Ако някой харесва Rogue One и ви каже, че „Соло: История от Междузвездни войни“ не струва, може да го поразпитате какво има предвид. Но ако същото ви каже човек, който харесва Епизод 7 и особено Епизод 8, изобщо не му обръщайте внимание.
„Соло“ е spin-off, т.е. разклонение или „отклонение“ от сагата Star Wars и разказва не за кого да е, а за Хан Соло – анти-героят, който на зряла възраст не искаше да се забърква в колективни каузи и хич не се интересуваше от приливите и отливите на Силата. Следователно няма нищо чудно, че Силата отсъства от „Соло“ – фактически и философски. Като настроение и тематика филмът на Рон Хауърд всъщност доста прилича на протагониста си, такъв, какъвто го познаваме от най-старата трилогия; и няма нищо disney в крайния резултат, т.е. смекчаване на краските и тоновете, характерни за производствените проекти на съответната продуцентска компания (далеч по́ disney например е „Играч първи, приготви се“ на Спилбърг, който при това не е на Disney).
„Соло“ ни връща към младостта на харизматичния контрабандист Хан и предизвика разделение сред зрителската аудитория с художествените, сценарните и музикалните избори на режисьора Хауърд, който са забавлява със свободата да ни предложи доста „по-възрастна“ и някак по-сериозна история, отколкото ни се случва да гледаме във вселената Star Wars. Младият Хан оцелява като дребен престъпник на планетата Корелия до деня, в който решава да избяга с приятелката си Кира, но тя е задържана на летището. Няколко години по-късно Хан е в редовете на имперската войска, откъдето също се опитва да се измъкне, за да осъществи мечтата си – да купи космически кораб и да се върне за Кира. По пътя към тази цел той се забърква в кражба на хипергориво, която го среща с нови-стари познайници (от света на Star Wars) и неочаквано се изправя пред една променена Кира…
С оглед на заявеното от Lucasfilm желание разклоненията на сагата да бъдат в различни жанрове, няма нищо странно в това, че „Соло“ се изявява под формата на heist film (или „филм за обир“) с типичните преследвания, предателства и обрати, който при това флиртува и с уестърна. Далеч от конфликтите с Империята и встрани (почти) от съдбата на Бунтовниците, сценарият се насочва към друга страна от все същата галактика, а именно организираната престъпност, където синдикатът Crimson Dawn е ключова фигура. Филмът има много ефикасна фабула, в която не остава място за паузи и „лирични отклонения“, а зрелищните сюжетни елементи се навързват експедитивно, без миг излишно разсейване. Режисурата и монтажът гарантират чисто забавление тип old school. „Соло“ излъчва целенасочен ретро чар, който напомня с нещо на приключенията на Джеймс Бонд и на „упадъчния“ гангстерски блясък от класики на американското кино, плюс някаква своеобразна „атмосферна“ патина, отличаваща го стилово от останалите филми от поредицата Star Wars.
Баща и син Каздън, отговорни за сценария на „Соло“, очевидно предвиждат това да е началото на поредица от приключения с главен герой Хан и филмът добре заплита нишки за интригите, които могат да се развият в следващи части на този spin-off. Появяват се Чубака и Ландо Калрисиан, като заявка за бъдещо „съучастие“ с Хан, но по-интересни са „единичните“ персонажи като Тобайъс Бекет (може би защото Уди Харелсън е освежаващо разпознаваем), Драйдън Вос (защото Пол Бетани винаги е идеален за злодей) и особено копилотът на Ландо L3-37 – женски дроид, активист за правата на роботите и образ, създаден в духа на C-3PO, който се грижи за поддържане на комичната нишка, почти винаги поверена на роботите в тази сага.
За съжаление, на другия полюс са изпълнителите на главните роли. Емилия Кларк определено не е най-доброто решение за Кира, но основното разочарование във филма е актьорът, избран за ролята на младия Хан Соло. В образа на Хан съблазняването и арогантността се съчетават с чувство за хумор – комбинация, която само „полепва по кожата“ на Олдън Ерънрайх. Американският актьор не просто се губи в ролята на моменти, но преди всичко е твърде сладникав като излъчване, за да пасне на персонажа, дори и да се насилваме да не го сравняваме с Харисън Форд. Самият образ е логично формулиран в младежка версия и има всички шансове да се превърне в Хан Соло, когото познаваме, освен ако не се удави в захарния коктейл „Ерънрайх“. Тогава ще ни остане само утешението на Чубака и Хилядолетния сокол.
„Соло: История от Междузвездни войни“ е своеобразен галактически уестърн с ефектен екшън стил (чиято кулминационна точка е атаката на влака с коаксиум), който се цели в ясните залози на зрелищното забавление, нелишено от изблици на емоции и морални дилеми. Филмът остава встрани от политическите интриги на сагата, които на моменти доскучават с патетичните си изблици (за справка – Епизод 8), и в това отношение прилича по характер на самия персонаж Хан Соло, заявен в „Епизод IV – Нова надежда“ (1977). Да видим какво ще долети от хиперпространството за „Соло 2“.
