1
1168

Флотилия в чаша вода

Dani-Smilov-F

Попитали радио Ереван: вярно ли е, че румънският президент отишъл в София, за да договаря обща флотилия с България, Турция и Украйна, а пък българският премиер отхвърлил идеята. Вярно е, отговорило радиото, само че не става дума за флотилия или пък за отказ от българска страна.

Цялата история би могла да се представи като инцидент в стил „развален телефон“. Но за съжаление тя има и политически смисъл, който не е особено лицеприятен или полезен за страната в средносрочна перспектива. На вербално ниво случилото се е всъщност едно заявление за вътрешна употреба: „Евроатлантици сме, но не чак дотам“. Това заявление предизвика възторг и умиление от стратегическия гений на премиера сред т.нар. русофилска общност в страната. И озадачение извън нея.

Корените на възторга са заровени в определени фантазми като този за Велика черноморска армада на Турция, България, Румъния и Украйна, мобилизирана да настъпи срещу Русия. С подобни фантазми се създават и раздухват страховете на русофилите, като всичко това се използва с тясно партийни цели. В този смисъл уж нещата са външнополитически и военноморски, а всъщност става дума за президентските избори у нас и за навигирането на Борисов към вота наесен.

Вече знаем със сигурност, че какъвто и да е кандидатът на ГЕРБ за президент, той ще прави (реторически) реверанси на Москва и ще е „балансьор“ между „про-руски“ и „про-атлантически“ настроения. Борисов сигурно се ласкае от угодническите сравнения с цар Борис, които от негова гледна точка са в някакъв смисъл напредък спрямо традиционните вече паралели с Тодор Живков. И що се отнася до способност за водене на самостоятелна политика, цар Борис е наистина по-добре за еталон от Живков. Но проблемът е, че „балансирането“ на цар Борис в крайна сметка допринесе за това България да попадне за 45 години в съветския лагер и да се прости задълго с възрожденския си идеал да бъде равна на най-развитите европейски народи. Така че трябва много да се внимава с историческите алюзии, за да не се сбъднат ласкателствата в пълнота.

Другото, което научихме за кандидата на ГЕРБ, е, че той ще хвърля мостове към „патриотичния“ вот и ще разчита на него. В сегашната ситуация анти-турското, анти-Ердоган говорене е приемливо, както за самопровъзгласилите се патриоти, така и за ДПС. В този смисъл военноморският инцидент с „флотилията“ може да бъде четен и като ново коалиционно споразумение за президентските избори. Тук от полза идва и мерудията на забърканата каша – твърдението, че Ердоган е отхвърлил споразумението за връщане на бежанци поради отказа ни да правим „флотилия“. И това твърдение е вярно, според радио Ереван, доколкото не става дума за отхвърляне на споразумението и доколкото турските действия не са продиктувани от „флотилията“ или нейната липса.

Фактите

  1. НАТО обмисля от дълго време укрепване на черноморския си фланг чрез взаимодействие на страните-членки от черноморския басейн. България е участвала пълноправно в разговорите, така че подобни инициативи като румънската не са някаква изненада;
  2. По отношение на сухопътните сили, подобна координация се случва и България ще участва с войници в общи части. Във военновъздушните сили подобни възможности за съвместна охрана на границите също вече съществуват;
  3. Никой не смята, че Русия ще напада България и Румъния или дори Турция.
  4. Все пак паметливите хора сигурно си спомнят, че никой не смяташе и че Русия ще анексира Крим и ще води война в Източна Украйна;
  5. Никой не смята, че България и Румъния ще нападнат Русия с общите си части, армади и дори с турско съдействие;
  6. Укрепването на сигурността на черноморския фланг на НАТО е заявка, че организацията няма да допусне неговата дестабилизация. Това е от ключова важност за инвестициите и дългосрочното развитие на региона. Без сигурност няма да има и яхти;
  7. Румъния е в непосредствена близост до украинския фронт и Крим. Замразеният конфликт в Молдова е друг възможен лост за дестабилизация на региона. Румъния има пълно право да иска усилване на присъствието на НАТО и заздравяване на черноморския му фланг;
  8. Риск от изземване и злоупотреба с водещата роля в регионално взаимодействие от Турция има поради имперските й амбиции и изострените й отношения с Русия;
  9. Затова всяко регионално взаимодействие би могло да се реализира само с ясен мандат от НАТО, под негов контрол и със съответните гаранции за равнопоставеност на участниците;
  10. Румъния е проактивна и иска да отиде на предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава с готови местни инициативи. Това ще увеличи шанса останалите да ги подкрепят и да направят съответните инвестиции;
  11. България няма основания и най-вероятно няма да отхвърли договорена инициатива на НАТО, която укрепва военноморския му черноморски фланг;
  12. Турция изчаква решения на ЕС по либерализацията на визите и използва изпълнението на споразумението за реадмисия на бежанци като коз в преговорите с Брюксел. Дали това е оправдано, или не е, отделен въпрос, но така или иначе не е обвързано с „флотилията“. Бежанската криза далеч не е решена и тя повдига много важни проблеми. Тези проблеми са допълнителен фактор за военно укрепване на черноморския фланг на НАТО;
  13. Налагат се обосновани съмнения, че България се обособява в собствена група в НАТО и ЕС – различна от Вишеград, но не и с останалите. Само да не се окаже, че това е групата на селския идиот.

Хибридна война „направи си сам“

Голямата част от хибридната война у нас и в Европа не е продукт на руски пропаганден гений, а е от вида „Направи си сам“. Основната разлика между Русия и страните от ЕС е в нивата на политически плурализъм. Нулевият плурализъм на един авторитарен или полуавторитарен режим има едно предимство – той говори на един език. В този смисъл, дори когато сам не е наясно какво точно иска, говорещият на един глас създава впечатление за монолитност и увереност. Плуралистичните общности имат много говорители и много гласове. Европа е и Меркел, и Камерън, и Оланд, и Туск, и… Макар че САЩ обвиняват ЕС в липса на „един телефонен номер“, те също са и Обама, и Сената, и Клинтън, и Върховният съд, а вече за беда и Доналд Тръмп.

У нас нещата са на ниво от гледна точка на плурализма. Първо военният и външният министър казват нещо, след това президентът ги уточнява и подкрепя и накрая Борисов съвкупно ги опровергава, като ги води на публична самокритика. След две седмици във Варшава се оказва, че всъщност първите трима са били по-прави, но вече никой не си спомня за какво точно. Отдалеч всичко това може да изглежда като успешна хибридна война – мощно руско оръжие, което обърква мозъците на водещите мъже на Европа и ги прави да изглеждат смешни.

Такова оръжие – ХАРП, сделан в СССР – няма. Нито пък Европа трябва да жертва плурализма си, за да се избави от многогласието си. Въпросът е, обаче, че това многогласие не бива да води до липса на ефективност и до принципен разнобой. А тук има много какво да се направи и точно този въпрос ще бъде повдигнати със страшна сила след 23 юни, независимо от изхода на британския референдум.

С две думи, хибридната война е слаб паразит, чийто „успехи“ се дължат не на него самия, а основно на структурни слабости в ЕС и НАТО. Украинската, бежанската и финансовата криза са сравнително малки предизвикателства за един координиран и целенасочен политически съюз с ресурсите на ЕС. Те могат да се окажат непреодолими трудности за 28 разединени европейски нации, обаче. В този смисъл победата в „хибридната война“ няма да дойде с разобличаване на „петата колона“ или на тролове в интернет (колкото и досадни да са и двете популации), а с подреждането на общоевропейския двор.

Една огромна опасност произтича от това, че в Европа и в света се налага странно разбиране за суверенитет: независим е този, който прави ирационални ходове. Скорошните примери на „суверенно поведение“ включват до един актове на (калкулирана) ирационалност:

– Блъфът на Ципрас и референдумът му, за да отхвърли споразумението с ЕС;

– Отхвърлянето от страна на Вишеградските държави на квоти от по няколко хиляди души бежанци, които никой не би могъл да забележи;

– Референдумът във Великобритания и кампанията за напускане на ЕС;

– Повечето от външнополитическите идеи на Тръмп – от стената с Мексико до забраната на достъп на мюсюлмани в САЩ…

– У нас патриотите-суверенисти забраняват бурките, гласуването в Турция и гонят бежанци и гейове с АТV и по-конвенционални средства.

Не мисля, че Русия може да финансира всички тези операции. Успокоението е, че най-вероятно не сме сами в групата на селския идиот.

 

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияПартийна алхимия
Следваща статияЗа Дора Габе

1 коментар

  1. Не трябва да пропуснем че ББ се издъни яко през седмицата. Разбира се румънския президент сътвори глупостта като изтърси предложение което дори не беше съгласувал у дома. И Президента и министъра на войната бяха изненадани и набутаха НАТО в риториката. И накрая се появи ББ като слон в стъларски магазин. Наговори ги едни хипарски за платноходки и любов. Сигурно е бил вбесен че нещо става зад гърба му. И с право защото той е изпълнителната власт. Но приказките му бяха израз на страхливост и ще бъдат използвани от Путин за наливане масло в антинатвското говорене. Да има хибридна война защото за няколко часа нашите медии избълваха толкова измислици че ние накрая разбрахме че Ерголям искал да направи антируски флот под негово командване. Този филм вече сме го гледали и при кризта Доган- Местан и при посещението на Ватоломей. Общото кратно е страха от Турция, патриотизъм и Русия която ни пази… Това не са миражи. Путин може за часове да взриви обстановката в страната. ББ се издъни като събра симпатиите на руската част от публичните личности от Томата, Найденов че до дукуса…Именно историята ни казва че Русия щи ни окупира независимо дали войваме срещи нея или си стоим в пацифистично вцепенение. Отказа да участваме в нашата си собствена отбрана за да не дразним Русия се очертава като стратегия в националната ни сигурност. А НАТО променя политиката си като ще помага на страни коити искат да се защитават… Защото иначе абсурда е следния – Путин ни напада, НАТО праща войски а ние стоим и гледаме като зрители и една трета от българите стискат палци за Путин защото щатите били евтеи, гейове и толетасти… Абсурдно нали? Разбира се алтернативата на бойкоборецът Смилов е Радан, човек на агента на ГРУ Костов е нефелна. Натиска трябва да е върху ББ за да не се прави на Борис защото страшен е не Ерголям а идеята че можем да имаме сигурност без наше усилие. Който изповядва пацифизъм храни руски армии както през 44та.