Осмото издание на фестивала „Неотъпкана пътека“ доразви намереното през годините, като пре/откри нови и класически творби. Общото между музикантите от Европа и САЩ беше удоволствието от камерното музициране, умението за броени дни не само да се разчете нова пиеса и да се вникне в собствената партия, а и да се впише личното разбиране в потока на другите партии.
Сред важните принципи на фестивала е, че той свързва признати по света музиканти, с интерес към класиката, но и с голямо любопитство към новото. Традиция за „Неотъпкана пътека“ е да поръчва на неколцина композитори ново произведение за всяко ново издание, като световната премиера да се състои по време на „Неотъпкана пътека“. Тази година това бяха композиции на Пенка Кунева (САЩ/България), Петър Керкелов (България) и Дейвид Лудвиг (САЩ). А през миналите години – и на Добринка Табакова, която е и в почетния борд на фестивала. Репетиционният процес и премиерите протичат в Ковачевица, а след това концертите продължават и в Добринище, Гоце Делчев, Троян и Кърпачево. Наред със световните премиери тазгодишното издание представи и премиерни за България творби от Хана Ишизаки, Джухи Бансал и Джейк Хеги.
За 161-годишната си история читалище „Светлина“ в Ковачевица е имало мигове на подем и спад, но в момента то се превръща в международно културно средище, привлекателно за съвременни композитори. Концертната сцена в Ковачевица е шанс да се чуят за първи път творбите им от публика, дошла с нагласата за нещо необикновено. И виртуозни в интерпретациите на класически автори музиканти са предизвикани от силния си интерес към алтернативни пиеси[1]. Те имат любопитството, желанието и майсторството да четат за първи път дадена творба. Имат и дарбата да изграждат партньорства в движение, само за няколко репетиции, а това са нови музикални текстове. Да речем, новата композиция на Керкелов Vivarium Nocturnalis е едночасова, със заложена драматургична структура. А произведението на Дейвид Лудвиг – „Пет песни по Димитър Пешев“ – е експериментално и като тема, и като подход. Мога само да съжалявам, че пристигнах късно и не можах да чуя новата пиеса на Пенка Кунева „Нестихваща буря“, но в разговор с композиторката разбрах, че тя има намерение да се задържи повече в България, и се надявам да чуя творбата.
Част от преживяването Ковачевица беше, че с всеки от композиторите можеш да говориш в кулоарите, да изпиеш чаша вино или пък чай на сутрешните им срещи с млади колеги и зрители[2]. И ако си пристигнал, защото харесваш един или друг музикант, да речем Александър Сомов (виолончело), задължително си тръгваш като фен на още неколцина музиканти. Интересно откритие беше певицата Брит Хюит (сопран), с която пътувахме на връщане и говорихме за спецификите на пеенето на български и на идиш, за различния процес, когато работиш върху току-що написана творба.
От първия миг ме заплени и виртуозната кларинетистка Карин Дорнбуш. Съвършена инструменталистка, емоционална и топла, с чувство за хумор – много важно свойство за новата пиеса на Петър Керкелов Vivarium Nocturnalis, при която философската вглъбеност включва и хумор. Карин Дорнбуш е от музикантите, които изграждат атмосфера на доверие и сред партньорите на сцената, и с публиката. Тя е щедра и в кулоарите, когато споделя впечатленията си буквално в движение.
Всеки от музикантите свири на всички фестивални вечери. Невероятно е как съумяват с такава отдаденост да представят толкова различни по характер и стил произведения. Да, те живеят в една къща, репетират в една зала, както споменава в интервю пианистката и председателка на артистичния съвет на фондация „Неотъпкана пътека“ Лора Чекоратова. Да, всеки е пристигнал, като е изучил предварително новите партитури, но времето за общи репетиции, отдадено за синхронизиране на идеи и смисли, е малко и тогава свободата и импровизацията помагат.
Фестивалът „Неотъпкана пътека“ не започва и не свършва с летните концерти в България. През годините партньорството между организатори, музиканти и композитори се развива и вече има записан албум с композиции на Добринка Табакова, осъществен е концерт на Петър Керкелов в Ню Йорк. Или, ако цитирам кларинетистката Карин Дорнбуш – подиумът на читалището в Ковачевица е вече част от кръга световни сцени за съвременна музика.
Родопите, къщите по скалите, отворените дворове – всичко на фестивала е близо до природата, до миналото на тези земи, където музиката идва с тишината, водата и огромните звезди.
„Неотъпкана пътека“ е фестивал с мисия на хора, които не делят музиката на стара и нова, а сцените на големи и малки. Това е фестивал, който те кара да вярваш, че утопиите са възможни. И няма нищо по-естествено от това да живееш няколко дни в красота и музика сред хора, отдадени на нещо, което същински ги вълнува. Човек се отпуска и потъва във Vivarium Nocturnalis, проникнат от звуците на цигулките на Георги Вълчев и Никола Таков, а после се вслушва в ансамбъла и започва да резонира и да доизгражда образи.
[1] Сред музикантите на фестивала бяха и изтъкнатите инструменталисти Анна Петрова (пиано), Анет Артинян (виолончело), Бела Христова (цигулка), Борис Тонков (виола), Марк Спаркс (флейта), както и Мариана Карпатова (мецосопран). В екипа на тазгодишното издание бяха и Светлин Христов (композитор) и Петко Танчев (медиен артист и сценограф).
[2] Фестивалът за камерна музика „Неотъпкана пътека“ има нова резидентска програма в Ковачевица за млади композитори, която им предостави възможност да работят с г-н Лудвиг (декан и изпълняващ длъжността ръководител на катедра „Композиция“ в консерваторията „Джулиард“ в Ню Йорк), г-жа Кунева (известна холивудска композиторка) и г-н Керкелов (доцент и ръководител катедра „Композиция“ в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София). Участници в резиденцията за млади композитори: Шуи Уан, Александър Иванов, Климент Миланов, Дарина Дикова, Божена Върбанова. Проектът е подкрепен от НФК, общинските структури, както от дарители и доброволци.
