Начало Идеи Гледна точка Ферми за деца и масово разселване предлага руският събор
Гледна точка

Ферми за деца и масово разселване предлага руският събор

2545
Заседание на Всесветовния руски народен събор, фото Руска патриаршия

Продължение от миналата седмица

По-обширната втора част от „Постановлението“ на т. нар. „Всесветовен руски народен събор“, възглавен от „Московския и на цяла Русия патриарх Кирил“ и състоял се в храма на Христос Спасител в Москва, е посветена на вътрешната политика на „великата страна“. Тоест в тази част се очертават контурите на изграждащия се и в момента в Русия зловещ тоталитаризъм. В нея също са ярко видими буквални аналогии с Хитлеровия нацизъм.

Така в главата, наречена „Семейна и демографска политика“, държавата на Путин бива призована да се въоръжи с тезата на „големия руски учен“ (разбира се! – б. м.) Д. И. Менделеев, че „най-важната цел на политиката (въобще – б. м.) най-ясно се изразява в създаване на условия за (какво мислите? – б. м.) размножаване на хората.“ С други думи най-важната цел на вътрешната политика на Русия е да превърне държавната власт в общонационален фермер като – чуйте – „си постави дългосрочна стратегическа цел – в рамките на сто години устойчив демографски ръст да доведе населението“ на империята „до менделеевските (защо пък менделеевски? – б. м.) 600 млн. души“. Много подобна стратегическа цел, известно е, си е поставяла от края на 30-те години Хитлерова Германия, като затова дори е създала в буквалния смисъл на думата „ферми“ за размножаване на немския Volk. В „Постановлението“ за такива „ферми“, слава Богу все още не става дума, но фантасмагоричната и повече от трикратно надвишаваща днешната руска популация цифра на декретираното до началото на ХХІІ в. население би могла да заеме в недалечно бъдеще и този – е, не тъкмо „менделеевски“ метод за реализацията си. Разбира се, абсолютно скандална от гледна точка на християнския хуманизъм редукция е самото това да заявяваш, че „най-висша цел на политиката“ е не осигуряването на свободата, на достойнството, на условията за духовен ръст на хората (които все пак са личности, а не екземпляри, възпроизвеждащи рода), но просто тяхното… „размножаване“. При това, ако тук се върнем назад и си припомним за мистико-милитарното дефиниране на „историческата мисия на Русия“ – т. е. мисията ѝ да води „свещена война“ срещу „изпадналия в сатанизъм Запад“, да бъде „Удържащ (с оръжие) настъплението на злото начало“ в днешния свят, ще трябва бързо да си дадем сметка къде всъщност би отишъл този планиран и народѐн в централно организираната „ферма“ човешки „материал“. В някоя следваща „нацистка Украйна“, разбира се.

Да, аз съм абсолютно убеден, че „продънената“ във всякакъв смисъл азиатска Русия въобще не би могла да създаде условия за демографски ръст и в този смисъл, значи, заклинанията в „Постановлението“ са чисто празнословие. Но преминал младостта си в условията на друг тип (но пак руски) тоталитаризъм, знам, че днешна Русия със сигурност ще „вземе мерки“ срещу – както се казва по-нататък – „абортите, сексуалната разюзданост и разпътство, както и срещу содомията и различните сексуални извращения“. Знам дори как ще ги вземе – чрез милиционерски тормоз над набедени за подобна „сексуална разюзданост и разпътство“ младежи, чрез въдворяване в сибирски лагери на хомосексуални и т.н. Отново осезателна близост и с нацизма и с комунизма.

