0
1257

Физическа география

AZahariev

Дали бежанският проблем, с който се сблъскват европейските страни сега, и който накара папа Франциск да говори ясно и артикулирано за него в Конгреса на Съединените щати, не е и някаква отворила се по случайност възможност за разчистване на сметки. Между приятели. По приятелски.

Папата  каза, че такова преселение на хора не е имало много отдавна и че освен това тази, произлязла от него, сложна, дори критична ситуация в Европа и респективно в света като цяло, не е виждана от края на Втората световна война досега. Ситуация на грамадни демографски размествания и пренареждания. Със своите неизбежни политически и социално-икономически последици. Защото води след себе си поредица от важни промени в цялостния пейзаж на онова, което се нарича „Европа”.

В последния си текст припомних, че може би наистина от времето на огромните преселения на хора в посока Европа през периода на ранното Средновековие, при арабското нашествие малко по-късно, и при нахлуването на османците, не е имало толкова мащабно навлизане на човешки маси на територията на пространството, мислено традиционно като европейския континент. Да не забравяме и монголците все пак. Но те са малко по-маргинални.

Естествено е да минат през Гърция и Италия много голяма част от мигриращите към Европа. И през България също така. Външните граници на Европейския съюз в тази посока са си тези: това е пределно неоспоримо географски.

Какво става обаче с отношенията вътре в съюза ни? Затова започнах с идеята за нещо като знаци за разчистване на сметки, улеснени морално от иначе все по-затягащата се криза с имигрантската вълна. Големите в Европейския съюз решиха да правят специални пунктове, подобни на филтри. Места, на които влизащите се задържат и на които трябва да бъдат задържани. За по- обстойна проверка. Интернати за искащите дом в Европа, малко по-различни от обичайните и приетите като разумни съгласно съществуващото международно право и конвенциите за чужденците. Нов тип регулация ? Налага се, да.

„Горещи точки”. Все още като че ли няма съвсем точна дефиниция за това, какво означава този термин и какво ще представляват тези точки, отнесени към новия режим на политика спрямо влизащите в Европа имигранти, но така или иначе такива места явно ще възникнат.

Разчистването на сметки е центърът на онова, за което говоря. Странно разчистване на сметки по високо цивилизован, по „европейски” начин. Защото „горещите точки” ще донесат пари от общия бюджет на онези, които ще поемат в себе си точките, които ще  ги обособят  като точки и ще ги поберат в себе си, но това няма да бъде нито някакво облагодетелстване, нито какъвто и да било тип привилегия. Напротив, тези с „горещите точки” ще го отнесат. Образно казано, разбира се. И кои ще го отнесат?

Ще го отнесат гърците, ще го отнесат италианците и българите. Дали тук спрямо гърците не се прилага наказателна мярка? Не бих искал да прозвуча като маниак, болен от неврозата на политическите спекулации, но ми се вижда, че в случая има елемент на епитимия, налагана на Гърция. „Най-лошото дете” на Европа в последните години сякаш  бива наказвано с „горещи точки”. Като се използва една естествено възникнала ситуация, която сякаш принуждава предприемането на такива ходове. Гърция ще получи пари наистина, но всъщност ще поеме страшно много негативи, а отпуснатите средства въобще няма да подпомогнат финансите й, а напротив – положението ще бъде влошено. По лесно обясними причини.

Дали не става дума за дружеско тупване по врата. За да си знаят. „Горещи точки” е твърде странна идея на управляващите общия ни Съюз и повдига въпросите, които вече поставих.

Искрено смятам, че възмущението, изразено от Бойко Борисов във връзка с последните решения на високо ниво в рамките на Европейския съюз, са основателни. Гърция и  Италия да вземат все пак тези пари, а България отново едва ли не щеше да бъде леко пропусната, подмината, независимо от факта, че се намира в състояние много близко до това на Италия и Гърция? Няма как да не се възмутиш.

Да, наистина беше знаков и добре премерен жестът на госпожа Меркел, която единствена се сети да подкрепи предявените от България претенции за вписването и зачитането и на нашата страна като външна граница на Европейския съюз. Думите на Меркел бяха уместни, но създадоха и впечатлението за странност и константна отстраненост.

Остава да виси един въпрос, който се натрапва отново и отново. Защо и през 2015-та се стига до това не някой друг, а  бундесканцлерът да напомня, че и България е също толкова външна граница, ограда на общия европейски двор, колкото са и Гърция и Италия. Може ли да седим удобно пред телевизорите си, когато ни се налага госпожа Меркел да казва, че българските управляващи били „посочили”, „изтъкнали”, „подчертали”, че България е външна граница и поема фронтално огромен поток от хора, които се стремят към бъдеще в Европа.

Докога ще трябва да се посочва къде е България? Какво има за посочване тук е въпросът?! Изглежда, че много от определящите общите ни европейски съдбини нямат навика да ползват географски карти и поради тази причина се налага министър-президентката на Германия да ги просвещава относно това, че страна, членка на Европейския съюз от осем години, се налага да бъде локализирана пред широката публика и да бъде изяснявано, че граничи с външното на общността, поради което е първа стъпка по пътя на търсещите дом в полиса на европейците.

И ние сме си виновни.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияКакво иска Турция от Европа?
Следваща статияНепознатият друг