0
4577

Фестивалът се завръща

С мотото „Щом го виждаш – има го!“ и 200 заглавия международният София Филм Фест посреща 25-ия си рожден ден през март

Като се заговори за юбилейно издание на международния София Филм Фест, си спомних среща, случила се точно преди година. Пак беше февруари, вече се редеше програмата на „кинокупона 2020“, а за коронавирус само се споменаваше като за нещо далечно, дето едва ли ще ни сполети. Сполетя ни точно когато трябваше да се открие фестивалът, но две-три седмици преди това с директора Стефан Китанов – Кита, дори не подозирахме размерите на приближаващата пандемия. Просто си припомняхме предисторията на любимия на киноманите пролетен форум. Спомням си подробностите и сега, когато във виртуалното пространство се появиха кратки клипчета със симпатичен еднорог и мото: „Щом го виждаш – има го!“ За фестивала, разбира се, става дума, който почти като митичен еднорог се опитва да докаже, че завръщането му при зрителите не е плод на въображението им.

Предисторията

му е прелюбопитна, изпъстрена е със случайности, с хора, срещи, хрумки, събития, но изречена накратко от Кита, звучи така: „Всичко беше въпрос на натрупване на познания, на срещи, на пътувания. Първото ни събитие беше малко, в Дома на киното, което моят приятел Коста Биков кръсти „Световно кино в края на лятото“. В най-голямата криза от 1992–1993 г. хората не можеха да отидат на почивка и ние решихме да им дадем възможност да пътуват чрез киното – оттогава работя прекрасно с чуждестранните културни институти в София. После дойде и Рок Филм Фест, който направихме с помощта на Джоана Морис и Деси Стойчева от Британския съвет, но идеята ми подсказаха кинокритикът Янко Терзиев и Найджъл Крос от Британския съвет в Лондон. Зрителите видяха рокфилми емблеми като Woodstock, като The Song Remains the Same за Led Zeppelin, като Monterey Pop и др. Посрещнахме и истинска роклегенда – Мич Мичъл, барабаниста на Jimi Hendrix Experience. Публиката реагираше като на рокконцерт, ставаше на крака, свиреше с уста, крещеше – невероятна енергия! Логично дойде и продължението Рок Филм Фест 2 през 1994 г.“

Набраната енергия е толкова силна, че няма спиране. Междувременно Кита печели конкурс и стипендия от Британския съвет за 7-месечна специализация по арт мениджмънт във Великобритания. Покрай обучението той обикаля арт кината из цялата страна, проучва как се прави програмация на филми, какви събития се организират, как се представят авторите и техните кинотворби, как се правят каталози и реклама. И тогава се случва и нещо, което сякаш

предопределя появата на София Филм Фест

„През първите месеци на обучението ми в Лестър се очакваше посещение на кралицата – спомня си още Кита. – Избраха ме да представлявам българските студенти и да се ръкувам с Елизабет Втора. В същото време обаче в National Film Theatre в Лондон имаше втора част на програмата с рокфилми и аз поех натам. Гледах Leonard Cohen: Bird on a Wire на Тони Палмър и… през юни 1994 г. той беше първият режисьор суперзвезда, който дойде на Рок Филм Фест 2. А след това още много пъти, защото обикна България. През есента на същата тази 1994 г. отидох на Лондонския фестивал и се срещнахме с Тони Палмър в един пъб. Пихме по чаша вино и той ми каза: „Стефан, донесъл съм последния сценарий на Джон Озбърн. Искам да направя филм за Хенри Пърсел и ти да организираш снимките в България. Уверен съм, че ще се справиш“. Ама как, отвърнах, никога не съм се занимавал с това. Тони обаче каза: „Щом можеш да организираш Рок Филм Фест, ще се справиш и с филм“. А аз просто трябваше да се съглася и да си свърша работата професионално.“

Тони Палмър гостува на СФФ през 2017 г.

Историята със заснемането на възстановка на Големия лондонски пожар от 1666 г. на Суходолското езеро заради филма „Англия, моя Англия“ на Тони Палмър е сюжет за отделен разказ, но именно той е човекът, вдъхнал увереност на Китанов, че в София могат да се случват и големи киносъбития. Британският режисьор е сред най-големите приятели на София Филм Фест, родил се през 1997 г. като естествено продължение на Рок Филм Фест и Мюзик Филм Фест. Палмър ще бъде и един от 25-имата световни кинотворци, отличени с Наградата на София, които ще представят филмите си в

юбилейната програма на 25-ото издание

Всички са приели поканата да пристигнат тук през септември, когато се очаква коронавирусът вече да не ни притеснява толкова осезаемо. А през март осем от тях ще направят специални видеообръщения към българската публика преди фестивалните прожекции на избрани техни филми – Питър Грийнауей („Айзенщайн в Мексико“), Кшищоф Зануси (дигитално възстановения „Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път“), Никита Михалков (дигитално възстановения „Незавършена пиеса за механично пиано“), Биле Аугуст (дигитално възстановения „Пеле завоевателя“), Данис Танович („Цирк Колумбия“), Агнешка Холанд („Шарлатан“, включен в краткия списък с номинации за международен Оскар 2021), Нури Билге Джейлан  („Зимен сън“) и, разбира се, Тони Палмър („Вангелис и пътуването до Итака“).

Същинската част на фестивала

съдържа повече от 200 пълнометражни и късометражни игрални и документални филми от различните конкурси на фестивала. 130 от тях ще бъдат показани между 11 и 31 март 2021 г. в киносалони в София, Пловдив, Бургас и Варна, а останалите ще бъдат достъпни в една от водещите онлайн платформи за фестивално кино (Фестивал Скоуп/Шифт 72).

Откриването на 25-ия София Филм Фест е на 11 март от 19 часа в Зала 1 на НДК с най-новия филм на Камен Калев „Февруари“. Той бе включен в официалната селекция на Кан 2020, а сега ще се състезава в Балканския конкурс на форума в София. Сценарият е вдъхновен от живота на дядото на режисьора, но по думите на Калев това не е негов портрет, а по-скоро поетичен образ на човек, живеещ в хармония с природата. Единственият професионален актьор в екипа е Иван Налбантов. Натуршчиците, включително 8-годишно дете и 20-годишен юноша, са от селото, където е заснет филмът.

Непосредствено преди прожекцията на „Февруари“ виртуозът на кавала и автор на филмова музика Теодосий Спасов ще бъде отличен с почетната Награда на София, присъждана от фестивала и Столичната община за изключителен принос към седмото изкуство. Тази година със същия приз ще бъде отличен и световноизвестният ирански режисьор Джафар Панахи, осъден в родината си заради киното, което прави, и подложен на 20-годишна забрана да напуска пределите ѝ.

12 продукции

включително българските „Петя на моята Петя“ на Александър Косев и „Уроци по немски“ на Павел Веснаков, ще се състезават в Международния конкурс за първи или втори игрален филм „София – град на киното“. В състезанието са още френският „Диви дни“ на режисьора Давид Ланзман, „Лузу“ на Алекс Камилери от Малта, монголският „Неподвижен“ на Бямба Сахя, латвийският „Работна смяна“ на Рейнис Калвинс, унгарският „Разлом“ на Балаш Краснахоркай, бразилският „Розовият облак“ на Юли Жербасе, китайският „Ухай“ на Джоу Дзъян, иранският „Черната котка“ на Карим Мохамад-Амини, турският „Шоуто на Джемил“ на Баръш Сархан и швейцарският „Шпагат“ на Кристиан Йоханес Кох. Те ще бъдат оценявани от международно жури, ръководено от мултимедийния артист, режисьор и графичен дизайнер Теодор Ушев.

Иван Налбантов по време на снимките на „Февруари“ на Камен Калев

Други 12 произведения са включени в Балканския конкурс. В тази програма „Февруари“ на Камен Калев ще се състезава с „Quo Vadis, Аида?“ на Ясмила Збанич (копродукция на Босна и Херцеговина с още осем държави), с румънския „Главни букви“ на Раду Жуде, гръцко-полско-словенския „Ябълки“ на Христос Нику, „Просто хора“ на Игор Иванов (Северна Македония–Сърбия–България–Косово–Словения), „Сан Ремо“ на Мирослав Мандич (Словения–Италия), „Галактика Андромеда“ на Море Рача (Косово–Испания–Италия–Северна Македония) и др.

Един от първите приятели на фестивала – американският режисьор с полски корени Лех Ковалски, ще води журито на

Документалния конкурс

В него конкуренцията е между мексиканския филм „499“ на Родриго Рейес (за конквистадор от XVI век, отправил се на пътешествие до Теночтитлан, днес Мексико Сити), румънско-германския „Акаса, моят дом“ на Раду Чорничук (за живота на семейство с девет деца насред изоставен водоем край Букурещ), чешкия „Ани“ на Хелена Тршещикова (за бивша проститутка, влязла в „професията“ на 46-годишна възраст), германския „Вим Вендерс: Десперадо“ на Ерик Фридлер и Андреас Фреге (с непоказвани досега архивни кадри, срещи и разкази за режисьора от Франсис Форд Копола, Уилям Дефо, Анди Макдауъл, Пати Смит, Вернер Херцог), безмълвния разказ за случващото се с животните в една ферма „Гунда“ на режисьора Виктор Косаковски (Норвегия, Испания и Великобритания), „Необикновен мъж“ на Айслин Чин-Йе и Чейс Джойнт (за джаз музиканта Били Типтън, запазил докрай тайната си, че е роден като Дороти Люсил Типтън) и др.

Новото българско кино

отново има специално място във фестивала. Извън конкурсните програми публиката ще види премиерните прожекции на „Житие“ на Войчех Тодоров и Георги Стоянов по сценарий на Красимир Крумов-Грец, „Блажения“ на Станимир Трифонов, „Рая на Данте“ на Димитър Радев, „Сбогом, Джони“ на Константин Буров. Фестивално представяне очаква и „Ятаган“ на Андрей Андонов, който вече се разпространява в киносалоните.

Други три нови български игрални филма отбелязват необичайното съвместяване на София Филм Фест и „Киномания“ – заради извънредната ситуация двата фестивала се обединяват в името на хората, които правят кино. Плод на инициативата са премиерните прожекции на „Страх“ на Ивайло Христов (избран да открие несъстоялата се през ноември „Киномания“), „Сцени от живота на една актриса“ на Иван Владимиров и „Късата клечка“ на Димитър Петков. Очакваме също документалните „Преди края“ на Елдора Трайкова (Златен ритон 2020), „Тихо наследство“ на Петя Накова и „Парцалев“ на Валя Коларова, както и 12 заглавия от Конкурса за български късометражен филм. Ще видим и „Ханът и империята“, нова версия на киноепопеята за Хан Аспарух, създадена от акад. Людмил Стайков с възстановени дигитализирани кадри от заснетата през 80-те години на ХХ век трилогия.

Както и да погледнем, 25 години са си четвърт век, през който преживяхме и политическите сътресения на прехода, и икономически кризи, и криза в културата… Зададеше ли се обаче София Филм Фест, за всички, които обичаме да гледаме кино на голям екран, в салон, сред съмишленици, сякаш настъпваше празник. Светът ни идваше „на крака“ със заснетите си истории, а срещите със стотици именити режисьори и актьори (Вим Вендерс, Тери Гилиъм, Тери Джоунс, Питър Грийнауей, Аньес Варда, Агнешка Холанд, Никита Михалков, Кшищоф Зануси, Любиша Самарджич, сър Алън Паркър, Тед Кочеф, Франко Неро, братя Тавиани, Коста Гаврас, Горан Паскалеви и много други) и до днес се помнят. Част от големите фигури отлетяха от този свят, но други продължават да правят кино и се надяваме отново да са тук през септември за СФФ 25. А мартенската надежда е София Филм Фест, който беше затворен пръв от COVID-19, да се окаже и първият отворен. Защото, както казва еднорогът от клипа: „Щом го виждаш – има го!“.

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Предишна статияПрекаленият светец…
Следваща статияПоследният мохикан от забраненото кино