По-нататък: в главата „Образование и възпитание“ отчетливо проблясва аналогия с „Хитлеровия мистичен „германски Geist (дух)“. Защото в нейното начало ясно е записано: „Усвояването на светогледните идеи и духовно-нравствените ценности на руската цивилизация е най-важният аспект на национализацията на съвременните руски елити, както и на възпитанието на бъдещите поколения граждани на Русия.“ Чувате, нали – трябва да се извърши „национализация“ на съвременните руски елити, което означава, че както и всички въобще съвременни „елити“ по света, те днес са де-национализирани, глобалистично разложени и „безродни“. А за да престанат да бъдат такива в Русия те – както и бъдещите поколения в нея – следва да „усвоят“ светогледните идеи и духовно-нравствените ценности на „руската цивилизация“, на – както четем по-нататък – „суверенния (!) руски мироглед“ (ето го точният аналог на Хитлеровия „немски Geist“). Разбира се, под „усвояването“ на въпросните „светогледни идеи и ценности на руската цивилизация“ всеки, познаващ тоталитарния език, следва да подразбере – принудителното, централизирано идеологизиране на ума на въпросните „елити“ и „бъдещи поколения“. И че става дума именно за това веднага ни осведомяват следващите пасажи в тази глава, изпълнени с дискурса на „трябва“ и адресирани към централната държавна власт. Чуйте: „Отечествените образователни и възпитателни програми трябва да бъдат изчистени от чуждите на руския народ и разрушителни за руското общество деструктивни идеологически концепции и нагласи, преди всичко западни. Трябва да се разработи и въведе в отечественото преподаване на социални и хуманитарни дисциплини нова социохуманитарна парадигма, основаваща се на руската цивилизационна идентичност“. Трябва, сиреч, цялото хуманитарно знание да се въоръжи с един господстващ (и задължителен) нов „диалектически и исторически материализъм“. Този път с националистичен (нацистки) заряд и да се поведе нова „идеологическа борба“ с „империалистическата“ (пардон – днес „либералната“) „разчовечаваща човека“ хуманитарна наука. Трябва буквално да се „разбазàри“ (нека използвам този русизъм) цялата съвременна хуманитаристика, като се извърши – както предписва „Постановлението“: „Критична ревизия на западните научни теории и школи (преди всичко в областта на социалните и хуманитарните науки) по отношение на тяхното съответствие със суверенния руски мироглед, полезността или деструктивността им за укрепване на народното самосъзнание.“ Трябва да се извърши и: „преразглеждане на целия масив от хуманитарни знания, общоприети теории и концепции въз основа на тяхното съотнасяне със системата от мирогледни идеи и морални ценности на руската цивилизация“.

Разбирате ли, уважаеми читатели, какво очаква руснаците, а и всички можещи да бъдат присъединени след края на „свещената война“ към „Руския свят“ люде, съгласно предписанията на „Всесветовния руски народен събор“? Тотално промиване на мозъците, стигматизиране на цели научни области, задължителен тоталитарен „новоговор“, принудително потапяне в идеологически конструирания руски Geist (днес наречен „суверенен руски светоглед“).

Веднага след главата, която разгледахме, в „Постановлението“ следва глава със заглавие „Пространствено и градоустройствено развитие“: „Осигуряването на значителен ръст в раждаемостта изисква пространствено преобразяване на Русия – фундаментална промяна в политиката на пространственото и градоустройствено развитие.“ Знаете ли какво означава въпросното „преобразяване“? Чуйте: „отказ от приоритетното развитие на големите и най-големите градски агломерации, масово строителство на многофамилни жилищни сгради, както и от свръхконцентрацията на трудовите ресурси и производителни сили в мегаполисите; преход към традиционното за Русия равномерно разпределение на населението и производителните сили (каквото, нека ви доверя, в тази държава на диви пустоши и географски „клоаки“ никога, никога не е имало – б. м.) по територията на страната чрез (и сега внимание – б. м.) масово преселване на жители на градовете в благоустроени крайградски селища и индивидуални жилищни сгради.“ Прочетохте ли какво препоръчва съборът, оглавен от Негово Светейшество? Масово преселване! Сиреч, идват „омоновците“ и ви разпореждат: напускате дома си в Москва или Петербург и заминавате в „крайградското селище“, което ви посочат. Вие, вашето семейство и маси от семейства. Да, в края на изречението се обещават „индивидуални жилищни сгради“, но доколкото на всеки човек, поне минимално познаващ стопанската некадърност на тази азиатска страна, е ясно, че такива сгради никога няма да бъдат построени (а дори и да бъдат построени – как така някой ще решава вместо теб къде да живееш), то ясно е, че чисто и просто тук се препоръчва масова деурбанизация. Препоръчва се и, виж, тя, деурбанизацията, за разлика от построяването на „индивидуални жилищни сгради“ в крайградски селища руската държава може да извърши, извършвала го е и очевидно пак е готова да го извършва. Не мога да не си спомня, че в ранните болшевишки години още по-радикална идея за „равномерно разпределение на населението и производителните сили по територията на страната“ е имал Лев Троцки. Според него особено „рационално“ би било тази територия да бъде опасана с мрежа от въжени линии, на които да бъдат качени вагонетки, в тях да бъдат натоварени семействата на „трудещите се“ (т.е. в такива едни „еднофамилни жилища“), като в зависимост от нуждите на „народното стопанство“ те биват концентрирани или деконцентрирани в различни топоси – днес например в Оренбург, утре на полуостров Чукотка, вдругиден около „руския Крим“ и т.н. Мисля, че на следващия си „Всесветовен събор“ в храма на Христос Спасител, Светейшят патриарх би могъл да постави за обсъждане и тази идея за „пространственото и градоустройствено развитие“ на Русия.

Е, стигат ли ви примерите от въпросния документ? Как мислите – след като подобни неща могат да бъдат изказани и публикувани в днешна Русия – как следва да бъде определена тази последната? Или отново ще ни препоръчате да се пазим не от друго, а от „настъпващия от Запад глобализъм и джендъризъм“, а с „най-православната“ Руска църква да оставаме в братско общение?

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора