Красимир Илиев, куратор на изложбата „Форми на съпротива“ (в СГХГ до 26 май), се спира на ключови произведения и факти за репресиите на социалистическата власт след 1944 г. и съпротивата на художниците.
Изложбата „Форми на съпротива“ в Софийската градска художествена галерия, която може да бъде видяна до 26 май 2016 г., е изследователски проект на изкуствоведа Красимир Илиев. Той разглежда в хронологическа паралелност историческите и художествените процеси през периода, както и опитите за съпротива на някои български художници срещу системата и догмите на социалистическия реализъм.
Изложбата е опит да се разкажат неизвестни, премълчавани или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство, подчертава кураторът. Изследването му се базира на документи, съхранявани в Централния държавен архив, досиета на Държавна сигурност и публикации.
Още в първите дни след 9 септември 1944 г. някои от най-популярните художници са арестувани. Повечето от останалите ентусиазирано или от меркантилни съображения се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт.
Между 1947 и 1956 г. идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм, става толкова безмилостна, че постепенно принуждава някои от талантливите художници да спрат работа.
Има личности, които остават верни на себе си и отказват да се приобщят. Формите на съпротива са различни: неучастие в художествения живот при Борис Денев и по-късно при Иван Георгиев – Рембранда; бягство като на Христо Явашев, след него на Любомир Далчев. Най-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев я упражняват в различни периоди. Най-рядко е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е Генко Генков. Бунтуването срещу художествените норми също е форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си: Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Димитър Казаков, последвани от Ангел Станев, Зиятин Нуриев. Други като Иван Георгиев – Рембранда и Евгения Воденичарова задълго остават непознати на публиката.
Изложбата е съпроводена от дискусии и прожекции на филми, свързани с изследвания период.
