От Пасха до Петдесетница не казваме молитвата към Светия Дух, с която винаги започваме молитвите си. Дните от Възкресение до Възнесение са изпълнени с радост, а десетте дни от Възнесение до Петдесетница – с очакване. Христос вече се е възнесъл, а обещаният „друг Утешител“ още не е дошъл. Земята става „безвидна и пуста“ както преди Сътворението и опустява като на Разпети петък.
В Своята прощална беседа преди Разпятието Иисус казал на учениците Си и на света: „За вас е по-добре Аз да си замина“. Тези думи така ги натъжили, че те едва ли са успели да проумеят парадокса в тях. Той им казал още: „Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“. Но те били така объркани, че не разбират какво им казва. Не намират утеха в това обещание. А Иисус е толкова конкретен: „Ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя“.
От Възнесение до Петдесетница следват десет безкрайно дълги дни на очакване, изпълнени с надежда и неизвестност. За да се доближим до състоянието между изоставеност и надежда, което са преживели през тези десет дни Христовите ученици, ние също не се обръщаме с молитва към Светия Дух. Така усещаме по-дълбоко, по-сетивно слизането на Утешителя. Когато Го измолваме в коленопреклонните молитви, се изпълваме с Неговата утеха.
Иисус Христос няколко пъти нарича Светия Дух Утешител. Самото име на Светия Дух действа галещо и утешаващо. Нарича Го „друг Утешител“, защото досега Той е утешавал учениците Си, наричал ги е Свои деца и приятели, подавал им е ръка, когато потъват във водата, пред очите им е отварял очи на слепи. И когато трябва да ги напусне, им обещава, че ще помоли Отца да им даде друг Утешител, за да пребъдва с тях вовеки.
Диалогът между Иисус и Неговите ученици е предаден в 14-а, 15-а и 16-а глава от Евангелието на Йоан. В богословието този епизод е наречен „прощална беседа на Иисус Христос“, но може да се нарече и беседа за Светия Дух – Утешител. Иисус се прощава с учениците Си, но за да не ги остави без утеха, обстойно им говори за Утешителя, Когото Отец ще изпрати в Негово име.
Докато слушах евангелските откъси на Петдесетница, в съзнанието ми се появи въпросът: защо е трябвало Иисус да се възнесе на небето и да напусне земята? Какво би било, ако беше останал на земята в плът? Защо да не можем да допуснем това като възможно?
Неговият земен живот от Витлеемските ясли до Голготския кръст е около 33 години. Последните три години и половина от тях Той благовести сред народа Своето царство. Тази дейност е описана подробно от четиримата евангелисти. Синът Човешки обикаля от град на град, от село на село. Където спира, слепи проглеждат, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни благовествува, хлябовете умножава, гладните нахранва, проповядва пред хилядни множества и пред една грешна самарянка, спори с книжниците, изобличава фарисеите, разгонва търговците от храма, спасява живота на блудницата, която щяла да бъде убита с камъни, яде и пие с митари и грешници. В началото в Кана Галилейска превръща водата във вино, за да не се прекъсне сватбеното веселие, а на последната вечеря претворява хляба и виното в Своя плът и кръв. И след Възкресението многократно се явява пред учениците Си.
И сега ако си представим, че Иисус не се беше възнесъл, ако се опитаме да си представим, че беше продължил да живее сред нас на земята, сред всичките превратности на историческите епохи – в Античността, в Средновековието, през Ренесанса, накрая в модерната епоха и най-накрая в нашия технологичен свят: как бихме Го видели, като какъв – като патриарх, като папа, като цар, като император, като президент? Това е толкова абсурдно, че съзнанието ни отхвърля всяка подобна представа като кощунство. Ние най-често си Го представяме като гладен, жаден, странник, като болен и като затворник, защото Той самият се отъждествява с тези отхвърлени хора и ни казва, че в тях трябва да виждаме Него. Но това все пак е духовна метафора. Историческият Иисус, въплътеният Божи Син се е възнесъл при Своя Отец. А въображението ни отхвърля като абсурдни опитите да си Го представим днес, тук, реално, в плът и кръв на земята. Той и по времето, когато беше на земята, „дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха“. С уточнението, че неприемането не се отнася единствено до еврейския народ, както се изкушават да мислят мнозина.
Божият Син живя на земята само 33 години, но остави в човешката история най-трайната следа.
След като Спасителят възлезе на небесата, Утешителят слезе на земята.
С това в плана за човешкото спасение настъпва нова епоха. След като Светия Дух изпълни апостолите и се основа Църквата, Той действа в нея до свършека на света. Същият Свети Дух получаваме всички, когато се кръщаваме. Даровете на Светия Дух са безброй, но Христос Го нарича Утешител, защото най-важното Негово действие е да ни утешава. Без неговата утеха светът е враждебна пустиня, а Утешителят го претворява в градина.
Христос обещава, че Утешителят ще свидетелствува за Него, ще ни научи на всичко и ще ни напомня всичко, което Той ни е говорил. Уверява ни, че пребъдва в нас и в нас ще бъде. Уверява ни, че Духът на истината ще ни упъти за всяка истина. Ще ни наставлява на същото, което Той е говорил, защото ще вземе от Неговото, за да възвестява.
Нарича Го Утешител, защото в света скърби ще имаме и се нуждаем от утеха. Нарича Го „друг Утешител“, защото ще свидетелствува за Него.
Невидим за света, Утешителят продължава в света мисията на Христос.
