концерта бяха Португалският културен и езиков център „Камойш“ и Софийската филхармония.
